16.8 C
София

Как се отрази коронавирусът на отношението ни към месото?

По-голямата част от пандемиите в човешката история водят началото си именно от  животните. В края на 2020 г. Дания обяви плановете си за умъртвяване на отглежданите норки в цялата страна в отговор на възникналия мутирал щам на коронавирус. Държавата излезе и със становището, че тази заплаха би могла да попречи на ефективността на всяка предстояща ваксина, което пък бързо събуди страхове от „нова пандемия“. Колкото и преувеличени да изглеждат тези притеснения, те все пак отразяват една повишена чувствителност към рисковете, причинени от зоонози (инфекциозни и паразитни болести, които могат да се предават от животните на хората и обратно). Ако се замислим, въпросът всъщност не е дали нова пандемия ще има, а кога ще се случи това.  

Според учени, занимаващи се с разпространението на животински болести, три от четири „нови болести“, появяващи се при хората, идват от животните, а честотата, с която възникват и се разпространяват, се увеличава все повече през последните 40 години. В съвместен доклад на Международния институт за изследване на добитъка и UNEP (програмата на ООН за околната среда) бяха разгледани причините за това ускорение. Изследванията показаха, че човешкото поведение, т.е. начинът, по който ние „взаимодействаме“ с животните, е в основата на разпространението на зоонозните болести. Докладът също изброява три конкретни и главни фактора, за които човекът носи пряка отговорност – 1) нарастващо търсене на животински протеини, 2) неустойчиво развитие на селското стопанство, 3) разширено използване и експлоатация на дивата природа.

С други думи, може да се каже, че нашето желание да консумираме месо и други животински продукти най-вероятно ще доведе до следващата пандемия. Но за какви точно животни става дума? Ако попитате водещи експерти по инфекциозни болести в Германия, подобни генерални заключения по отношение на производството на месо и честотата на новите епидемични събития следва да бъдат правени изключително внимателно – например трябва да бъде пределно ясно за какъв вид произведено месо става въпрос, както и кои конкретни патогени (организми, причиняващи заболявания) водят до опасности.

В повечето случаи за възникването на зоонозни болести не се дължи на фабричното земеделие, тъй като стандартите в индустриалния селскостопански сектор са доста високи. Обикновено не добитъкът (свине, говеда, кози или овце), а дивите животни (които са по-възприемчиви към екзотичните патогени) дават началото на „новите зоонозни заболявания“. Въпреки огромния брой животни, необходим за промишленото производство, и фактът, че те се държат и отглеждат в непосредствена близост, ветеринарните смятат, че не това е причината за разпространението на нови болести. В повечето случаи съществуващите хигиенни практики не позволяват обменянето и предаването на различни инфекции. 

Busan, South Korea. Credit: Markus Winkler, Unsplash

Рисковете, породени от отглеждането на животни в домашни условия или пък от често срещаните методи за производство на месо в развиващите се страни (например във влажните тропически райони на Африка и Азия), са по-високи не само поради липсата на хигиенни мерки. Следва да се вземат предвид и по-благоприятните условия за микроорганизмите при тези типове практики, тъй като има цялостно по-високо биологично разнообразие. Според учените намесата на хората унищожава биоразнообразието, тъй като променя състава на организмите и води до изобилие от нови видове, които могат да се окажат потенциални носители и разпространители на силно заразни патогени. Глобалното и интензивно увеличение на популацията също е пряко свързано с нарастващото желание за консумация на месо и съответно е още една предпоставка за възникването на зоонозни болести. 

Невъзможно е да се предотврати обмяната на патогени между животни и хора, но въпросът дали този процес ще прерасне в пандемия, зависи само от нас самите. 

 

Изготвил: Ралица Йолова

Източник: DW

 

Подобни новини

XII Зелен форум на МЕНИДЖЪР: Стратегии и решения за устойчиво бъдеще

Стремежът към по-устойчив начин на живот и зелена трансформация постепенно се превръщат в ключова концепция за бъдещето на света. XII Зелен форум на списание „Мениджър“...

Как да различим емоционалния от реалния глад

Признаването на емоционалния глад е отправна точка към започване на здравословен хранителен режим. Съществува дълбока връзка между нашите емоции и чувството на глад, което...

Продукти от кокосови листа и черупки – екологичната алтернатива на неустойчиви изделия

На новите технологии и откриването на революционни екологични материали се гледа като на основните начини за справяне с проблема с пластмасовите отпадъци, особено на...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -

Последни новини

XII Зелен форум на МЕНИДЖЪР: Стратегии и решения за устойчиво бъдеще

Стремежът към по-устойчив начин на живот и зелена трансформация постепенно се превръщат в ключова концепция за бъдещето на света. XII Зелен форум на списание „Мениджър“...

Как да различим емоционалния от реалния глад

Признаването на емоционалния глад е отправна точка към започване на здравословен хранителен режим. Съществува дълбока връзка между нашите емоции и чувството на глад, което...

Продукти от кокосови листа и черупки – екологичната алтернатива на неустойчиви изделия

На новите технологии и откриването на революционни екологични материали се гледа като на основните начини за справяне с проблема с пластмасовите отпадъци, особено на...

Тренировъчна програма за тонизиране на ръцете в домашни условия

С настъпването на летния сезон идва време за промяна в гардероба. Пуловерите и блузите с дълъг ръкав отстъпват на тениските, топовете и потниците. При...

За децата и отглеждането на храна

Преди време прочетох много интересна за мен статия, по повод 24 Май (Виктория Бешлийска, „За писането и писането“), посветена на ръкописа. Колко важен и...