-7.1 C
София

Човешки смущения принуждават животните да се местят 70% повече, за да оцелеят

Ново проучване доказва, че човешки смущения са причината животните да се местят 70% повече при ежедневните си дейности 

Австралийски учени за пръв път изчислиха с колко човешките дейности принуждават животните да променят своите естествените движения. Изследването доказва, че действията на хората карат дивите животни фундаментално да променят дистанцията, която трябва да преминат, за да открият храна, място за живот и за размножаване. За да стигнат до тези изводи. изследователи от Университета на Сидни и университета Деакин разглеждат въздействието върху повече от 160 животински вида от 6 континента. 

Изследването дава интересни резултати. Известно е, че дейности, променящи местообитанията като дърводобива и урбанизацията имат голям ефект върху дивата природа, но това проучване показва, че епизодични смущения като лов, туризъм, военни действия и други, всъщност причиняват дори по-големи промени в поведението на животните.

 „Важно е да разберем мащаба на въздействието, който хората имат върху другите животински видове“, споделя водещият автор д-р Тим Дохърти от Университета на Сидни. „Последствията от промените в предвижването на животните могат да бъдат дълбоки и да доведат до влошаване на физическото състояние, да намалят шансовете за оцеляване и за размножаване, до генетична изолация и дори до изчезването им в конкретния район“.

Основните открития са:

  • Промените в поведението на животните в отговор на смущения са нещо обичайно;
  • Епизодичните смущения водят до 35% цялостна промяна в движението; (увеличаване и намаляване) на животните; промените в местообитанията водят до принудителна промяна от средно 12%;
  • Увеличението в движенията на животните е средно 70%;
  • Намалението на движението е средно 37%.

Дохърти и колегите му анализират 208 проучвания на 167 вида, простиращи се почти 4 десетилетия, за да могат да получат точни резултати. За да извлече тези проучвания, той прочита над 12 000 научни статии от академични издания. В изследването са включени птици, насекоми, риби, земноводни, гущери и бозайници – от пеперуди до голямата бяла акула.

„Движението е жизненоважно за оцеляването всички животни, защото им позволява да намират храна, партньори за чифтосване, подслон и да избягват хищници и опасности“, разказва д-р Тим Дохърти. „Бяхме мотивирани да направим това изследване, защото ефектът на хората върху поведението на животните често бива пренебрегван, но може доведе до сериозни последствия за здравето и популацията на дивите животни“.

Когато човешката дейност принуждава животните да изминават по-големи разстояния, както когато бягат от ловци, заобикалят шосета, избягват спортисти (катерачи, скиори и др.) или лагеруващи, те средно изминават с 70% повече от нормалното за тях. За да си представим по-лесно неудобствата и допълнителните усилия, до които води това, д-р Дохърти прави сравнение с разстоянието, което изминаваме, за да отидем на работа. В неговата родина Австралия хората изминават средно по 16 километра до работното си място и подобно смущение (допълнителни 70%) би се равнявало на още 11 километра. Това със сигурност би ни създало големи неудобства, а за едно животно може да доведе до много сериозни последствия.

В изследването се казва: „Дори малка промяна в предвижването може има голям ефект върху индивида, а когато тези последствия се натрупат върху цяла популация, репродуктивните нива и жизнеспособността на популацията могат да бъдат застрашени“.

Сред изследваните животни и ефекти са:

  • Лемурите в Мадагаскар увеличават размера на зоните си на местообитание в следствие изсичането на горите. Обратното се случва с маймуните от вида черно брадато саки във фрагментирани гори в Бразилия;
  • Лосовете в Норвегия увеличават разстоянието, което изминават за час в следствие на военни действия (тренировки);
  • Северните елени в Канада се движат по-бързо и изминават по-големи разстояния в следствие на шумове от търсенето на петрол;
  • Котките на Жофроа в Аржентина са се движили повече в близост до животновъдни ферми, в сравнение с териториите в националните паркове;
  • Планинските лъвове в САЩ се движат по-бавно когато чуват човешки гласове, което от своя страна увеличава разстоянието, което изминават гризачите в същите зони;
  • Животните от вида катерица планер (вид плъзгащ се опосум) имат по-малки местообитания в близост до пътища и жилищни райони в сравнение с тези пребиваващи в по-диви райони;
  • Нелетящите птици от семейство Дърдавцови в Нова Зеландия, които са много важни за разпръскването на семена, покриват много по-малко разстояние в зони близо до къмпинги.

„Увеличение в движението може да се появи, ако животните претърсват по-голяма зона за храна, подслон или бягат от опасности. Намаление в движенията може да се наблюдава, ако животните срещнат прегради като пътища, огради, сгради или ако се намира по-лесно и повече храна в района (което често се случва в жилищните райони)“, споделя водещият изследовател.

Доктор Дохърти се надява, че изследването му може да бъде използвано, за да се направят положителни промени в действащи закони и да се приемат нови правила за управление на биоразнообразието на животните.

„В морските зони и сухоземните райони, сравнително недокоснати от човека, е много важно да се избегнат промени на местообитанията“, казва още ученият. „Това може да включва затвърждаването и поддръжката на вече съществуващи защитени зони, както и поставянето под защита на още диви райони“.

От разработката се разбира, че е от първостепенна важност да се намали и по възможност спре унищожението на стопяващите се хабитати на дивия живот. По-лесно обаче ще бъде да се намали ефектът от временните смущения, като внимателно се планират и управляват определени дейности като лов и туризъм в дивите райони, особено по-време на размножителните периоди.

Проучването на доктор Тим Дохърти и неговия екип дава цифрени стойности, потвърждава и прави добро обобщение на информация, която е позната на учените и донякъде на широката публика. То показва колко е трудно да се предвиди зоната на местообитание на животните, след като започнат намесите на хората. В него има поне едно ново и съществено откритие – информацията за това колко голям е ефектът върху предвижването на животните, в следствие на временни действия като лов, различните забавления и други. Донякъде е изненадващо, че може да надвиши ефекта от трайните промени в околната среда. Това доказва, че дори неинвазивното присъствие на човека в дивата природа може често да нанесе вреди. Изследователите се надяват работата им да помогне за защитата на дивия живот и повечето от нас биха ги подкрепили в това желание.

 

Автор: Иван Маслинков

Подобни новини

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -spot_img

Последни новини