Но в по-тежките си форми безпокойството може да е разсейващо и натрапващо се, може да попречи на нашата продуктивност, концентрация и настроение.
Безпокойството е сериозен враг заради няколко причини:
– Хората, които се притесняват, обикновено виждат как притесненията им са необосновани, но вместо това да омаловажи притесненията им, то ги засилва, защото мозъкът ни обърква корелацията с причинно-следствената връзка;
– Въпреки че безпокойството води до проблеми със здравето в дългосрочен план, в краткосрочен намалява нивата на стрес и затова е като наркотик, който награждава мозъка ни;
– При хора, свикнали да се безпокоят, моментите на спокойствие могат да са пагубни, защото те се появяват като източник на стрес – „Защо не се притеснявам? Нещо не е наред с мен!”.
Проучване на Дейвид Барло и неговия екип е открило два основни когнитивни проблема, които характеризират проблемите на безпокойствието. На тяхна основа те развиват два въпроса, които хората могат да си задават, за да разсейват притесненията си:
- Безпокойството обикновено ни кара да приемаме рисковете като по-големи, отколкото наистина са, игнорирайки истински факти, възможности, самата реалност. – Колко е вероятно да стане това наистина? Честното и рационално разглеждане на проблема може да помогне да отсеем нещата, за които има защо да се притесняваме, от другите, които са незначителни.
- Безпокойството обикновено приема последствията от рисковете много по-катастрофални, отколкото са в действителност. – Колко лошо може да е наистина? Този въпрос ни помага да уравновесим представата си за катастрофалните последствия.
Важно е да се отбележи, че с отговорите на тези въпроси се търси не да се контрират негативните мисли, а да се оборят притесненията с факти и истини. Това значи, че трябва да приемем, че понякога наистина се случват ужасни неща, но това е животът. Да осъзнаем, че той е кратък и крехък може да се окаже добра причина да забравим притесненията и да започнем да живеем!
