18.5 C
София

Как да наградим детето в себе си

Как да открием първопричината за своето себе(не)обичане, себе(не)възприемане и себе(не)реализиране?

С ретроспекция. 

Към най-ранните детски години, от чиито мечти имаме спомени. 

Опитайте. 

Най-вероятно ще се върнете достатъчно назад, за да се подсмихнете на някоя „прекалено“ наивистична своя мечта. Искали сте да бъдете боклукчия, Батман, балерина, президент, космонавт, певица, артист? Но не сте. Станали сте продавач-консултант, заварчик, офис-мениджър, банков служител, строител, администратор, адвокат?

Все пак. Опитайте да направите една емоционално-душевна ретроспекция към Себе си. 

Проследете нишката, докато стигнете до онзи спомен, при който нещо ще ви стисне за гърлото и ще ви пригорчи от това, че не сте сбъднали точно тази мечта. Хванете я, и я задръжте здраво. Намотайте всички свързващи нишки около нея – мотивацията ви да я мечтаете, визуализацията ви, когато сте я мечтали. Потопете се в онази магия от емоции, която ще ви връхлети при изживяването на свободата от възможности, и вярата в себе си, които са присъщи само на децата. Далеч от ограниченията и препятствията, които възрастните си налагат (понякога) сами. Децата вярват, че всичко, за което мечтаят ще се случи, че светът е техен. Тези, които успеят да съхранят вярата в себе си и мечтите си, са всички онези, които живеят извън рамката на стандарта, и са концентрирани в чувстването и случването на живота си максимално от към неговата хубава страна. Останалите са хората, които са натъжили своето детско Аз и са го прибутали на втори ред. 

Ако сте от вторите, опитайте да стигнете до причините да се откажете да правите своето детско Аз щастливо. Продължавайте да държите нишките към сбъдването и несбъдването на мечтите си, поемете си дълбоко въздух и си обяснете, че вие сте вече голям човек, вие сте възрастен, който може да си позволи да ги сбъдне. 

Не защото непременно трябва да станете балерина (например), както сте мечтали на три години, а защото

можете да сбъднете онова, за което искрено мечтаете сега

по детски силно го искате, но сте загубили куража и вярата, че можете да го направите.

Финансови ли са причините да не сте това, за което мечтаете? Можете ли да работите по-усърдно, за да се сдобиете с нужната сума?

Емоционална ли е причината? Някой е наранил чувствата ви, обезкуражил ви е? Не сте имали подкрепа от родителите си? Понасяли сте подигравки от приятелите си?

Нямате физически показатели за сбъдване на дестките си мечти? Можете ли да работите върху себе си в този аспект?

Питате ли се защо ви е нужно да правите всичко това? Какъв е смисълът на този текст?

Защото можете. 

Просто е. 

Можете да зарадвате детето в себе си като сбъднете мечтите му, като сбъдвате целите и стремежите си! 

Можете да сте по-мотивирани, по-концентрирани, постоянни и ангажирани със случването на живота ви. Трябва ви ясна визия на онова, което ще ви направи щастливи и ще ви кара да се чувствате реализиран и смислен човек.

Можете да сте най-доброто, което искате за себе си.

Припомнете си колко много мечтаехте да пораснете, за да имате свободата на волята си. 

Ето. 

Вие сте голям човек. Разполагате със себе си, с времето си, с личния си капацитет.  Направете онова, което ще зарадва вътрешното ви дете, защото то непременно ще озари от щастие и големия ви човек, ще извика напред неподозирани сили, които ще задвижат личното ви колело. 

Голяма част от нас имат семейства, деца, съпрузи, родители, роднини, приятелско обкръжение, работа, домакински задължения и тази съвкупност изсмуква огромен процент от нашата дневна продуктивност. Затова натикваме назад личните си мечти, приземяваме ги до степен да спрем да ги мечтаем. Имаме толкова много и толкова скучни неща за мислене като възрастни, че детските ни мечти нямат никакво място около нас. Имаме сметки да плащаме; ядове да трупаме; имаме съседи, с които да се караме; колеги, с които да не се разбираме; деца, които да отглеждаме; възрастни роднини, които да обгрижваме. Толкова много задачи и задължения за отмятане, просто няма къде да включим мечтите за мечтаене. И се опитваме да се убедим, че така или иначе нямаме нужда от тях. Този живот е за живеене и за бързане, не за мечтаене.

Тъжно. Грешно. Обезкуражаващо. 

Нека го направим оптимистично и изпълнено с енергия! 

Този живот е за живеене със мечтаене, усещане, желание, сбъдване, искане, съграждане.

Децата, живеещи вътре в нас преживяват възторг всеки път, когато усетят че са прави – светът наш, и ние го покоряваме, когато сбъдваме желанията си, постигаме целите си и сме удовлетворени от резултатите си.  Тогава те надигат доволни гласчета и ни намигат дяволито – „Видя ли! Можеш да постигнеш всичко, което пожелаеш! Просто бъди смел!“

Началото на този градивен процес се поставя от себевъзприемането. Когато се приемем такива каквито сме, и наистина се чувстваме комфртно в кожата си ние започваме да се себеобичаме. Тогава стискаме ръце в сделка със Себе си, че нашето детско Аз ще намери хармония с порасналата си версия и заедно ще постигнат себереализиране.

Себереализирането е съвкупност от емоционален баланс,  душевен комфорт, удовлетвореност от социалната ни роля и място, от финансовата ни реализация.  Реалната преценка за мястото ни в обкръжаващото ни общество, за това кои сме и къде се намираме, и ако там не ни харесва – обмислен и структуриран план, по който да градим това, в което искаме да се превърнем. 

Когато намериш начин да организираш приоритетите си лека-плека, ежедневието става по-осмислено и откриваш, че си много по-способен, и че си много повече от това, което мислиш за себе си. Личната ти себеоценка се повишава, времето прекарано насаме със себе си и това, прекарано в действия става по-пълноценно и щастливо. В резултат от работата върху Себе си ние получаваме много в замяна – изграждаме щастлива личност, реализиран, конструктивен човек, който може много повече да бъде в полза за себе си и собствената си лична мисия, за семейството си и за обществото, към което принадлежи.

Подобни новини

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -spot_img

Последни новини