18.5 C
София

Рая Убенова сбъдва… гори! 

Рая Убенова и е на 36 години, израснала е в Плевен и София, а днес живее в Италия. 

Висшето си образование завършва в Нидерландия, следват две магистратури във Великобритания –  по издателска дейност в университета Оксфорд Брукс и по  Трудови въпроси, социални движения и развитие в СОАС в Лондон. В момента учи и трета – Климатични промени и развитие, онлайн в същия университет. 

От години работи в ООН, където ръководи екипа дизайнери, подготвящ докладите на Международната организация по труда на ООН, а от скоро се мести на сходна позиция в друга ООН институция в Рим – Организацията по земеделие и гори (ФАО).

Паралелно с академичните и професионалните си цели обаче, тя сбъдва една крайно нестандартна мечта – а именно – да посади гора!

След дълго следене на екологичните теми и въпроси и множество промени в личния си живот, тя решава, че е време да изгради още по-мащабен принос за един по-добър свят.

И с лични спестявания купува 20 пустеещи декара земя, където в последната година с доброволци и приятели засажда няколко хиляди млади фиданки. 

Ето какво ни разказа за своята гора самата тя…

Разкажете ни как се роди идеята за “Мечтаната гора” – от дете ли проявявате интерес към природата?

Не, въобще не съм проявявала интерес към природата като дете. Никога не съм имала специално отношение към нея до момента, в който не започнах да осъзнавам как целият живот на човека зависи от една здрава и хармонична околна среда. Притесняваха ме дълбоко безпрецедентните и необратими промени, които нанасяме върху единствения си дом в изключително кратък срок, с който планетата не може да се справи, така че да поддържа начина ни на живот. Тези промени имат и преки негативни последствия върху нас, хората.

снимка: Стефан Гроздев

Ние сме предизвикали шестото масово изчезване на биоразнообразие на планетата, покачването на глобалната температура на повърхността на земята вече с над 1 градус заради употребата ни на фосилни горива, повишаването на морското равнище между 15 и 25 см от началото на миналия век, разпространението на изкуствени субстанции като микропластмаса във всяка една точка на света, включително в дробовете и кръвта на всеки човек по около 5 гр на седмица (количество, което се равнява на една кредитна карта)…. и много, много други дълбоки аномалии в околната среда, които значително понижават качеството на живот на хората, а все по-често застрашават и самия живот на човека. 

Може би някакъв инстинкт за самосъхранение се е активирал в мен, осъзнавайки мащаба на тези необратими промени, генерирани от нас, хората. И така се роди желанието за действие. Дълго време се чудих какво би било най-добре да направя — има безброй посоки за действие и нужда от толкова промени. И така преди две години докато гледах морето на Каваците си казах, че все отнякъде трябва да се започне и реших да създам гора. Дърветата усвояват (секвестират) въглероден диоксид, създават хабитат за различни биологични видове, подобряват почвеното здраве, спомагат за намаляване на ерозията, задържат повече влага в почвата, с две думи – само ползи. 

Къде се намират терените, които избрахте и защо се спряхте на тях?

Терените се намират близо до село Церово, община Лесичово, област Пазарджик. Критериите ми, когато търсех да закупя земя за целта, бяха да е планинска или полу-планинска, неплодородна, изоставена или деградирала, близо до бивша или настояща гора. Това са фактори, за които ме посъветваха експерти по регенеративни и консервационни природни практики. Също ме интересуваше близостта до София, цената и големината на терена. В началото търсех нещо от рода на поне 50 дка, но не открих такъв размер земя, която да отговаря на другите ми критерии и затова взех по-малки терени в близост един до друг.

Какви видове дръвчета използвахте за залесяването?

Видовете дръвчета бяха препоръчани от доц. д-р Наско Илиев от ЛТУ, който специално дойде да огледа терена и изслуша внимателно изискванията ми за диверсифицирани местни дървесни видове, които са съобразени с очакваните по тези географски ширини климатични промени, за да се осигури устойчивост на гората в дългосрочен план. 

Основният вид в гората е дъб цер (quercus cerris), който можеше да бъде заменен със зимен дъб или летен дъб. Съпътстващите видове са липа, дива круша, дива череша, явор и други видове (като мекиш, например), не всички от които успях да открия. Съпътстващите видове са по-бързорастящи, но животът им е по-кратък, докато дъбът е бавнорастящ, но дъгловечен. Идеята на този план е съпътстващите дървета да помогнат на дъбчетата да растат нависоко, а не като храсти, като след около век, когато повечето съпътстващи видове отмрат, това ще остане една предимно дъбова гора с потенциал за много векове живот. 

снимка: Рая Убенова

С какво се гордеете в своя път към здравословния и устойчив начин на живот?

Гордея се с това, че най-накрая послушах вътрешния си глас, който от много време ми подсказваше, че трябва да действам. И не става въпрос за леко подшушване, а за сериозен крясък на спешност. За да се подготвим за дълбоките климатични сътресения, които предстоят, има необходимост да чувстваме тази спешност в ежедневието си и да действаме амбициозно. 

Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се срещала и което срещате днес?

Да повярвам, че транзитът към ниско-въглеродна икономика и промяната в нашето мислене и начин на живот са възможни в кратките срокове, които имаме, за да предотвратим катастрофалните последствия от климатичните промени върху хората. Транзитът е нещо неизбежно. Въпросът е дали ще успеем да го случим навреме. За да го направим, трябва да бъдем обединени и да действаме смело, амбициозно и непоколебимо в тази посока. 

А в практиката едно от големите предизвикателства или по-скоро изненади, с които се сблъсках, е състоянието на залесената гора тази пролет. Оказа се, че много малко от дъбчетата, които засадихме през ноември, са се хванали. Другите видове, за щастие, се развиват много добре. Но само около 15-20% дъбчета са оцелели. Това най-вероятно се дължи на посадъчния материал, който беше транспортиран по-дълго от очакваното и корените на повечето дъбови фиданки сигурно са изсъхнали по време на превоза. И така от предимно дъбова гора се оказва, че в гората днес почти няма живи дъбчета… 

снимка: Рая Убенова

Това никога нямаше да стане видно, ако не правихме отглеждане на гората, в което да проверяваме 2-3 пъти годишно какво се случва на терен, как се развиват дърветата и да им помагаме да оцелеят. По време на есенното отглеждане тази година ще попълним умрелите дъбови фиданки с нови. А по време на лятното отглеждане на 12 юни, почистихме от плевели и най-вече от сериозно настъпващите шипки. Друга изненада бяха многото гъсеници, които заварихме на терен в началото на май да се хранят със сочните листа на малките дървета. И двата примера показват колко недостатъчно е да спрем само със засаждането на дърветата. Засаждането е първата стъпка, но след нея има 2-3 години грижа, за да се получи една здрава и устойчива гора. Отглеждането в много случаи е по-важно от самото засаждане, за да не отидат напразно ресурсите и усилията, положени в началото. В моя случай например, би било неуважително към всички доброволци, които се появиха, да оставя гората на самотек и да не й помогна да се развие до пълния си потенциал. 

Каква е визията за бъдещето и следващите стъпки към постигането й?

Предстои есенното отглеждане – за подробности, следете страницата на „Мечтаната Гора“: https://www.facebook.com/rayasdreamforest/

Подобни новини

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -spot_img

Последни новини