20.3 C
София

Арх. Николай Маринов: архитектурата трябва да свързва хората и природата

Може ли строителството да бъде екологично? Възможно ли е един от най-големите глобални замърсители да се трансформира в устойчива практика, която не застрашава природата, но и дава нивото на удобство, необходимо на модерния човек?

Арх. Николай Маринов е убеден, че да!

Магистър от Университета по архитектура, строителство и геодезия, от 2010-а година той е регулярен лектор и участник в различни обучения свързани с традиционни строителни техники и материали, реставрация в България и чужбина.
Съосновава “Мещра – Традиционни знания и занаяти” – НПО на група архитекти, чиято цел е да изучат занаятите на старите майстори и да ги запазят за следващите поколения, създавайки съвременни екологични домове.
Сред специалните му умения е както строителството с естествени материали (сламени бали, глинени мазилки), така и проектиране по принципите на „слънчева архитектура“, „нискоенергийни сгради“, сгради с естествени строителни материали, прилагане на ВЕИ системи и компостни тоалетни.
От 2011 г. е съорганизатор на следдипломното обучение по строителство в естествени материали към УАСГ, София. Съосновател на Асоциация за строителство с естествени материали (АСЕМ), той е един от двигателите за подобряване на българското законодателство, свързано с естествените материали в строителството.

Какви материали е по-добре да ползваме в строителството – естествени, които обаче изискват изсичането на гори (например), или синтетични, които пък са потенциален замърсител?

Използването на естествените материали в строителството има няколко аспекта:

  1. Естествените материали, използвани в сградите, създават една благоприятна за здравето среда, регулирайки влажността на въздуха, магнитните излъчвания, количеството домашна прах във въздуха, абсорбация на токсини и много други, докато синтетичните материали вършат точно обратното. 
  2. Ако една сграда, построена с естествени материали, завърши своя жизнен цикъл и тя бъде разрушена, то всички материали биха могли да се върнат обратно в природата без замърсяване. Глината, камъните и пясъкът така или иначе са част от почвения слой; дървеният материал, сламата или тръстиката с времето биват компостирани и се превръщат в хумус, така че малко са елементите, които имат нужда от специализирано депониране.
  3. От конструктивна гледна точка, строителните техники, използващи естествените материали, са много по-устойчиви на динамични натоварвания и усуквания, което ги прави изключително подходящи за сеизмични райони като нашия. През 2019 г. в Брумунддал, Норвегия, е построена 85 метровата сграда Mjøstårnet, която в момента е най-високата дървена сграда в света, а проектът за небостъргач W350, предложен през 2018 г. в Токио, Япония, предвижда дръзките 350 м височина.

Не бих се съгласил, че използването на естествените материали са свързани задължително с изсичане на гори. Например, ако за изграждането на сграда от 150 кв.м. с дървена конструкция, са необходими приблизително 20 кубика дървен материал, то за един отоплителен сезон четиричленно семейство изразходва средно между 15 и 25 кубика дърва. Сами можете да  направите съпоставка колко дървени сгради се строят на година и колко семейства се отопляват на дърва всяка година. 

В производството на съвременните изолационни и композитни материали на основа естествена суровина се използват изключително вторични материали с минимална термична или химична обработка, което ги прави елементи с нисък въглероден отпечатък и ниска вложена енергия. Все пак това са показателите, които пазарът търси от тях.

Къща, построена от естествени материали, по-скъпа ли е или по-евтина от съвременната къща от бетон, гипсокартон, PVC (поливинилхлорид) и др.? 

Да, определено една подобна сграда е по-скъпа от конвенционалните сгради и това е нормално, защото времето и трудът, които са вложени в нея, са с пъти повече, отколкото при конвенционалните сгради. Строителните екипи са тясно специализирани в този тип дейности, което означава, че са преминали редица обучения и години практики, за да достигнат това ниво на изпълнение. Хората избират естествените материали, поради естетическия вид, отношението към детайла и защото качеството на живот в подобни сгради е на най-високо ниво, което в конвенционална сграда бихте могли да постигнете единствено с допълнителни климатизиращи, филтриращи и овлажняващи въздуха системи. Неслучайно на световно ниво все повече  обществени сгради като  училища, детски градини и болници се изграждат изключително с естествени материали. 

През Вашите очи виждате ли едно бъдеще в България с преобладаващо „екостроителство“?

Последните 12 години съм посветил на работа в посока приближаване на естествените материали по-близко до хората и разбиране на истинската същност и значение на материалите, вложени в жилищата, в които живеем и отглеждаме своите деца. 

Не мисля, че истинското строителство с естествени материали ще бъде преобладаващо, но виждам все по-голям дял от строителния пазар да бъде запълнен с различни технологии и продукти от натурално естество. Този тип строителство е луксозно строителство и само хора, които разбират неговите плюсове, са готови да инвестират в подобен проект. 

Изискванията към естественото строителство идентични ли са с тези на конвенционалното строителство?

Ако говорим за нормативната база, да. Документите, необходими за строително разрешение, са еднакви както за конвенционалното, така и за естественото строителство. Всяка една еднофамилна или двуфамилна жилищна сграда може да бъде изпълнена с естествени материали. Има много особености, законови изисквания и ограничения при различните категории на сградите. Това не означава, че не могат да бъдат изпълнени с естествени материали – просто използваните продукти трябва да отговарят на съответните изисквания за дадената категория сграда.

Какво е „биоклиматично проектиране“? Какви са начините за постигането му в България?

Ако трябва да обясня „биологичното проектиране“ с едно изречение, това е комбинацията и пресечната точка между биологията, климатологията, архитектурата и технологията.

 „Биологичното проектиране“ е комплексен подход към даден проект, който включва в себе си съобразяването с терена и околните географски дадености, микроклимата на района, в който се намира, стратегии за пасивно използване на слънчевата енергия за постигане на топлинен и въздушно-циркулационен комфорт както във вътрешността на сградата, така и около нея, използване на ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). 

Начините за постигането му са свързани преди всичко с обучаване на клиентите. Първо, те трябва да знаят какво включва един такъв подход, след това защо той е необходим за тях и тяхната сграда и не на последно място – да имаш добре обучен екип от проектанти, които са способни да мислят в тази посока и да намират много често нестандартни, но реализуеми решения на проблемите. Подобен подход изисква значително повече време и познания от един конвенционален проект. Затова и цените за проектиране са по-високи от стандартните проектантски услуги.  

Приложими ли са различните видове техники за изграждане на устойчива и природосъобразна постройка във всички райони на нашата страна?

На този въпрос може да се отговори и с Да, и с Не.

Да, защото в България имаме достатъчно примери на специфични райони с многоетажни дървени, кирпичени и каменни сгради, които са устояли предизвикателствата на природата повече от столетие.

Не, защото законово имаме ограничения в използването на тези материали в съвременното строителство.

България, колкото и да е малка, има силно разграничени и характеризиращи се микроклиматични и сеизмични зони. Винаги казвам на своите ученици да вземат под влияние какви са местните географски и климатични особености, какви са местните суровини и преди всичко какви са традиционните сгради, които са строени в този район. 

Дефиницията на „устойчива и природосъобразна постройка“ е много обширна, но нека обобщим, че една сграда с дървена конструкция, изчислена от конструктор за дадения район, може да върши носещата функция на една подобна сграда. Външните и преградните стени от естествени материали биха зависили от локалните източници и суровини.

Смятам да построя къща. Защо да предпочета глината като основен материал? 

По темата има написани цели книги, но ще се опитам да наведа само няколко от най-значителните свойства.

Глината може да бъде предпочетена като основен материал за стените, изпълващи пространствата между дървената конструкция на външните и вътрешните стени. Българското законодателство в момента не позволява тя да бъде ползвана като композит в носеща конструкция. Тя би могла да подобри топлинния комфорт в сградата драстично. Глината, с голямата си обемна плътност, спада към материалите с голяма термална маса, което означава, че бавно се загрява, акумулира топлина в себе си, след което я отдава също така бавно. Това нейно свойство прави сградите, в които се използва, да са топли през зимата и хладни през лятото. Друго нейно голямо преимущество е нейната хигроскопичност или способността да привлича и абсорбира водни молекули от околната среда. Тестове, проведени в Германия в продължение на 20 години в подобна сграда, показват средна влажност на въздуха от 50%, което е най-благоприятното ниво на влажност за функционирането на дихателната система при човека.

Други свойства, които показват изключителни ползи за съвременната ни реалност, са абсорбацията на миризми, вредни частици и елементи от въздуха и елиминирането на електромагнитните излъчвания. 

Характерно преимущество на глината е, че тя няма ограничения в преизползването и рециклирането. Доста често в ремонтни дейности ни се е налагало да преизползваме глинената мазилка, която е свалена от стената. Друг пример: кирпичени тухли се накисват и глинената смес се ползва директно или след малко подобряване на сместа чрез добавяне на глина, пясък и/или слама и се ползва отново като смес за кирпич или като глинена мазилка.

За естетическите възможности дори няма да започвам да говоря. Те са неограничени. 

Има ли значение от какво е съставена глината при изграждането на дадена постройка?

Разбира се, че глината е от значение, но при работа с нов вид глина, с който не сме работили, правим редица тестове, показващи нейните свойства и характеристики. По този начин можем да изготвим точната рецепта за продукта, който желаем да изпълним.

Кирпичената къща е била с най-подходящ микроклимат за отглеждане на копринените буби и за развитието на бубарството. Могат ли тези къщи да изглеждат по-добре и да бъдат с по-добри топлоизолационни качества от масивните такива, изградени от бетон и тухли?

Добре съм запознат с въпросните сгради, работейки и проучвайки през годините района на Източни Родопи, където бубарството е било силно развито. Мога да твърдя, че тези сгради не са били строени като съвременните стопански сгради, а като част от жилищната сграда. Те са били в изключителен унисон със сградния фонд и заедно са образували пищни и умело синхронизирани архитектурни ансамбли, което е рядкост за съвременната ни реалност.

Що се отнася до топлотехническите характеристики, копринените буби са много чувствителни и капризни създания, така че можете да си представите какъв комфорт са им предоставяли кирпичените сгради, без да са имали тогавашните майстори съвременните методи за проектиране и изчисляване на топлинните коефициенти. 

Когато строим със сламени бали цели стени, как да бъдем сигурни, че те няма да се срутят или възпламенят? Те легитимен изолационен материал ли са в България?

Ако строителите спазват технологиите, предписанията и детайлите на архитекта, който е запознат с тази система, не би трябвало да има проблем. При подобен вид строителство е от изключително значение авторският надзор, защото лесно и бързо се отстраняват и най-малките проблеми. И да, сламените бали са легитимен изолационен самоносещ се елемент с БТО (Българско Техническо Одобрение) от 2011 година.

Що се отнася до възпламеняването, сламената стена с комбинация с глинена мазилка е способна да издържи на пламък до 900° С в продължение на 120 мин., преди да започне да излиза дим от другата страна (моментът, в който тестът се спира). По клас за реакция на огън това означава- B-s1, d0 (негорими [А], запалими [B и C], нормално запалими [D и E] и силно запалими [F]). Лично аз съм срещал сламена сграда след пожар, от която бяха останали само стените от сламените бали и глинената мазилка върху тях.  

Какво е коб? Подходящи ли са кобените сгради за нашия климат?

Кобът е английски термин, описващ техника, използваща глинена смес за влажно полагане на елементите при изграждане на стена. Най-често те са и конструктивни (носещи). Подобни сгради могат да бъдат открити не само на Британските острови, но също така и в Северозападна Африка, Западна Европа и Южните щати на Северна Америка.

Тази техника е подходяща за нашия климат, но е много трудоемка. Аз лично съм водил обучения на две сгради, където външните стени са изградени по този начин, но традиционно по нашите земи се използва изработването на кирпичени непечени тухли, което е по-бърз и технологично по-напредничав начин за използване на глината смес, даващ по-богат спектър на употреба. 

Може ли да се постигне комфорт и красота чрез пръстта като естествен строителен материал?

Попаднала в подходящите ръце, глината може да бъде използвана както като градивен материал за архитектурен елемент, така и за финален слой с уникална гладкост и цвят с естествен произход. 

Колко дълго може да издържи една постройка, направена от естествени материали?

Като всяка една сграда, и сградата, изградена с естествени материали, изисква своята поддръжка и спрямо това зависи нейния жизнен цикъл. В България съм срещал кирпичени сгради, които не са сервизирани от 60 години и са в отлично състояние, но не всичките им връстници са имали същия късмет.
В Англия в момента, едни от най-скъпите сгради, които са на пазара на недвижими имоти, са кобени сгради на по 500 години.

Каква трябва да е архитектурата в наши дни според Вас? Важно ли е да бъдат съхранени традициите на старите майстори в нашето съвременно строителство?

Според мен архитектурата трябва да е свързващото, а не отделящото звено между хората и околната среда. Сградите, в които живеем, трябва да предоставят комфорт и здравословна среда на нас и пространствата около нас, а не да ни вредят. Архитектурата трябва да е стъпила на основите на традициите на старите майстори и техните знания, но тя трябва да бъде и адаптирана към новите потребности на обществото и да се развива и донадгражда. Без приемственост, няма напредък. Живеем в модерен свят, в който технологиите са развити на високо ниво и понякога  забравяме, че реално те трябва да ни служат, а не ние на тях. В моята проектантска практика използвам както макети, така и триизмерно моделиране, в което симулирам ослънчаването на сградата за максимално използване на слънчевата енергия. Чрез топлотехническите изчисления имам възможност да създавам, адаптирам и подобрявам системи и детайли с естествени строителни материали, които отговарят на най-високите изисквания на съвременната ни строителна реалност. Също така с помощта на климатичните данни може да проектираме сграда, която да бъде водо и енергонезависима. За мен проектирането е процес на търсене, разбиране и създаване на симбиоза между хората, сградата и средата около тях.  

Какво е бъдещето на българските възрожденски къщи? 

Това е един въпрос, върху който работим усилено с Мещра през последните 7 години.

Българските възрожденски къщи имат шанс да бъдат запазени единствено когато техните собственици започнат да ги възприемат като богатство, а не като документална пречка. Държавата определено не помага в това отношение, но реформите и промените трябва да започнат първо от нас самите. 

Развитието на селския туризъм днес оказва ли благоприятно влияние върху старото строителство?

За жалост, примерите са малко. В голяма част от архитектурните резервати на територията  на страната можете да видите повече стоманобетонови сгради, замаскирани като традиционната сграда, заради която това населено място е с такъв статут, отколкото истински, автентично запазени или реставрирани сгради. Малцина са собствениците, които намират за необходимо да вложат необходимите средства, за да възстановят автентичния вид на сградата по начина, по който е построена. Но това са хората и сградите, които трябва да се подкрепят и посещават, защото именно това е смисълът на селския туризъм. 

Унищожава ли се духът на старата къща с нейния ремонт и реставрация?

Ако бъде направена адекватно, познавайки особеностите на района, типологията на сградата, от кой период е тя, строителните техники и материали, които са използвани, и разполагайки с правилните строителни бригади, нейната реставрация може да възвърне първообразния ѝ блясък. Периодичните профилактики и поддръжка са ключови за нейния дълъг живот.

Подобни новини

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -spot_img

Последни новини