18.5 C
София

Адриана Герасимова: “Дара и първият полет” е вълшебен сън и аварийно приземяване в истината за екологичната криза

Обяснение в любов към Земята и пътуване през времето, пространството и необятното детско въображение – това е “Дара и първият полет”. 

Сюжетът разказва за климатичните промени и отражението им върху природата от векове насам по приказен и поетичен начин, но без да спестява понякога тъжните истини.

Може би първата българска книга на екологична тематика за малки и пораснали деца е дело на визуалния артист Адриана Герасимова. 

Текстът, както и изключителните монохромни илюстрации са правени над 4 години, а за да се материализира финалният продукт, авторката провежда успешна crowd funding кампания в духа на споделената устойчива икономика.

Разбира се, оформлението следва мисията и книгата е от рециклирана хартия, а 21% от приходите се даряват на важни каузи за опазване на природата. 

Още за книгата – от самата й създателка!

“Дара и първият полет” е книга за деца и възрастни. Какво казва на тези две групи книгата?

Книгата казва едно и също и на двете групи. На едните интуитивно и подсъзнателно, на другите съвсем съзнателно, в прав текст. Твърдят, че децата не разбират от абстракции. Е, аз съм на мнение, че е точно обратното. Възрастните не разбират от абстракции и намеци. Дотолкова сме рационализирали живота, че сме изгубили връзка с невидимата нишка, на която се крепи всичко. Цялото за нас е далечна абстракция. И огромният проблем седи в това, че вече дори конкретното разглеждаме като абстракция, която не зависи от нас. Книгата разглежда гигантската бездна между нас и Творението.


Вдъхновението за книгата е видеото „The Starving Polar Bear on Iceless land” на документалния фотограф Пол Никлън, в което се проследяват последните дни на гладуваща заради промените в климата полярна мечка. Тъжно е, че напоследък някак свикнахме с тези потресаващи кадри. Защо точно то те провокира към действие чрез изкуство?

Видеото всъщност проследяваше последните агонизиращи часове на това същество. Защо точно то ме обърна? Имам някакво обяснение.

Аз често я наричам „моята мечка“ и “моята повратна точка”. Макар да следя тези проблеми от години, някак в съзнанието ми заплахата изглеждаше далечна и абстрактна. Но когато видиш с очите си един величествен хищник в другия край на света повлиян от теб тук, това те удря като парен чук. Усъвършенстваната в продължение на милиони години кралица на Арктика бе поставена в състояние на безизходица, само защото губеше естествената си среда.

До ден днешен няма думи, които да опишат усещането ми от този сблъсък, но знам, че беше на трептението на Цялото. „Аз“ бях „Тя“ и „Тя“ беше „Аз“. Усетих, че планетата ни е изкарана от центробежната си точка. Осъзнах колко сме незначителни по отделно и същевременно какъв паразит сме за единствения ни дом. Усещането беше на безвъзвратност и гняв, но в следващия момент то прерасна в импулс за нещо градивно. Обещах да осмисля края на белия гигант – метафора на нашия свят, който е в разпад. Почувствах се лично отговорна да предам посланието.

Може ли изкуството да направи реална промяна в света в момента?

Изкуството, като всяко друго средство е участник в постановката. Ние разполагаме само с фрагмент от цялата картина, не е добре да си предаваме каквато и да било тежест, но може да се опитваме да се подобрим или да участваме с изкуство, което дава отражение за добро.

Убедена съм в едно, че не може да наблюдаваме в пасивност случващото се. Ако тази мечка проясни нещо за мен, то това е, че всичко е взаимосвързано. Вероятно вече сме превъртели играта и шансовете не са на страна на телата ни, но вярвам, че можем да спасим душите си. Вярвам, че всеки ден сме изправени пред малки, но значими житейски избори. А като теглим чертата, изборът се свежда до един – “За” живота, или “За” смъртта.

След Себастиао Салгадо все повече усещам как именно артистите са най-чувствителни към належащите промени и вече се борят за тях не само чрез изкуство, а с активизъм и действия. Така ли е според теб?

Да, така е. Хората на изкуството носят тази привилегия, но и тежест на плещите си, защото тази сензитивност може да бъде деструктивна, ако не бъде насочена навън.

Семейство Салгадо съвсем не са единствени. Историята им обаче е толкова вдъхновяваща, че заслужава да й обърнем специално внимание. Те наистина успяха чрез изкуство да възстановят част от дъждовните гори в Бразилия. Когато излезна „The Salt of the Earth” се замислих над факта как една генерация с различен житейски опит и мироглед е в състояние да поправи грешките на предходната и как смяната на приоритетите променя реално ситуацията. Историята на Салгадо илюстрира това.

Баща му изсича семейните гори, за да даде възможност за образование на сина си.

Образование, което отвежда Салгадо там, където осъзнава смисъла на живота. Там, където смъртта е центрофуга от граждански войни, геноцид и глад. И това е неговата повратна точка да се върне отново към единственото спасение – това на сътворец. Той влага всичко от природния си проект „Genesis“ за възстановяването на горите погубени от баща му.

Историята е своеобразен кръговрат на ценности и е само малък пример, че човеците сме способни на съзидателност, освен на деструктивност и консуматорство.

Парадоксален факт е и, че усилията на микро ниво на единици хора биват затривани на макро ниво. В момента правителството на Жаир Болсонаро не спира да изсича, опожарява и заплашва от изчезване тези жизненоважни за всички ни гори. И това, докато избива местното „изостанало“ индианско население, живяло в еквилибриум с тях в продължение на хилядолетия. Преди дни четох за поредното убийство на двойка еко активисти там, но не мисля, че Салгадо ще спрат да се борят. Стремежът на надделяване над злото живее в нас.

Изглежда, че сме много вкопчени в съществуване, което не е устойчиво и не може да бъде поддържано без грандиозни жертви…

Да, и катаклизмите ни напомнят, че НЕ ТОВА Е ПЪТЯТ НИ.

В момента живеем в „битието определя съзнанието“, а ако наистина бяхме еволюирал вид щеше да е точно обратното.

Има нещо сбъркано в отношението ни към живота и то е водено от илюзорното ни чувство за недосегаемост. А комбинацията усещане за богочовек – отдалечен от Бог е опасна. Струва ми се, че отново ни детронират като цивилизация от пиедестала на „избраници“.

Да, дадена ни е свободна воля, но не сме я използвали разумно. Проблемът е, че никога не сме знаели кога да спрем, а сега, с напредъка на технологиите пораженията, които нанасяме са все по-обхватни. Ресурсите на планетата ни са изчерпаеми и е добре да си припомним, че живият организъм, който обитаваме има нужда от обратна връзка и грижа.

Отсъства любовта ни към Цялото, а няма смисъл от познание, там където няма любов. Имаше един момент в „Галапагос“ на Кърт Вонегът, където се казваше „И те не знаеха какво да правят с мозъците си.“

Какво трябва да научим децата, за да се промени това?

Простичко е, но трудно приложимо. Трябва да не ги повреждаме:)  Децата се раждат с изначална любов и усещане за равнопоставеност на всички същества. Добре е да напомним първо на себе си, а после да предадем и на тях, че процесите са взаимосвързани, а от нас като разумен вид се изисква поемане на отговорност.

Да си припомним, че можем да живеем само с нужното и истински ценното. Че животът е по-смислен и забавен, когато си сътворец, а не просто консуматор. Да ги стимулираме да работят с ръчичките, сърцата и въображението си. Да не очакват всичко да идва на поднос, да познават естествените трудоемки процеси на съзидание. Да ги проследят от семенцето до величественото дърво. Начините да ги приобщим към тези идеи са чрез пример.

Да садим заедно цветя и дръвчета, да обхождаме горите на столетниците, да сеем и жънем.

Да наблюдаваме. Всичко това е нужно, за да оценим смисъла, чакането, цикличността в Творението. Все процеси, които сме потъпкали забързани в „прогреса“.

Честа мантра на политиците напоследък е, че за държави като България  устойчивостта не трябва да е приоритет, защото с идващата рецесия ще се борим за икономическо оцеляване. Какво би отговорила на това?

Така е, докато живеем в „битието определя съзнанието“. И да, в примитивната човешка природа е, когато нямаш какво да сложиш на масата да нехаеш за глобалната ситуация. Говорим за първичният инстинкт за оцеляване. Но има и друго – изтръпването и егоизмът, нежеланието да направим крачка встрани от личния си комфорт.

Проектираме свят на дисбаланс. Презаситеният Западен свят нехае наравно със страните от т.нар.Трети свят. Всичко е разцентровано ЕДНО, но докато едните тънат в охолство и псевдо загриженост за планетата, другите са притиснати в ъгъла на липсата на алтернатива.

До вчера те приемаха отпадъка и бракуваните излишъци на „напредналия“ свят, докато и днес продължават да произвеждат на безценица за неспирния глад за ОЩЕ.
И докато количеството привидно вдига качеството на живот на едни, то генерално смъква усещането ни за стойността на живота и това се измерва дори в краткотрайността на стоките. Животът е скъсен и обезстойностен на всяко едно ниво.
И това е един безкраен порочен цикъл, който би могъл да бъде преустановен само от нас като съзнателни потребители. Корпорациите последни ще се преориентират.

Смяташ ли, че имаме по-малка отговорност от по-развитите и съответно – по-замърсяващи страни?

Няма по-замърсяващи страни, когато говорим за будно ниво на съзнание. Както казах, т.нар. „големи замърсители“ произвеждат за нашия глад за стоки. Ако се чувстваме като частици от Цялото, ще искаме да компенсираме за болните клетки. Подобно на пясъчен часовник, от нас зависи дали ще го обърнем и ще преразпределим песъчинките. Аз лично смятам, че не правя достатъчно. Мога и по-добре.

Често аргументите срещу екологията са, че социалните проблеми са по-важни за решаване, а те имат нужда от икономически растеж. В същото време често най-бедните общности са най-засегнати от проблемите в климата…

Да, практикуваме така наречения „climate injustice“. Светът ни е поляризиран, суровините се разпределят неравномерно. В единия полюс седи разхищението, в другия е бедността, но и в двата случая говорим за духовна нищета. Отделно, подобно на еднодневки разсъждаваме максимум в рамките на един човешки живот. Приоритет не е КАК, а на всяка цена да задвижваме този сбъркан принцип на „постоянно растящ вътрешен продукт“.

Парадоксално, чрез този растеж богатите стават все по-богати, бедните все по-бедни. Това, че наблюдаваме пикът на БВП чрез производство и продажба на оръжия е показателно за нивото ни на съзнание.

Докато цялото ни съществуване се крепи на принципа на силова експлоатация и доминация ще продължаваме да играем на руска рулетка със себе си, но за съжаление ще жертваме и всичко край нас. Вижда се краят на тази ера.

Защо работата по книгата ти отне цели 4 години?

Установих, че тази книга си има собствен път. Явно четири години й бяха необходими, за да узрее плодът й и да намери верния път към света. Не на последно място да изготвиш сам стратегия за краудфъндинг кампания се оказа доста специфично и времеемко.

Самият творчески процес се случи на прима виста. Често мисля за него като за спуснат отгоре подарък, който аз просто трябваше да комуникирам за другите. Наблюдавах процеса някак отстрани. Странно и същевременно естествено протече всичко, включително и писането, а то определено не е моята сила. Разказът в картини е зоната, която обикновено обитавам.

И все пак ми се подсказа, че за пълнотата на посланието има нужда и от малко текст. Причината да не го възложа на професионалист, бе опасението да не се загуби от емоционалния заряд и чистота.

Радвам се, че книгата намери и своя редактор – Надежда Радулова. По изключително фин начин тя ме навигира до достигане на есенцията. Мисля, че в крайна сметка картина и думи заживяха хомогенно.

Освен топящите се полярни ледове, какви други екологични промени могат да видят читателите на книгата?

Книгата е колкото вълшебен полет на сън, толкова и аварийно приземяване в будната реалност.

На повърхността тя говори за нестихващият ни глад за вещи, за замърсяването с еднократна пластмаса, тъй като за съжаление живеем в пластмасов свят. Говори за нас в представата ни на доминантен вид, който с лекота отнема живота на други разумни същества. Климатичните промени са само върха на топящия се айсберг. Те са предкулминационния момент. Този преди финалния срив.

Какво се крие зад всички тези физически проявления, какво е кодираното между редовете и щрихите? Едно единствено нещо – Цялото и тъгата по загубената връзка с него преди да сме го опознали.

Знам, че ти си еко активист много преди да напишеш книгата. Разкажи ни какви промени направи в живота си в тази посока, които едновременно имат ефект, но биха могли да вдъхновят и други да последват примера ти?

Еко активист не съм, еко активист е Moby, например. Аз все още съм далеч от това, но мечтая да дам от себе си за тези идеи. Имам любим израз на Сър Атънбъро „Live with less waste”. Припомням си го всеки ден и се опитвам да го прилагам буквално и преносно.

*Опитвам се да не забравям да благодаря за даровете край себе си.

*Да живея с по-малко.

*Опитвам се да спася колкото мога повече животинки, включително не се храня с месо. Това е личен и съзнателен избор, но малко хора са запознати, че той рефлектира на глобално ниво, включително върху климатичните промени.

*Опитвам се да прекарвам повече време в уединение сред природата. Да работя сред нея. Подобно на рисуването, да се занимавам с овощарство и цветя е моето бягство.

*Спирам се на естествени продукти без опаковки от местни доставчици в подбрани места, чрез които да стимулирам и за себе си и околните към по-осъзната консумация. Да, на по-висока цена са, но си заслужава.

*Нося си винаги текстилна чанта за пазар, а когато реша да заредя си нося съдове. Стоманеното шише за вода ми е верен другар… Все малки неща, които бавно променят картината, а като минимум дават доза спокойствие на съвестта.

*Обичам да вдъхвам още живот на старите вещи. Това е изключително зареждащ процес.

*Засега най-смисленото и мащабно нещо, което съм правила в тази посока е „Дара и първият полет“. Скоро бе премиерата на книгата и там споменах, че едни 100 човека бяха необходими, за да случим печата й, а какво би станало, ако всеки от тези 100 човека рефлектира идеята й на още 100… ? Пиксел по пиксел и се получава смяна на матрицата. Става ясно, че нямаме оправдание да бездействаме.

Финансира издаването на книгата със специална crowd funding кампания, която не просто е успешна, а и печели специално признание от KickStarter – разкажи ни, защо подходи така?

Този подход се заяви сам във времето поради факта, че всички сме в играта. Носим споделена отговорност за състоянието на нашия дом. Исках да проверя дали и други припознават ситуацията като мен. Оказа се, че не съм сама. Много се радвам, че книгата отся пътя си и не бе финансирана по познатите порочни схеми. Хората я подкрепиха, което значи, че са готови за промяна. След това дойдоха и на представянето в София и първият тираж е почти изчерпан. 

Кадри от представянето на книгата в София.

Книгата се издава на рециклирана хартия и зад всяка продажба стои кауза – разкажи ни за това!

Исках да не направя ход напред и два назад с тази книга. Истината е, че е трудно да произведеш стойностен продукт и той да не навреди. Всяко производство е по презумпция вредно, но е важно като теглиш чертата да си направил повече „За“ от „Против“.

Дори рециклираната хартия днес не е 100% рециклирана, а самите процеси по избелването й са енергоемки… След дълго проучване се спрях на по-скъпия вариант – рециклирана хартия на тялото, а за корица използвахме сертифицирана хартия. Беше важно за мен книгата да носи тежест, лично отношение и всеки подбор на материал да е верен на идеята.

В някакъв момент, след време си представям да се пусне и като подкаст.

Имам мечтата да дарим 21% от приходите на определени организации, които следя от години и знам, че реално постигат малки победи. Надявам се да се съберат средства и да успея. Разбира се, тази информация ще бъде публикувана в бъдещия сайт на KIDS4FUTUREARTH.

Къде можем да купим книгата?

Kъм момента може да откриете „Дара и първият полет“, в двете й езикови версии, в следните уютни стационарни кътчета:

В София:

*„+ това“  – Performance & event venue на ул. „Марин Дринов“ 30

и в

* Magazinche на ул. ‘Крум Попов’ 16 и бул. ‘Васил Левски’ 48. Те имат и сайт, от който книгата може да бъде пръчана за територията на цялата страна:

В Созопол – в сърцето на стария град – в галерия „Котка и котка“ на ул. „Кирил и Методий“ 20.

В Габрово – в Музей на хумора и сатирата на  ул. Брянска“ 68.

Може да се поръча и директно от нас, което гарантира разписана книга.

Надявам се до края на годината, книгата, както и всичко останало да тръгне към света и от нашия сайт: www.kids4futurearth.net

Какви са следващите стъпки?

Книгата е част от по-мащабен проект за деца и юноши – KIDS4FUTUREARTH, който тепърва ще се разгърне.

Към момента предлага лимитирана серия от:

* Постери и принтове с избрани илюстрации от пилотното издание.

* Работи се и по серия пъзели за малки и големи

* От есента предстоят изненади, интересни и опознавателни събития и лекции, както и практически занятия като работилници за деца и родители по темата. Ще садим дръвчета, ще правим оборки и ще творим арт upcycle инсталации.

Подобни новини

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -spot_img

Последни новини