Мария Трифонова е зам.-председател на Управителния Съвет на Асоциация за Родителски Кооперативи. Откакто става майка за първи път, животът ѝ се изпълва не само с много радост, но и с ежедневни предизвикателства и житейски поуки. Въпреки огромното си желание да поеме отново професионални ангажименти и съзнавайки, че детето ѝ е редно да прекарва деня си от най-ранна детска възраст в социална среда, за Мария решението синът ѝ да започне да посещава ясла или детска градина не е достатъчно приемливо, поради редица фактори. Така интересът ѝ към алтернативните, а и до този момент „екзотични за България“ форми за отглеждане на деца в предучилищна възраст, се засилва.
Първият център в България е създаден през 2009 г., а днес вече са около 30 в цялата страна. По света родителските кооперативи съществуват от десетки години, в България все още са екзотика и тепърва се регламентират.
Официалната дефиниция на “родителски кооператив” съществува от 2 години и част от нея гласи следното:
Това е семейство от семейства, които се обединяват със цел създаването и развитието на среда, близка до семейната, която отразява възгледите и разбиранията на общността за методите за отглеждане, възпитание и обучение на децата. Родителският кооператив е гражданска инициатива за съвместно отглеждане и обучение на деца, при активно родителско участие.
Основни принципи
Като общност, основана на взаимопомощ и сътрудничество, основните принципи на родителските кооперативи са:
– Вяра в естественото.
– Гражданска инициатива на родители.
– Независимо, демократично самоуправление.
– Пространство за свободни деца.
– Некомерсиално начинание.
– Общност за взаимопомощ и подкрепа.
Модели на управление
– Винаги родителите са отговорни за управлението и организацията.
– Всеки кооператив е независима структура със собствен вътрешен ред.
– Кооперативите се базират на ценности.
– Управление на демократична основа – кооперативите нямат “организатор”, всички са равни.
– Всеки член на кооператива има право на глас.
– Всеки член има определена роля и поема отговорност за определени задачи.
Типове организация
– Изцяло родителите поемат грижата, когато децата са по-малки, или кооперативът е в начален стадий на организация.
– Родителят се подпомага от учител.
– Деца над 2 години – грижата се поема от учители, които работят на ротационен принцип, в който родителите не дават дежурства, но чистят, поддържат, обезопасяват и поддържат мястото.
Програмата
Всеки кооператив решава собствената си програма и дали да следва тази на МОН, но водещи в решенията са потребностите на децата и това какво тях ги вълнува в момента – тази гъвкавост ни позволява да създаваме уверени в себе си личности.
Родителите вярват в естествената необходимост на децата да придобиват познания, учат от взаимодействието помежду си и това, което се случва между тях. Нашата задача като родители е да създадем една стимулираща среда с определени правила за взаимодействие между децата.
Основно правило е да не сравняваме децата и да не очакваме резултати от тях. Играта е основен похват за придобиване на знания, а свободата да развиват своите таланти и интереси е основополагаща.
Избор на учител
Най-важна е неговата личност – опитът е от значение, но не е единствен фактор. Споделените ценности са много по-важни, защото децата учат от примери и модели.
Ценностите
Основната база, на която стъпва един кооператив – важни са правилата, но първото нещо е да решите как искате да отглеждате вашите деца. Правилата се променят, но винаги стъпват но ценностите, които са дефинирани в началото.
Какви са ползите?
За децата това е един от най-добрите модели за отглеждане на дете, защото представлява възможност детето да премине през периода на социализация и адаптация с близък човек до себе си.
– Адаптация според нуждите на детето заедно с родител.
– Среда, близка до семейната.
– Здравословно хранене, малко болести.
– Много възрастни, на които има доверие.
– Занимания според интересите на децата.
– Позитивно отношение.
– Подобни реакции в подобни ситуации.
– Изграждане на навици.
– Социален опит.
– Малката група дава възможност за индивидуална работа с детето.
За родителите: учим се как да сме по-толерантни, как да комуникираме искрено с най-различни хора, ставаме част от ежедневието на децата си.
– Имаме избор. От нас зависи.
– Оставаме близо до детето.
– Близък контакт с преподавателите.
– Гъвкавост.
– Личностно развитие.
– Родители на много деца.
– Споделяне на опит и нови приятелства.
– Наблюдения над детето в неговата социална интеграция и комуникация.
– Обучение и практика по предприемачество.
За обществото: поставят се нови стандарти в отглеждането и обучението на деца в ранна детска възраст.
– Родителските кооперативи са не просто решение на един от проблемите в държавата.
– Промяна в образователната система.
– Преосмисляне на активната роля на родителя и неговото място близо до детето му.
Легални ли са родителските кооперативи?
Няма законова забрана, регулации или ограничения – гражданите имат правото да се сдружават. Обаче е важно да отговарят на дефиницията за родителски кооператив до момента.
Остава въпроса дали държавата ще подпомогне родителските кооперативи и по какъв начин. За повече информация можете да се обръщате към Асоциация за Родителски кооперативи, където можете да намерите и списък на кооперативите в България.
