След като отмине коледната еуфория и великото пазаруване на подаръци, оставаме с няколко почивни дни до настъпването на новата година. Обикновено в този период организираме последните детайли по посрещането на празника и с трепетно очакване вече си мечтаем за идната година – новото начало. Гледаме с надежда напред, вярваме, че ще сме по-различни, че ще променим нещо в себе си или в живота си, което не ни удовлетворява напълно. Често си даваме най-различни обещания, например от 1-ви януари: „спирам да пуша“, „ще отслабна“, „ще започна курс“, „ще сменя работата“, „ще седна да уча“ и т.н. В повечето случаи обаче ентусиазмът, който ни обзема в началото на годината, бързо се изпарява и ние продължаваме да живеем живота си по абсолютно същия начин, както сме го правили до сега. Краят на годината и началото на новата си остават просто една дата в календара. Има ли начин тези обещания, които даваме на себе си, наистина да се изпълнят? Как да се мотивираме, така че да изградим нещо ново в живота си в желаната от нас посока?
Понякога е нужно първо да погледнем назад във времето преди да направим смело крачка напред.
За тази цел, преди да потънем в планирането на предстоящата календарна година, нека първо да си припомним каква беше за нас изминалата. Ежедневието в съвременния свят е толкова забързано – като един непрекъснат поток от задължения и задачи, измежду които понякога си даваме кратко време за отмора. Постепенно сме се усъвършенствали в това да действаме автоматично, много често даже нямаме време да осмислим това, което ни се случва. И така, дойде ли краят на годината, обикновено си казваме: „Ех, колко бързо мина тази година, направо не мога да повярвам!“ Познато, нали?
Тъкмо по тази причина е хубаво накрая на годината да си дадем време, за да си помислим на спокойствие какво се е случило в последните 12 месеца. За загрявка може да започнем от това какво сме правили месец по месец. Например, да си зададем въпроси като: „къде ходих, с кого, какво правихме?“. Сега е по-лесно от всякога да възстановяваме тези спомени благодарение на телефоните си и акаунтите си в социалните мрежи. Можем да разгледаме снимки, постове, съобщения с приятели. Понякога тези спомени ни карат да се усмихнем, други могат да ни натъжат. Припомняйки си тези подробности, ние подготвяме почвата за една по-дълбока равносметка. Неизменно започваме да си мислим за чувствата, които тези спомени пораждат в нас. Какво ме направи истински щастлив през тази година? Какво ме ядоса? Това, което ме ядоса или натъжи, от разстояние на времето наистина ли беше лошо за мен или всъщност ми помогна? Имаше ли нещо, което исках да постигна през тази година? Успях ли? За какво съм благодарен на хората в живота ми, на света, на себе си?
Докато разсъждаваме по тези теми, най-добре е да извадим лист и химикал и да запишем това, което си мислим. Можем да го направим като писмо или да го запишем в тетрадка/ тефтер. Важното е да е място, където ще го направим със старание и ще покажем сами на себе си, че тези мисли са важни за нас. Ето и няколко идеи за оформление:
10 неща, за които съм благодарен
10 неща, които ме направиха щастлив
5 неща, които не се случиха така, както би ми се искало
5 неща, с които се гордея
Това, което запишем тук, ще стане чудесна основа за целите, които да си поставим през новата година. Преди да минем към тази стъпка обаче, е хубаво да обърнем внимание на още нещо. Нека не забравяме, че новогодишните цели работят единствено, ако ги искаме от сърце. Промяната става, когато ѝ позволим да се случи, а не толкова, когато я насилваме.
Ето защо е добра идея да напишем и своите ограничаващи вярвания. Те са причината за много от неприятните моменти, които искаме да оставим в 2020-та.
Това са вярвания, които често представляват външни гласове – на хората около нас. Може да се каже, че обществото ни е възпитавало чрез тези гласове. Ние знаем в сърцето си, че те са грешни за нас, но въпреки това продължаваме да ги слушаме и да им позволяваме да ни пречат. Всеки има свои ограничаващи вярвания, които го спъват или предизвикват обземащо чувство на вина. Например, едно такова често срещано вярване е: „Ако правя нещо за себе си, значи съм егоист.“
Нека открием поне няколко от своите лимитиращи вярвания и ги запишем на същия лист хартия. Така, когато започваме да формулираме своите цели и приоритети за новата година, можем да се обръщаме към тях и да проверяваме, дали всъщност те са наши собствени или по-скоро това се очаква от нас.
След като сме си припомнили стойностните моменти, извлекли сме необходимите изводи за ограниченията, които сами си поставяме, и сме благодарили за всички тези възможности за израстване, можем да изпратим старата година и да посрещнем новата. Тя ще бъде нашето бяло платно, на което тепърва ще започваме да творим своята история. Дали в последния ден на 2020 или в първия ден на 2021, сами усетете кога е правилният за вас момент да изведете новите си цели за идната година.
Пристъпвайки към записването на самите цели и обещания, е важно да държим в главата си няколко основни момента:
- Целите е най-добре да са ясни и конкретни. Ако формулираме някоя по-обща цел като например, да живеем по-здравословно – нека помислим какво значи това в конкретни стъпки. Каква храна да ядем? Колко и как да се движим? Какво трябва да се прави ежедневно, за да се върви в тази посока?
- Важно е целите да са поне няколко, но не твърде много. Не е полезно да се натоварваме с твърде много непосилни очаквания. Когато си поставяме малко цели, има по-голяма вероятност наистина да ги постигнем и по този начин да се чувстваме по-удовлетворени и щастливи. Ако си поставим твърде много задачи, става възможно да се парализираме от страх, че няма да се справим. Не знаем откъде да започнем и в най-добрия случай – просто не успяваме да се организираме.
- Нека си поставим срокове – за всяка една стъпка към постигането на целта ни е добре да си дадем конкретен срок. Това ще ни мотивира да сме по-активни и изпълнителни.
- Изписването на целите само по себе си ни дава възможност да видим черно на бяло това, което искаме. По този начин превръщаме мислите си в реалност и един вид си даваме писмено обещание – договор, който много по-трудно можем да игнорираме.
- В края на следващата година можем отново да прочетем целите и приоритетите, които сме си поставили в началото и това да ни помогне за следващата равносметка и изготвяне на нов план.
Накрая, но не и по важност, нека не забравяме да бъдем толерантни към себе си. Не винаги успяваме да изпълним всички задачи, които сме си поставили. Затова нека вместо да се обвиняваме излишно, да се обърнем с благодарност към себе си и да се похвалим вътрешно, че поне се опитваме. 😊
Автор: Деница Видева
Деница е психолог, IT специалист, доброволец и пътешественик. Завършила е Психология в НБУ, а в момента изучава Детско-юношеска и училищна психология в СУ. Сертифициран треньор е по емоционална интелигентност от Българския институт за социална и Емоционална интелигентност – BISEI. Има богат опит с провеждане на изследвания и водене на практически групи в училищна среда, както и с групи в неравностойно положение в България и чужбина.
