Нека започнем с това какво точно представлява биоразградимата пластмаса, а именно – пластмаса, която при подходящи условия (наличие на вода, въглероден диоксид и различни микроорганизми) е напълно разградима. Всички сме наясно с негативния начин, по който пластмасата за еднократна употреба влияе на околната среда, но дали биоразградимата алтернатива е решението, което ще ни помогне да се справим с „пластмасовата криза“?
Наблюдава се мащабно увеличение на производството на биоразградима пластмаса в Китай, но според данни на благотворителната организация „Грийнпийс“, страната не успява да се справи с разграждането на материалите.
Китай, който е всъщност най-големият производител на пластмасови отпадъци в света, по-рано миналата година въведе забрани за употребата на няколко вида неразградими пластмаси за еднократна употреба. Тази стъпка насочи и подтикна производителите към увеличено производство на биоразградими алтернативи. Според „Грийнпийс“ 36 компании в Китай са планирали или построили нови производствени съоръжения за биоразградима пластмаса, добавяйки производствен капацитет от над 4,4 милиона тона годишно. Китайската индустрия за електронна търговия пък е на път да генерира около 5 милиона тона биоразградими пластмасови отпадъци годишно до 2025 г. Дотогава и забраните за пластмаса за еднократна употреба ще влязат в сила за цялата територия на страната.
Биоразградимите пластмаси могат да бъдат разградени от живи организми, но този процес все пак изисква специфично промишлено третиране при високи температури, за да може разграждането да се случи в рамките на шест месеца. Ако материалите са просто оставени на сметища при нормални обстоятелства, тяхното разграждане може да отнеме много по-дълго време, а и допълнителен минус е, че въглерод ще бъде отделен в атмосферата.
По думи на д-р Моли Жоннан Джиа (изследователят на пластмасите от „Грийнпийс“), при липса на контролирани съоръжения за компостиране повечето биоразградими пластмаси се озовават на сметища или още по-лошо – в реки и океани, а преминаването от един вид пластмаса към друг не е достатъчно, за да реши глобалния проблем със замърсяването, пред който сме изправени. Китайският президент неколкократно подчерта необходимостта от намаляването на пластмасовите отпадъци, но същевременно много големи китайски градове разполагат с недостатъчна или дори с никаква инфраструктура, с която да отговорят на нуждата от увеличено производство на биоразградима пластмаса.
Други трудности при налагането на биоразградимата пластмаса
Едно от основните предизвикателства при биоразградимите пластмаси е недотам ясната дефиниция на думата “биоразградимо”. Повечето пластмаси, подлежащи на компостиране, не могат да бъдат рециклирани в домакинствата или не могат да бъдат разграждани в контейнерите за домашно компостиране. Това означава, че за потребителите е много трудно биоразградимите опаковки да стигнат до индустриалните съоръжения, където да бъдат преработени.
Д-р Рейчъл Ротман обръща внимание, че една пластмаса може да е биоразградима, но това не означава, че не е за еднократна употреба. Притеснително е масовото погрешно мислене, че даден биоразградим материал няма отрицателно въздействие върху околната среда преди да се разгради напълно.“
Друга категория пластмаси, направени изцяло или частично от биологични ресурси, са „биопластмасите“. Те не са непременно биоразградими, което до известна степен обърква потребителите. В световен мащаб индустриалните съоръжения за компостиране не са достатъчно, за да съответстват на обема на произвежданите пластмаси. Още един основен проблем е, че разработването на универсален стандарт за биоразградими пластмаси е изключително трудно поради обхвата на биоразградимите пластмаси и условията на околната среда, в които те могат да се окажат.
Докладът на „Грийнпийс“ предупреждава, че замяната на пластмаси за еднократна употреба с мащабно производство на различни биоразградими алтернативи не е решението на проблема с пластмасовите отпадъци. Внимателно трябва да бъде разгледан ефектът, както и потенциалните рискове от интегрирането на тези биоразградими материали. Дали това действително е най-обещаващата стратегия за справяне с кризата и струва ли си да се инвестира в подобни проекти?
Изготвил: Ралица Йолова
Източник: BBC
