Китай рекламира своите големи планове за декарбонизация с проекта „Изкуствено слънце“. Така нареченото устройство е реактор за ядрен синтез, който е потенциално голям напредък във възможностите за научни изследвания в областта на ядрената енергетика в страната.
Ядреният синтез, често смятан за свещения граал на чистата енергия, е процесът, който протича естествено в Слънцето. Той обединява атомите, вместо да ги разделя в процес, който създава няколко пъти повече енергия от ядреното делене (начинът, по който произвеждаме ядрена енергия сега) и всичко това се случва без използването на радиоактивни материали, което означава, че няма опасни ядрени отпадъци. До този момент обаче, когато сме постигнали ядрен синтез тук на Земята, той е изисквал повече енергия, отколкото може да произведе, което го прави нежизнеспособен като енергийно решение.
Китайският реактор HL-2M Tokamak, разположен в югозападната час на Китай в провинция Съчуан, използва свръхмощни магнити за създаване и сливане на гореща плазма при температура над 150 милиона градуса по Целзий, умопомрачителна температура приблизително десет пъти по-гореща от сърцевината на Слънцето. Токамакът, който се задейства за първи път в края на миналата година, беше най-голямата и последна версия по проект, над който Китай работи вече почти 15 години.
„Развитието на енергията от ядрен синтез е не само начин за решаване на стратегическите енергийни нужди на Китай, но също така има голямо значение за бъдещото устойчиво развитие на енергетиката и националната икономика на Китай“, заяви People’s Daily.
Китай планира да работи в сътрудничество с международния изследователски проект за ядрен синтез, който е най-големият в света и е разположен в южната част на Франция.
Въпреки че е обещаващо за глобалното енергийно бъдеще наличието на множество проекти за термоядрен синтез и още по-обещаващо, че има планове за продължаване на международното научно сътрудничество, вероятно китайските опити за синтез са по-скоро за собствена енергийна сигурност, отколкото за визията „зелена енергия“ в глобален аспект.
По-рано миналата година Китай шокира света с мащаба и амбициите на най-новите цели за декарбонизация в страната – президентът Си Дзинпин удвои предишните ангажименти на страната и обяви, че енергийно зависимата му държавата ще достигне пикови емисии само за десетилетие и ще продължи да работи върху постигането на въглероден неутралитет до 2060 г. За тази цел Китай се опира силно на ядрената и възобновяемата енергия, но е повече вероятно и това да е свързано повече с геополитиката и енергийната сигурност, отколкото с опасенията за глобално затопляне.
Независимо от мотивацията обаче намаляването на въглеродния отпечатък в Китай е победа за всички нас и още повече, ако може да направи това, без да оставя след себе си радиоактивни ядрени отпадъци.
Изготвил: Ромина Георгиева
Източник: Oilprice
