Дишане, дишане и пак дишане е в основата на йога философията. Дали по желание или по чиста случайност решим да опитаме с някоя йога практика, в клас винаги получаваме напомняне за този фин процес. Понякога с указание как точно да дишаме, а понякога просто като подсещане във всяка една асана. И като че ли в залата всичко е прекрасно, когато някой ни напомня да се съсредоточим (или поне да опитаме) да вдишваме и издишваме с повече мисъл, но какво става, когато излезем извън студиото? Повечето пъти се връщаме към обичайните ни навици – ангажираме ума си със задачите и задълженията ни в ежедневието, бързаме да стигнем до точка А, след това бързаме за точка Б и т.н. Иронично е, че най-жизненоважният процес бива напълно забравен и преминава в режим автопилот.
Една от причините, поради които често забравяме как дишаме по време на клас (а и не само) е, че постепенно сме станали „стегнати“ в собствените си тела, но и в умовете си също. Работим пред компютър всеки ден, взрели сме се в екрана и докато умът ни пропуска в изчисления, стойката ни се изменя, изкривяваме се, а с нея се влошава и качеството на дишането. Никога не бива да пренебрегваме изкривената си стойка, защото тя занижава значително качеството на дишане. Когато сме ежедневно прегърбени, гръдният кош притиска белите дробове по неестествен начин и оттам дишането става дори още по-трудно. „Стегнати“ сме и защото не отделяме достатъчно време за менталното ни здраве, а когато се озовем в клас по йога и обърнем внимание на вдишването и издишването, нищо чудно да имаме чувството, че сякаш слон е легнал върху гърдите ни.
Друг първоизточник са чувствата на напрежение и тревога, които са ни толкова добре познати. Скованите мисли, водят и до сковани движения, а те от своя страна пък ни помагат да „спрем“ да дишаме в дадена асана, връщайки се обратно към онова, което ни тревожи. Наличието на натрапчиви мисли води до плитко дишане, което от своя страна причинява и недостатъчната липса на кислород. Качеството на дишането установява и здравословна (или пък не) връзка с нашите емоции, кара ни да се самоанализираме и вглъбяваме, да си задаваме въпроси.
Според философията на йога, прана (нашата жизнена, фина енергия) не просто владее и петте ни сетива, но и цялото тяло, достигайки до всяка малка клетка. При правилно и осъзнато дишане, повишаваме жизнената си енергия, свързваме се с онези дълбоки емоции и чувства, които сме потиснали. В основата на пранаяма стоят три главни елемента: пурака (вдишване), кумбхака (задържане след вдишване и издишване) и речака (издишване). Особено полезна за хората, които дишат плитко е кумбхака. Опитайте се да вдишате бавно през носа за 3 отброявания и да задържите дъха в най-максималната си точка също за толкова. Издишайте (през носа) отново за 3. Повторете го 5 пъти като за начало, след това може да увеличавате броят на вдишване и издишване и самите повторения.
Естествено пранаяма не се изчерпва само с тази техника на дишане. На останалите такива заслужава да им бъде обърнато специално внимание и внимателно разяснение.
Всеки може да навлиза в сложни асани, но без дълбоко дишане с мисъл, практиката на йога няма да даде същите резултати за духа и тялото ни, няма и да ни накара да се замислим и усетим от каква промяна имаме нужда. Защото физическата практика носи изцяло полза за тялото, като го прави флуидно и „меко“, но само, когато е в синхрон с дъха ни. Осъзнатият ход на вдишване и издишване от своя страна предизвиква процеса на повдигане на прана в тялото. Чрез пранаяма свързваме съзнателните и несъзнателните части на нашето съзнание.
Ако желаете да се присъедините към някой от зареждащите ѝ класове, ще намерите Стаси в Сантоша йога студио в София, където преподава активно. А повече за практиките ѝ можете да разберете, като я последвате в Инстаграм. |
Станислава още от дете се занимава с различни видове спорт, като в продължение на дълги години е посвещава времето си на класически и модерен балет. С йога се запознава преди близо 3 години и скоро след това открива любовта към практиката, като я прави неизменна част от ежедневието си. Така разпределя времето си между йогата и другата ѝ основна страст – интериорния дизайн.
За Стаси йога е лично преживяване, баланс и изследване. Вдъхновява я силата и дисциплината на Ащанга йога, но работи и със стила Виняса флоу. Обича предизвикателни и огнени практики – онези, които карат човек да изследва собствените си граници и вътрешни устои. |
