7 C
София

Туризмът, дивата природа и пандемията

Колапсът на туризма в периода от началото на пандемията досега е безспорен факт. Генерирайки около 7% от общия стоков и паричен оборот в света, туризмът се нарежда като трета най-печеливша индустрия, като през последните 10 години ръстът на туристическия бранш надвишава значително глобалния икономически растеж.

Към 2019 г. броят на хората, осъществили международни пътувания през годината, е около 1,5 милиарда – рекорден в историята. И макар тази цифра да се сви неимоверно много през изминалата година, доминирана от пандемичните ограничения, състоянието на туризма следва да се разглежда колкото от гледна точка на налегналите проблеми, толкова и от страна на екологичните последствия, които свръхразвитието му през последните години донесе.

Изгубеният рай – най-красивите кътчета на Земята страдат под напора на масовия туризъм

Такава е двойствената природа на туризма. От една страна, точно благодарение на него най-удивителните места на планетата стават достъпни за всеки и местните икономики се развиват. И от друга страна, заради туризма пак същите места започват да губят голяма част от красотата и атрактивността си, заливани от прилива на неконтролируемите туристически вълни. А отливът им често разкрива негативни последствия както за естетическата ценност на тези прекрасни райони, така и за дивия свят, чийто дом са те.

Никак не са малко популярните туристически дестинации, които са застрашени да загубят най-ценните си блага поради прекомерен туристически интерес.

  • Карибският басейн – географският район между Северна и Южна Америка е най-привлекателната дестинация за круизни екскурзии на планетата. Почти целогодишно топлият климат води до това, че ако хвърлим тухла там, почти със сигурност ще уцелим все някой модерен туристически лайнер. Над 60 хиляди кораба акостират по пристанищата на Карибско море ежегодно, средно с по 2000 души на борда. По данни на компаниите, които извършват почистването на района след туристическите тълпи, средно един турист дневно генерира около 3 килограма отпадък, а един местен жител – около 800 грама;
  • Остров Бали (Индонезия) – населението на Индонезия е огромно, а и попада сред най-бързо растящите. Не това е причината обаче на един от най-красивите острови на архипелага – Бали – да тече сериозно обезлесяване през последните години. Броят на туристическите групи, посещаващи района, расте експоненциално, но инфраструктурата – не. Затова тя има да наваксва, за съжаление – за сметка на унищожаване на дивата природа в района;
  • Островите Галапагос – скоро може да се окаже, че теорията на Дарвин за еволюцията, вдъхновена от дивия живот на тези острови, съвсем не е приложим по отношение интелектуалното развитие на човека. Напът сме да допуснем уникалното биоразнообразие на архипелага да пострада сериозно от туризма. В случая не толкова от масови посещения, колкото от придружаващите последствия. Дългата история на изолирано съществуване е направила обитателите на Галапагоските острови изключително уязвими на външни влияния. Сред най-въздействащите попада привнасянето на инвазивни животински и растителни видове към островите. Установено е например, че един вид дива коза, заселена тук от китоловци и бракониери, като средство за изхранване, когато посещават островите, вече се е разпространила масово, унищожавайки някои ендемитни за района дървесни растения и вече застрашава съществуването на различни видове игуани, костенурки и птици, изхранващи се с или обитаващи тези растения. Същата опасност идва и от повсеместното разпространение на къпини и други увивни растения, привнесени от туристи, които завземат все по-големи територии на архипелага. Всичко това е причина пристигащите посетители вече да преминават през много строг контрол на багажа и да се съобразяват със забрани за внасяне на всякакви семена;
  • Остров Кох Тачай (Тайланд) – от няколко години един от най-красивите и малки на площ тайландски острови е затворен за туристически посещения. „Трябваше да го затворим, за да дадем шанс на природата да се възстанови – както на острова, така и в заобикалящите го води, притегателен център за гмуркачите. Пораженията скоро щяха да станат необратими” – се казва в обяснението на местните власти. А местни експерти разкриват, че при спазване на практиките за устойчив туризъм в района, малкият остров Кох Тачай може да приюти около стотина туристи едновременно. Често през годините обаче се е случвало там едновременно да пребивават по над 1000 туристи. Същата защитна мярка може скоро да се наложи и за островите от друг тайландски архипелаг – Ко Фи Фи, станал популярен покрай красивите сцени от филма „Плажът” и впоследствие изправил се пред непосилно големите за мащабите си групи туристи;

Антитуристически настроения и мерки в по-близките до нас региони

Тропическите островни дестинации далеч не са единствените притегателни за туристите места, които въвеждат принудителни ограничения. В разгара на пандемичните рестрикции, редица туристически центрове, включително в Европа, вече въвеждат и мерки, които са насочени не само към ограничаване на пандемията, но и към взимане на глътка свеж въздух от огромните туристически тълпи, които ги заливат ежегодно. Отчитайки по-спокойно ежедневие покрай слабия туристически период, жители на големи европейки градове подемат инициативи за допълнителни ограничения за посещаващите ги туристи.

Това е нашият дом. Градът ни е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Рембранд е живял и творил тук. Не мога да си обясня как се позволяваше на толкова много чужди туристи буквално да рушат устоите на цивилизацията точно тук, в града, дал толкова много за оформянето на модерния ѝ облик” – казва жителка на Амстердам, подкрепяща мерките, налагани напоследък за ограничаване своеволията на туристите в нидерландската столица.

При население от 850 хиляди души, Амстердам преди епидемичните ограничения беше посещаван от около 20 милиона туристи годишно. А последните нагласи сред местното население показват, че то би предпочело сегашното спокойствие на локдауна да се запази вместо да се върне старата реалност на шумния градски живот. Част от мерките на сегашния кмет на Амстердам да насочени към забрана за чуждестранните туристи да посещават кафенета, където се предлага канабис и продукти, съдържащи го. Мерките целят да се намалят антисоциалните прояви в града, провокирани от неадекватни чужди туристи, приемащи дадените им свободи повече като право за безнаказани прояви, отколкото като социална привилегия, типична за нидерландските нрави. В допълнение, в Амстердам се налагат забрани върху отдаване под наем на жилища в историческия център на града за временно ползване от туристи, а територията на забраната предстои и да се разширява.

Подобни мерки се обсъждат за налагане и в Прага. Чешката столица също е притегателен център за туристи, като техният реален брой през последните години също се оказва по-голям от този, който би могъл да се поеме, позволявайки да се спазват принципите на устойчив туризъм.

„До преди 2020 г. във всеки един момент в центъра на Прага имаше повече туристи, отколкото местни жители.  И положението се влошаваше с всяка изминала година” – коментират жители на Прага, подкрепящи мерките за намаляване боря на отдаваните евтини частни квартири в града и за справяне с прекомерния туризъм. „В центъра на Прага вече почти не може да намериш магазин за стоки от първа необходимост. Всички магазини продават сувенири и стоки, атрактивни за туристите. Живеещите в центъра се изнасят към по-крайните квартали и провинцията. Ако прекомерният туризъм продължи и след пандемията, скоро това няма да е Прага, а един безличен туристически център” – допълват пражани.

По същата линия на мерки, насочени срещу огромния наплив от туристи, действат и други големи европейски градове туристически дестинации – Барселона, Берлин, Бордо, Париж, Виена, Мюнхен, Валенсия и др.

Постпандемичната туристическа реалност

Счита се, че коронавирусът, предизвикал пандемията, е прескочил върху човека от прилепите. Вече има доказателства обаче и за обратния път на предаване на вируса – от човек към животни. Бяха публикувани данни за реален риск от предаване на ковид-инфекцията от заболели туристи към горили, поради което зоо- и природни паркове в Конго и Руанда бяха сред първите, които наложиха ограничения в туристическия си поток след старта на пандемията. Сред реално застрашените от прихващане на коронавирус при контакт с човек са и други животински видове, някои от които – застрашени от изчезване. Поради това някои от наложените ограничения в туризма се очаква да продължат дълго и след евентуалното преодоляване на COVID-19 пандемията. 

Коронавирусът върна туристическия бранш доста назад във времето – няма спор. Факт е обаче, че подобна ситуация беше в известна степен необходима, за да се направи реалистична оценка на ситуацията, излизаща от контрол. Дали туризмът ще се върне обратно в бъдещето и ще продължи по пътя от последните години – едва ли. Никой няма да спечели от това. Успоредно с отдъхващата си от лудешката дейност на човека природа, през последната година човекът също си отдъхва от прекомерния контакт със събратята си. И изглежда, че му харесва „новото нормално”. Ще видим докога.

Сигурно е обаче, че за разлика от човека, дивата природа не може да предяви своите искания за рестрикции срещу прекомерния туризъм. Затова възстановяването на сектора след пандемичния колапс следва да се търси, успоредно с мерки за опазване не само на културното, но и на природното наследство на планетата. Защото за да има туризъм, трябва да има туристически атракции, които да го задвижват и развиват. А за да ги има тях, трябва същият този туризъм да ги опазва.

Автор: Антон Асенов

Подобни новини

За пета поредна година ще броим врабчета

На 24 април за пета поредна година Българското дружество за защита на птиците ще даде старт на тазгодишната кампания. Организаторите отправят апел към всички,...

Все повече животински видове по Средиземноморието изчезват 

В края на януари 2021 г. Виенският Университет представи резултатите от проучване на международен научен екип, показващи рязко намаляване в популациите на редица животински...

Бъдещето на храната – какво ще замени месото в менюто ни

Следващата глобална революция ще бъде селскостопанска и ще промени стандартите за производство на месо за консумация. Налага се да го стори. Поради две основи...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,949FansLike
- Advertisement -

Последни новини

За пета поредна година ще броим врабчета

На 24 април за пета поредна година Българското дружество за защита на птиците ще даде старт на тазгодишната кампания. Организаторите отправят апел към всички,...

Все повече животински видове по Средиземноморието изчезват 

В края на януари 2021 г. Виенският Университет представи резултатите от проучване на международен научен екип, показващи рязко намаляване в популациите на редица животински...

Бъдещето на храната – какво ще замени месото в менюто ни

Следващата глобална революция ще бъде селскостопанска и ще промени стандартите за производство на месо за консумация. Налага се да го стори. Поради две основи...

4 упражнения, трениращи цялото тяло у дома

Правилната изправена стойка е завидна за тези, които я притежават. Освен стегнатото тяло, добрата стойка е другата полза от редовните упражнения. Затова тук сме...

От бюро към асана-II: Ивета Филипова

В поредица от интервюта ви запознаваме с вдъхновяващите истории на хора, които са прекратили корпоративната си кариера, за да практикуват и преподават йога и...