16.8 C
София

Може ли завръщането на европейския бизон да помогне в борбата с горските пожари в Европа?

Горските пожари са се превърнали в голям проблем на множество места по света. Те застрашават живота на хора и животни, унищожават ценни за дивия живот хабитати, нанасят големи финансови щети и връщат в атмосферата погълнат от дърветата въглерод.

През изминалото десетилетие станахме свидетели на огромни неконтролируеми горски пожари в Калифорния, Амазонската джунгла, Австралия и дори далеч на север в Сибир. Европа също не бе подмината, като сериозно засегнати бяха доста страни от Португалия и Испания на юг до Швеция на север. Данни от Европейската комисия показват, че застрашените от пожар зони се увеличават, пожарите стават по-големи, нанасят повече щети и сезонът им се е удължил след 80-те години на миналия век. Причините са разнообразни, но голяма част от тях са свързани с човешката дейност и с начина, по който сме променили света около нас през вековете.

Credit: Matt Palmer, Unsplash

В Европейския съюз са разработени добри мерки и програми за справяне с нормалните горски пожари, но те се оказват неефективни срещу зачестяването на така наречените „мегапожари“ (megafires). Като важен фактор за тези явления изследователи определят глобалното затопляне и обезлюдяването на селските райони. В Европа най-застрашени са средиземноморските държави – Испания, Португалия, Гърция и Италия. С наближаването на летните жеги те се подготвят за сблъсък с още големи горски пожари.

Испанският ветеринар Фернандо Моран смята, че едно завръщане на европейския бизон (зубър) в дивата природа може да помогне за намаляване на опасността от големи пожари. Той е директор на Испанския център за опазване на европейските бизони и през последното десетилетие провежда изследвания за ефекта на големия бозайник в горите. Изводите му са, че тези животни могат да запълнят ниша, останала след голямото намаление на овчите стада в последните десетилетия.

В Испания от 50-те години на 20-ти век, населението постепенно се изнася от провинцията към големите градове. Много от местата, където преди е имало ферми и овощни градини, са изоставени и там растат храсталаци. Това води и до значително намаление на хората, занимаващи се с овцевъдство и животновъдство като цяло. Стадата обаче играят важна роля в поддържането на горите, защото се хранят с ниската растителност като треви, храсти, листа и други. При липсата на пасящи животни тази растителност изсъхва и се повишава значително рискът от пожари. Това обаче не се отнася само за Испания, а и за повечето средиземноморски страни.

„По Средиземноморието пашата е изиграла ключова роля за оформянето на ландшафта“, споделя Соня Роиг Гомез, професор от Училището по лесовъдство и околна среда в Мадрид. „Видовете са се появявали и адаптирали към пашата, и намаляването ѝ доведе до повишаването на пожарите“.

Credit: sippakorn, Pixabay

В последната година се наблюдава малка обратна миграция, но повечето хора връщащи се в селските райони не се захващат със земеделие или животновъдство, което реално не носи промяна.

Затова Фернандо Моран е убеден, че постепенното възстановяване на популациите и пускането на свобода на европейския бизон може да изиграе важна роля за предпазването от горски пожари. Той разказва, че още първия проект от 2010 година е направил силно впечатление на наблюдаващи горски инженери. Тогава 7 бизона са пуснати в 200 декара дъбова гора и свършват изключително добра работа в почистването на ниско растящи клони, листа и храсти, като освен това не закачат здравите добре растящи фиданки. Според експертите подобна поддръжка струва по 3000 евро за 10 декара, а тези големи бозайници я вършат естествено и безплатно. Зубрите поглъщат по 30 кг. растителност на ден и са способни да отворят пролуки за слънцето в гъстите части на горите, което позволява да расте трева вместо шубраци и значително да се намали риска от голям пожар.

Credit: Ridoe, Pixabay

Европейският бизон е най-тежкото сухоземно животно в Европа и е бил считан за изчезнал в дивата природа в началото на 20 век (последните диви членове на двата подвида са застреляни в Полша през 1921 и Русия през 1927). Видът оцелява благодарение на 50 животни в плен от които, благодарение работата на развъдни центрове, произлизат всичките 8400 зубри на континента днес. От 1951 година те постепенно са отново въведени в дивата природа из някои държави на Стария континент, най-вече в централна и източна Европа. Днес те вече са считани за почти застрашен вид, но по-голямата част от тях продължават да живеят в центрове и защитени паркове.

В Испания обаче е невъзможно за момента бизоните да бъдат пускани на свобода, защото те са изчезнали на Пиренейския полуостров преди почти 10 000 години и не са считани от закона за местен вид (въпреки че, археологически открития показват, че те са били широко разпространени на полуострова повече от 1 милион години, преди да изчезнат от тези места). Те могат да бъдат използвани само в затворени национални паркове и на частна собственост, защото трябва да имат собственик, който да носи отговорност за тях.

Някой учени, като Соня Роиг, считат, че пускането на свобода на толкова голямо животно, при липса на естествени съперници и хищници, може да нанесе повече вреди на природата отколкото ползи. Горски инженери и изследователи посочват, че съществуват и други начини да се регулира количеството пожароопасна ниска растителност. В област Каталония горски управители например използват контролирани малки огньове, с които изгарят част от храстите и треволяците между дърветата, преди да са станали прекалено сухи и опасни. Ветеринарът Моран обаче, смята, че европейският бизон просто ще заеме естественото си място в природата, което е било негово за повече от милион години. Стада от големия бозайник вече обикалят свободно в няколко държави като Русия, Полша и Румъния, като е интересно да се проследи дали ще имат позитивния ефект, предвиждан от директора на Испанския център за опазване на европейските бизони.

Credit: and-kulak, Pixabay

В България също имаме своите проблеми с горските пожари. В последните двадесет години (1999 – 2018 г.) в България са възникнали 10 838 горски пожара, а засегнатите площи са над 2 011 140 декара. В горната лесорастителна планинска зона в Северен Пирин е нарушено биологичното разнообразие и равновесие в опожарените терени. Унищожена е дървесина и тревна растителност на голяма противоерозионна територия, с което няколкократно е намален хидрологичният ѝ ефект (Южен Пирин). Нанесена е вреда на местния и ловния туризъм.

Това, което се забелязва при разглеждане на статистиката за периода, е, че пожарите са били най-големи в началото на века (2000 година е на първо място по брой пожари и размер на засегнатата територия – 1496 пожара, разпрострели се на 574060 декара). През последното десетилетие се вижда намаляване на броя и размера на горските пожари в сравнение с тези от първото десетилетие на 21 век. Това подобрение вероятно се дължи на въвеждането на европейските стандарти за контролиране на риска от горски пожари и на по-добрата подготовка и работа на службите.

Другото, което прави впечатление, е динамиката на горските пожари, която е с накъсано равновесие – през 2012 година са засегнати 127298 декара, през 2014 г. са 9160, а 2019 г. отново минават 20 000 декара. Въпреки подобренията България също има проблем с обезлюдяването на селските райони, запустяването на обработваеми земи и с намаление на стадата. Това, както навсякъде другаде, повишава опасността от големи пожари и ако се окаже, че експериментът с бизоните работи, може да се опита и в нашата страна.

В България вече живеят 56 зубри в ловно стопанство Воден (данни от 2021 година), като броят им е намалял от 160 през 1990 година, а по-малко стадо е заселено в източните Родопи през 2013 г. Тези големи животни все още са редки и изложени на риск в страната ни, затова трябва да се внимава, ако бъдат пускани извън заградените и защитени зони дори за да се види ефекта им за поддържането на горите. Доказателство за опасността е убитият през тази година бизон от трима бракониери в област Разград.

Горските пожари представляват сериозна опасност за природата и хората на Стария континент, особено в Португалия, Италия, Гърция, Франция и Испания. Между 2000 и 2017 година 611 човека са загубили живота си в следствие на горски пожари, а финансовите щети възлизат на повече от 54 милиарда евро. България също не е подмината от опасността, въпреки че тези бедствия у нас са с по-малки размери, а силата и честотата намалява в последните години.

Климатичните промени и обезлюдяването на селските райони вероятно ще направят проблема още по-сериозен. Точно затова идеята да се използва едно голямо и рядко животно за подръжка на горите и регулиране на опасността е толкова интересна. Освен това даването на такива важни функции на европейските бизони може да повиши стойността им за човека и да помогне за оцеляването им. Важно обаче е всичко да се извърши внимателно, за да не бъдат нанесени повече щети на природата отколкото ползи и за да не застрашим отново едно животно, което почти сме изтребили веднъж.

 

Автор: Иван Маслинков

Подобни новини

XII Зелен форум на МЕНИДЖЪР: Стратегии и решения за устойчиво бъдеще

Стремежът към по-устойчив начин на живот и зелена трансформация постепенно се превръщат в ключова концепция за бъдещето на света. XII Зелен форум на списание „Мениджър“...

Как да различим емоционалния от реалния глад

Признаването на емоционалния глад е отправна точка към започване на здравословен хранителен режим. Съществува дълбока връзка между нашите емоции и чувството на глад, което...

Продукти от кокосови листа и черупки – екологичната алтернатива на неустойчиви изделия

На новите технологии и откриването на революционни екологични материали се гледа като на основните начини за справяне с проблема с пластмасовите отпадъци, особено на...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -

Последни новини

XII Зелен форум на МЕНИДЖЪР: Стратегии и решения за устойчиво бъдеще

Стремежът към по-устойчив начин на живот и зелена трансформация постепенно се превръщат в ключова концепция за бъдещето на света. XII Зелен форум на списание „Мениджър“...

Как да различим емоционалния от реалния глад

Признаването на емоционалния глад е отправна точка към започване на здравословен хранителен режим. Съществува дълбока връзка между нашите емоции и чувството на глад, което...

Продукти от кокосови листа и черупки – екологичната алтернатива на неустойчиви изделия

На новите технологии и откриването на революционни екологични материали се гледа като на основните начини за справяне с проблема с пластмасовите отпадъци, особено на...

Тренировъчна програма за тонизиране на ръцете в домашни условия

С настъпването на летния сезон идва време за промяна в гардероба. Пуловерите и блузите с дълъг ръкав отстъпват на тениските, топовете и потниците. При...

За децата и отглеждането на храна

Преди време прочетох много интересна за мен статия, по повод 24 Май (Виктория Бешлийска, „За писането и писането“), посветена на ръкописа. Колко важен и...