От 2019 насам в Европейският съюз се работи по проект за забраната на микропластмасата в почти всички продукти и сега процесът по приемане на закона започна. Европейската комисия по химикалите (ECHA) връчи детайлно предложение на Еврокомисията (изпълнителният орган на съюза). Забраната, ако се приеме, ще засегне козметиката, медицината, почистващи препарати, бои и много други, в опит да се избегнат 500 хиляди тона боклуци, които ще замърсят най-вече реките и моретата.
Планираните забрани се очаква да се превърнат в закон през следващата година, но природозащитни групи посочват, че в предложението има множество вратички за заобикаляне на ограниченията.
Обединението на екологични групи „Rethink Plastic” отбелязва, че в сегашния вид на проекта, на някои сектори ще са позволени още 8 години, докато премахнат микропластмасата. Освен това, недоказани „биоразградими“ микропластмаси въобще не подлежат на забрана, което със сигурност ще е пречка пред постигането на желаните резултати. Тези пропуски са в следствие на силно лобиране от страна на индустрията.
„Замърсяването с микропластмаса е навсякъде: в питейната вода, по полетата, във въздуха в градовете и дори в телата ни.“ казва Елиз Витали от Европейското бюро за околната среда. „Европейският съюз е прав да желае да надгражда репутацията на борец с пластмасовото замърсяване с тази нова забрана. Не трябва обаче да се позволи усилията да се отклоняват, чрез спонсорирани от индустрията вратички в закона. Ние искаме бързо и широко ограничение, без зелена светлина за недоказани биоразградими пластмаси“
Замърсяването с микропластмаса е необратимо и причинява значителна вреда на околната среда, с потенциално тежки последствие за хората. Научните съветници на политиците от ЕС считат, че микропластмасата представлява неприемлив риск и това оправдава забраната ѝ. Екологичните групи призовават Европейската комисия да приеме пълните ограничения, които покриват всички сектори и форми на този вид замърсител.
„Европейският съюз обеща да спре кранчето на замърсяването с микропластмаса. Вземете например спортните терени – те са гигантски източник на замърсяване с микропластмаса и сега зависи от Комисията да наложи пълна забрана.“ коментира Хелен Дуги, адвокат от ClientEarth. “Когато става дума за козметиката – друг добре известен източник на този вид замърсяване – Комисията трябва да откаже милостивото предложение което ще позволи на козметичните компания да продължат да работят както досега до 2028 година, дори когато са налични алтернативи.“
Един от големите пропуски на предложението е липсата на конкретна регулация на вторичната микропластмаса. Тя се получава от разпадането на по-големи предмети като бутилки за минерална вода, кутии за храна, торби за еднократна употреба, рибарски мрежи и други. Вторичната микропластмаса е сред основните замърсители на водните обекти, като тя представлява между 69-89 % от микропластмасата в океаните. Част от този източник на замърсяване ще бъде засегнат от забраната за пластмасови предмети за еднократна употреба, но тази разпоредба също не е цялостна и не обхваща бутилките, поради което проблемът остава висящ.
От Rethink Plastic са изпратили писмо до Европейската комисия и конкретно нейния вицепрезидент Франс Тимерманс, в което призовават да се затегнат още повече предложените забрани и да не се чака с години тяхното налагане. Според тях, правилният закон ще:
- Защитава околната среда и здравето на хората от опасни химикали в съответствие с Европейската зелена сделка и Стратегията за химическа устойчивост на ЕС;
- Ще подтикне иновациите в правилната посока и ще подкрепи компании в производството и разпространението на продукти алтернативни на съдържащите микропластмаса;
- Ще подкрепя местните власти и компании отговорни за почистването на околната среда от микропласмасата и в частност на водата;
- Ще подсили вярата на гражданите в ЕС и способността му да изпълнява поетите ангажименти;
- Ще отвори пътя за още повече регулации на микропластмасата, като се започне от източниците на вторична микропластмаса, които не се включени изобщо в този проект.
Това ще е третата забрана на ЕС насочена специално срещу продукти от пластмаса – първо на найлоновите торбички за еднократна употреба през 2015, сега навлиза широка забрана за пластмасовите предмети за еднократна употреба и след година – тази за микропластмасата. С тях трябва да се окаже сериозно подобрение в борбата със замърсяването, но ако опитът със забраната от 2015 е някакъв показател, то резултатът от новите правила едва ли ще е такъв, какъвто се надяваме. Точно затова са притесненията от вратичките в предложението – найлоновите торбички може и да са забранени, но все още са навсякъде около нас. Използват се, като се продават за многократна употреба, или като бързоразграждащи се, но точно от това разграждане се получава вторичната микропластмаса. Затова всички трябва да се надяваме, че този път Комисията ще устои на влиянието на индустрията, давайки ни нещо повече от половинчат закон, но за момента не изглежда така.
Източници:
