13.4 C
София

Ключове – от щастливо детство до пълноценно родителство

Животът ни се заключва в моменти. Такива, които помним, и такива, които забравяме след няколко дни. Иначе не бихме могли да оцелеем емоционално. Помислете си за най-голямата тъга, за най-силната болка, която сте преживели.  Раздялата с първата любов, предателството на най-добрата приятелка, загуба на близък човек. Помислете си за най-щастливите моменти, които са ви изпълнили с възторг. Първата целувка, първата екскурзия в училище, взетите изпити за университет, първата спечелена заплата, парти изненада лично за вас. Това са толкова наситени емоционално части от живота ни, за които в момента на случване вярваме, че никога няма да преминат, няма да свършат. После, обръщайки поглед назад в годините, си даваме сметка, че някои от тях помним, но не ги „живеем“ вече, а изскачат такива, които не само оживяват от нищото, но са способни да ни разтърсят в един миг.

Ако решим да напишем  своята биография, то тя ще съдържа само фрагменти от живота ни. Няма да описва по дни и часове всички случвания, през които сме минали. Кои моменти  отключваме, и какъв е бил ключът за тях – това ни моделира като личности. Ключовете за всеки от нас са много и всякакви. Намираме ги на всевъзможни очаквани и неочаквани места – аромат на парфюм, поглед, реплика, случайна среща, завръщане на старо място, сън. Какво отключват – смях, сълзи, щастие, любов, тъга, ярост, жалост, мъка, вяра, благодарност. Те не са подвластни на нашите желания, просто се изпречват на пътя ни и ние сме тези, които са безсилни пред тях. Ключовете, които ни пасват и моментите, които те отключват в нас са огледало на нашите възприятия, душевност, вътрешни липси и пресищания. 

За почти всеки аспект в живота ни – успешен или неуспешен, като основен фактор може да бъде изтъкнато нашето детство. Основният ключ, който отключва нашето личностно, социално и емоционално развитие. Дълга и обширна е темата за това как се отразява на детето търпеливото възпитание, или онова с крясъци и наказания. Дали в живота му са присъствали двама родители или единият е липсвал. Чели ли са приказки за лека нощ, или нощта е идвала с трясване на вратата и тъмна стая. Получавало ли е разбиране от страна на семейството си по време на размирните и трудни тийнейджърски години или повече са били обвиненията и недоволството от него. Образите на баби и дядовци, много приятели или липса на такива – обширно е морето от хора, преживявания и емоции, които създават ключ след ключ, с които отключваме вратите по пътя си. 

Някога, някъде ние сме в своето детство, виждаме се, припомняме се в разни фрагменти, отключваме и заключваме врати, прелистваме страници, затваряме цели глави от себе си. Поглеждаме напред и срещу нас са вече нашите деца. Едни нови личности, едни други хора, които точно сега са в периода на своето формиране. Даваме ли си сметка колко много материал за техните ключове стои в ръцете ни като глина, която очаква да бъде омесена?   

След години нашите деца ще бъдат големи хора със свой живот, натрупали липси на позитивно и излишъци от него (дори и липсите се трупат, когато говорим за позитивни емоции и преживявания. „Отново не карахме колело“, „отново не прочетохме приказка“, „отново ми крещяха“, „отново получих шамар“, „отново не направихме бисквити заедно“, „отново не празнувахме заедно“, „отново бързахме“… Липсите се трупат така, както и излишъците.), които ще бъдат отключвани с ключове, които пасват на тях. И ние няма да можем да ги предпазим от това. Не е в наша власт.

Но!

Ние бихме могли да работим върху себе си, така че, да осигурим за трайната памет на децата си положителни излишъци, които да се отключват в живота им на големи хора. Да дадем за съхранение в душите им връзка ключове, омесени от любов, търпение, толерантност, подкрепа, много прегръдки, целувки, смях, грижа към мислите и чувствата им. Да създадем у тях усет за принадлежност към семейството, като към нещо сигурно, спокойно, непреходно и здраво.

Прочетохме приказка за лека нощ.
Направихме торта заедно.
Татко ме научи да карам колело/мотор/кола.
Отидохме на палатка. Ловихме риба.
Смяхме се.
Мама ме прегръща всеки ден, много.
Гостувах на баба и дядо.
Поканихме гости у дома.
Спазиха обещанието си и ми подариха куче/риби/хамстер.
Мама ме разбра от няколко думи.
Татко не ми се скара за счупения прозорец, отидохме заедно да го подменим.
Празнуваме празниците заедно.

Ако ние имаме спомена за тези малки наглед преживявания, знаем колко много значат те и трябва да ги подарим на децата си.

Ако сме били лишени от тях, знаем колко значи липсата им и трябва да ги подарим децата си. 

Емоционална зрялост се изгражда с обич и търпение. Не глезене, не неглижирайки възпитанието, а с чиста обич и търпение. Разбира се, според мен тук се включва необходима доза строгост, която да създаде респект към родителя. Градивна критика. Побутване лекичко в посока изграждане на навици – от това да си оправиш леглото сутрин, до това да четеш книги, от това да кажеш „Извинявай“ до това да попиташ „Имате ли нужда от помощ?“, от това да научим децата си кога да отпочиват и просто да се забавляват, до това станат рано и да работят усърдно, за да завършат училищен проект, или да помогнат в къщната работа. Подкрепа по пътя към мечтите. Ако дъщеря ти мечтае да стане певица – нека пее, ако синът ти иска да бъде футболист – нека рита топка, пътят напред ще покаже осъществима ли е тази мечта. Ако не е – детето ще бъде разочаровано, но ще е усетило твоята вяра и подкрепа и това ще му вдъхне увереност занапред. Родителството трябва да бъде подчинено на това да изгради емоционално стабилно дете. Да създаде здрава основа, върху която то да гради Себе си като голям човек без страх от грешките, които неминуемо ще допуска, без комплекс за своята собствена стойност, без угризение за изборите, които прави.

Ние нямаме власт над това какви ключове са изковали нашите родители за нас – до някъде успяваме да отключваме позитивни моменти, до някъде не успяваме да затръшнем врата на отрицателните. Не знаем също, дали преценката ни спрямо нашите деца е правилна, как тяхната душевност и лична потребност тълкуват постъпките ни. Станеш ли веднъж родител, книгата с написани верни отговори рязко се затваря, и остава да разчиташ на своя усет и да се стремиш винаги да си най-добрата версия на себе си, за да си пример и опора.

Ние не можем да сме гаранти за сигурно щастие в живота на порасналите си деца, но сме длъжни да поставим основата на личности, които умеят да го усещат, да гo живеят, пресъздават и даряват по свое му в цикъла на голямото житейско колело. Една своеобразна ковачница, която по най-добрия начин да създаде връзка ключове, както и  моменти, които ще отключват те. Поне до колкото е във възможностите ни като родители и в силата на безрезервната обич към децата ни.

Подобни новини

5 филма в програмата „С(рещу) природата” на „София ДокуМентал“

5 филма са подбрани в програмата  „Природа: SOS” или „С(рещу) природата” в първото издание на живо на международния фестивал за документално кино "София ДокуМентал",...

София ДокуМентал с първо издание на живо

От 7 до 14 септември в София ще се състои първото издание на живо на международния филмов фестивал "София ДокуМентал". Организатори на събитието са ...

За микро-медитацията – как и защо да я практикуваме

Медитацията е практика, която помага на организма да се освободи от натрупания стрес и осигурява устойчиво единство между ум и тяло. Когато обаче нивата...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -

Последни новини

5 филма в програмата „С(рещу) природата” на „София ДокуМентал“

5 филма са подбрани в програмата  „Природа: SOS” или „С(рещу) природата” в първото издание на живо на международния фестивал за документално кино "София ДокуМентал",...

София ДокуМентал с първо издание на живо

От 7 до 14 септември в София ще се състои първото издание на живо на международния филмов фестивал "София ДокуМентал". Организатори на събитието са ...

За микро-медитацията – как и защо да я практикуваме

Медитацията е практика, която помага на организма да се освободи от натрупания стрес и осигурява устойчиво единство между ум и тяло. Когато обаче нивата...

Регенеративното пътуване – какво представлява и има ли бъдеще?

Пандемията от Ковид-19 донесе множество промени в обществото и може би още повече идеи за това как обществото трябва да продължи напред. След тежките...

4 упражнения, които облекчават болките във врата

Напрежението, стресът, както и неправилната стойка на тялото, когато сме седнали пред компютъра у дома или в офиса, превърнаха упражненията за болки в областта...