Медицинският университет Станфорд проведе ново клинично изследване, сравняващо ефекта от диета, богата на ферментирали храни и такава, богата на фибри.
Двата вида хранене се отразяват по различен начин върху чревния микробиом и имунната система.
Консумацията на храни, като кисело мляко, кефир, ферментирало котидж сирене, кимчи, кисело зеле, комбуча и други ферментирали зеленчуци, повишават цялостното микробиомно разнообразие, особено, когато са в големи количества.
“Това е впечатляващо откритие”, казва Джъстин Соненбург, асоцииран професор по микробиология и имунология.”То ни дава един от първите примери за това как проста промяна в храненето може да ремоделира микрофлората при мнозинството здрави възрастни индивиди”.
В допълнение, четири типa имунни клетки показват по-малко активация благодарение на групата на ферментиралите храни. Нивата на 19 възпалителни протеина в кръвните показатели също се понижава. Един от тях – интерлевкин 6 – се свързва със състояния като ревматоиден артрит, диабет тип 2 и хроничен стрес.
“Диетите, които подобряват микробиома в червата могат изцяло да подобрят имунния статус и да осигурят път към намаляването на възпалението при здравите възрастни”- казва Кристофър Гарднър, директор на Института за превенция на здравето Рейнборг към медицинския департамент на Станфорд. “Това откритие се наблюдава консистентно сред всички участници в изследването, които приемат по-голямо количество от ферментиралите групи храни”.
Как богатата на фибри диета се отразява върху здравето
В контраст, нито един от деветнайсетте възпалителни протеини не се е понижил при участниците, които са се хранили с богата на фибри диета от зелени салати, семена, ядки, зеленчуци и плодове. Средно разнообразието на техния чревен микробиом се запазва относително постоянно.
“Очаквахме богатата на фибри диета да покаже много по-полезно въздействие върху чревната флора”- казва Ерика Соненбург, доктор и главен изследовател по микробиология и имунология. “Данните намекват, че повишеното количество фибри в диетата като самостоятелен фактор за кратко време не може да повиши микробиомното разнообразие. Възможно е обаче след по-продължителна консумация на храни, богати на фибри, микробиомът да се адаптира и подобри. Също така е вероятно да е необходимо при липсата на някои бактерии за разграждане на въглехидрати, те да е необходимо да се добавят изкуствено към микрофлората в червата, за да се видят позитивните ефекти от диета, богата на фибри” – предполага д-р. Ерика Соненбург.
Затова следващите етапи на изследването ще търсят ефекта върху метаболитните болести, възпаленията и имунитета от диети, които съчетават фибри и ферментирали храни.
Изследването, което излезе преди броени дни, е част от група подобни проучвания, които търсят връзката между микробиома в човешката храносмилателна система и диабета, затлъстяването и автоимунните заболявания.
“Има много начини да повлияем на здравето, чрез храни и хранителни добавки и се надяваме да продължаваме да изследваме как пробиотиците и пребиотиците влияяат върху нашето здраве”- заключва д-р. Джъстин Сонненбург.
