Доскоро се смяташе, че цветът на очите се определя от един ген — кафяв или син. Това правило мнозина може би помнят от часовете по Биология в гимназията, но последни проучвания доказват съвсем друго. Всъщност оцветяването на очите се определя от множество гени. Освен това се оказва, че цветът на очите е толкова специфичен за индивида, колкото отпечатъкът на палеца. Последно проучване доказва, че има 61 гена за цвета на очите.
Проучванията показват, че цветът зависи от количеството меланин и пигмент в ириса. Следователно, колкото повече меланин имаме, толкова по-тъмен е цветът на очите ни. В световен мащаб най-често срещаният цвят е кафявият, а най-рядко – зеленият (едва 9% от населението).
Зеленият цвят не се образува от зелен меланин, а от отражението на светлината върху ириса. Тъй като хората с по-малко количество меланин имат по-светли очи, те абсорбират по-малко светлина. Ирисът има два слоя, видимият цвят се определя от горната му част. Независимо от цвета на очите на човек, задният слой на ириса наречен строма – при всеки се състои от кафяв пигмент.
Въпреки че, днес очите могат да бъдат различни нюанси, според Американската академия по офталмология, преди 10 000 години очите на хората са били само в кафяв цвят.
Появата на нови цветове, учените отдават на мутация на гена, който произвежда меланин. Според тях тази генна мутация намалява количеството меланин в ириса. Има и още една теория. Според нея, еволюцията на цвета на очите е паралелна с преместването на нашите предци от топъл в студен климат. В подкрепа на това мнение идва фактът, че меланинът играе ролята на защитна бариера срещу слънцето. Кафевите очи се срещат често в страни с по-горещ климат, а в по-студените държави сините очи преобладават.
Според професор Ханс Ейберг и неговия екип от Копенхагенския институт, хората със сини очи имат общ прародител. Освен че имат по-малко меланин в ириса, ДНК кодът, определящ производството на пигмента при синеоките хора е почти един и същ. За това е отговорна мутация, която ограничава действието на ген в съседство на гена OCA2 ( кодира така наречения P протеин, който участва в образуване на меланин). Следователно производството на меланин намалява и цветът на очите изсветлява.
Състояние, при което ирисът на едното око е различно по цвят от другото око, или е частично оцветено се нарича хетерохромия. Дължи се на излишък, или недостиг на пигмента меланин и бива три вида – частична, пълна и централна. В някои случаи хетерохромията на ириса води до появата на глухота, различно оцветяване на части от кожата, или косата. Състоянието е по-срещано при животните, отколкото при хората. Въпреки това немалко известни личности го имат – Джейн Сиймор, Мила Кунис, Кийфър Съдерланд, Елизабет Бъркли и Хенри Кавил са само част от тях.
Синдромът на Ваарденбург също е свързан с различното оцветяване на двете очи, но и е присъщ за хората със светло син пигмент на очите. Резултат е от група генетични мутации, които причиняват пълна или частична загуба на слуха, промени в пигментацията на косата и очите. Признати са няколко вариации на синдрома , в зависимост от типа настъпват промени с клепачите, носа, очите и пръстите. Синдрома на Ваарденбург също е по-характерен за животните, открит е при котки и кучета с бяла козина, далматинци, бели мишки и норки. От тук идва всеизвестният факт за пълна или частична глухота при котките с бяла козина и със кристално сини, или различни на цвят очи.
