Дебатът върху Парижкото споразумение за климата се възобнови през последните седмици, покрай решението на новия американски президент да върне САЩ в него. Това е една от ключовите и най-належащите международни спогодби, касаещи проблемите с климата и необратимите последствия, които ще настъпят, ако не се предприемат спешни мерки.
Е, времето за реални мерки дойде. За съжаление, тази сентенция беше също толкова актуална и през 1987г., когато за глобалното затопляне се заговори усилено на високо международно ниво.
От Монреалския протокол, през протокола от Киото до Парижкото споразумение – 34 години на преговори
През 1987г. в Монреал беше приет първият международен протокол по въпросите на климата, който успешно доведе до намаляване с 99% на отделянето на газове, унищожаващи озоновия слой. Създаде се впечатление, че е наложен работещ модел за бъдещи международни спогодби, свързани с климатичните промени.
Уви, 10 години по-късно се наложи предприемането на нови стъпки. Беше приет Протоколът от Киото, който призовава развитите страни да намалят въглеродните си емисии с поне 5% спрямо стойностите им от преди 1990г. И по-важното – създаде се система за мониторинг на напредъка на всяка страна, приела протокола. Протоколът обаче няма статут на задължаващ международен договор и най-големите замърсители го приеха, но никога не го ратифицираха.
През 2015-та беше прието Парижкото споразумение за климата – според учените последна спирка преди климатичното влакче на ужасите да потегли към бъдеще, което може и да не включва човека като жив обитател на планетата.
Парижкото споразумение за климата от 2015-та
Подписването му стана факт на 12 декември 2015г. след 2 седмици на засилени спорове на специална конференция на ООН в Париж. В началото на ноември 2016-та вече бяха изпълнени всички заложени условия за влизане в сила на споразумението и започна работата по изпълнението на заложените цели.
Парижкото споразумение за климата дефинира няколко основни цели, които следва да се постигнат колкото е възможно по-скоро:
- Лимитиране на глобалното затопляне до нива от 1,5º-2ºС над средногодишните температури, отчитани преди т.нар. Индустриална революция, т.е. около средата на 19 век;
- Т.нар. цел 20/20/20 – намаляване на въглеродните емисии с 20%, увеличаване дела на електроенергията от възобновяеми енергийни източници до поне 20% и повишаване на общата енергийна ефективност също с 20%;
- Повишаване способността на отделните държави да се адаптират към вече наличните климатични промени и произтичащите от тях последствия;
- Развитите държави, и съответно най-големи замърсители, се задължават да подпомагат развиващите се страни в техния стремеж за овладяване на климатичните промени;
- Освен това са предвидени и редица индивидуални цели пред всяка държава, която одобри споразумението;
Сборно всички поставени цели трябва да подсигурят един краен ефект: постигане на траен баланс между отделените парникови газове с антропогенен произход и способността на растителното царство да неутрализира тези газове.
Днес Парижкото споразумение за климата е прието от 195 страни в света плюс държавите членки на Европейския съюз.
Убеждаването на лидерите на всички тези държави да прегърнат идеята на Парижкото споразумение обаче далеч не е била лесна задача. Ето какво разказва по темата Рейчъл Клийтъс, независим наблюдател на конференцията по приемане на споразумението:
„В началото на конференцията през 2015г. се наблюдаваха сериозни сблъсъци на интереси и разногласия между представителите на различните страни участнички. Времето минаваше бързо и имаше реален риск да не се стигне до споразумение. Все пак на 12-ти декември такова беше постигнато. Огромна стъпка към постигане на заветната цел по отношение на климата – лимитиране на глобалното затопляне. Това беше наистина повратен момент. Виждахме лица, оросени от сълзи на радост, участници от най-разнообразни краища на света се прегръщаха и подскачаха пред очите ни.”
Рейчъл Клийтъс е директор по климатичните и енергийните въпроси към Union of Concerned Scientists (Съюз на обезпокоените учени) – американска независима организация, насърчаваща строг научен натиск за разрешаване на най-належащите екологични проблеми на планетата.
Как половин градус по Целзий всъщност може да направи огромната разлика?
Основна първоначално заложена цел на Парижкото споразумение е задържане на глобалното затопляне до средногодишни стойности с около 2ºС над тези от прединдустриалната епоха. Предвидени са обаче и допълнителни усилия за лимитиране на целта още малко – до 1,5ºС.
Половин градус по Целзий разлика в средногодишните температури – толкова тясна е границата между поносима климатична обстановка и опустошителен природен катаклизъм.
Днес средногодишната температура на Земята е с 1ºС по-висока, отколкото в периода преди индустриалната революция. И катаклизмите са ежегоден феномен по цялата планета. Предвижда се, че ако не се вземат предвидените в Парижкото споразумение мерки за намаляване на емисиите, средногодишната температура ще се повиши с още 0,5ºС между 2030-та и 2050г. Това би означавало:
- Неконтролируеми горещи вълни – около 15% от населението на планетата ще бъде изложено на екстремно горещи периоди, повтарящи се през няколко години;
- Редуващи се суши и наводнения – едни и същи райони ще се засушават и наводняват периодично. Огромни площи земеделски земи ще станат на практика неизползваеми;
- Разтопяване на арктическия лед – все по-често ще има лета, в които водите на Северния ледовит океан около Антарктика изобщо няма да замръзват. Нещо повече – 40% от вечните ледове покрай Северния полюс може да се стопят до края на 21 век;
- Покачващи се нива на Световния океан – десетки милиони хора по света живеят в крайбрежни райони, които при трайно повишаване на средногодишните температури с още половин градус, в рамките на няколко десетилетия ще бъдат потопени под вода;
- 90% от кораловите рифове ще бъдат унищожени, поради т.нар. избелване на коралите. При само половин градус по-висока средногодишна температура на океанската вода живеещите в симбиоза с коралите водорасли вземат превес в това взаимно съществуване, коралите залиняват, губят яркия си цвят и постепенно загиват. В периода 2014-2016г. между 30% и 50% от коралите в Големия бариерен риф около Австралия загиват именно поради безпрецедентно бързото затопляне на водата в Тихия океан;
- в дългосрочен план със загубата на коралите океанската вода ще стане прекалено киселинна за над половината от обитаващата я флора. Списъкът с изчезващи или изчезнали видове ще се увеличи значително;
А всички тези последствия може да бъдат и още по-унищожителни, ако глобалното затопляне не се лимитира до поставения целеви интервал.
Какво реално се случи след приемането на Парижкото споразумение за климата?
„През 2015г. бяхме изпълнени с надежда, че сме свидетели на повратна точка, че държавите по света най-сетне ще прогледнат отвъд собствените си интереси и ще заработят в полза на общото благо” – допълва Рейчъл Клийтъс от Съюза на обезпокоените учени.
Пет години по-късно на 12 декември 2020-та в Глазгоу трябваше да се проведе международна конференция по въпросите за климата, която да потвърди напредъка по целите, поставени от Парижкото споразумение и дори да постави допълнителни такива. По думите на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш 2020-та трябваше да бъде „показателна година за отчитане ефекта от мерките спрямо глобалните климатични промени”.
Ковид пандемията тотално разбърка приоритетите
Пандемията от коронавируса не позволи провеждането на Глазгоуската конференция. Замениха я серия онлайн семинари, а заключението беше тревожно: поради редица икономически проблеми, породени от пандемията, много държави са пренаредили приоритетите си. Новите мерки за климата са изгубили водещите си позиции в този аспект. Глобалната пандемия преобърна на 180 градуса досегашната политика по отношение на климата на всяка отделна държава. И това ако не е проклет малшанс…
Точно когато се очакваха позитивни новини от равносметката след първите 5 години от приемането на Парижкото споразумение, фокусът се измести от климатичните промени към буквалното оцеляване ден за ден на цели държави. Вместо да се затвърдят мерките за дългосрочното подсигуряване живота на планетата, лидерите бяха принудени да насочат усилията си към непосредственото оцеляване на човека.
А количествата отделени въглеродни емисии в атмосферата останаха рекордно високи и през 2020г.
Към 2020-та се отчита изоставане от поетите ангажименти в почти всички държави. Почти всички
Общо за последните 50 години САЩ са отделили най-много въглеродни емисии в атмосферата. Като средно годишни стойности през последното десетилетие обаче Китай е по-голям замърсител.
Сред другите страни най-лоши резултати по отношение изпълнението на ангажиментите от Парижкото споразумение за климата показват Русия, Турция, Саудитска Арабия, Аржентина и Чили.
Кои са позитивните изключения?
Мароко, Гамбия, Коста Рика, Етиопия и Филипините за момента покриват поетите ангажименти по Парижкото споразумение и полагат всички усилия за лимитиране на въглеродните си емисии. Индия, която е третият най-голям замърсител на атмосферата с парникови газове, също е намалила драстично своя въглероден отпечатък след приемането на споразумението. Позитивна тенденция се отчита и в Европейския съюз, където през 2020-та за първи път делът на възобновяемите източници за производство на електроенергия надхвърля този на изкопаемите горива.
България и нейните ангажименти по Парижкото споразумение за климата
Като член на Европейския съюз, България също носи своите отговорности по споразумението.
Най-голям дял в производството на електроенергия у нас все още имат въглищата и природният газ – традиционно най-големите източници на въглеродни емисии. Това значително затруднява страната в постигането на целите по Парижкото споразумение и изисква допълнително финансово подпомагане за по-бърз преход към екологично по-чист енергодобив. В това отношение се налага да се опираме на заложената при подписването на споразумението идея за взаимопомощ между отделните държави и финансово стимулиране на развиващите се от страна на развитите страни.
Общите резултати на България по поетите ангажименти от Парижкото споразумение до момента обаче са позитивни. От приемането на споразумението досега България е намалила въглеродните си емисии в най-замърсяващия сектор – енергетиката – с около 25% – малко под средния процент за целия Европейски съюз.
Какво предстои занапред по Парижкото споразумение за климата и отвъд него?
Ясно е, че Парижкото споразумение за климата не е статичен проект. Изменения в поставените цели може да се правят постоянно, в това число и много амбициозни такива.
Според оптимистичните експертни прогнози може да се постигнат наистина задоволителни резултати по отношение на въглеродните емисии, при това за приемливо кратки срокове. Обнадеждаващите очаквания идват от големия брой страни, които обявиха стремеж към нулеви нетни емисии в близко бъдеще и към увеличаване ползването на възобновяеми енергийни източници. Европейският съюз, Япония, Южна Корея и Съединените Щати обявиха стремеж към климатична неутралност до 2050г. Малко по-дълъг е заложеният от Китай период за постигане на същата цел – до 2060г.
Срещат се и по-негативни експертни мнения – че Парижкото споразумение не е достатъчно и че това се е знаело още при подписването му. Че то трябва да се приеме едва като първа стъпка към овладяване на климатичните промени, която да се последва от втора и много по-решителна такава. Като следваща стъпка учени от Йейлския университет предлагат създаването на климатичен клуб – регулаторен орган, който да има право да определя наказания за страните, които не изпълняват своите ангажименти по Парижкото споразумение или се отказват от тях.
Преобладават обаче мненията на умерените реалисти. Според тях прогрес за намаляване на вредните емисии ще се постигне, но не глобално с едновременните усилия на всички страни, а в малки групи или по отделни сектори. Например чрез взаимни спогодби между водещите замърсители САЩ и Китай, или чрез отделни конкретни мерки в сферите на авиацията или в промишлените отрасли. Така малките, но ефикасни стъпки, ще доведат до голямата крачка към овладяването на климатичните промени.
„Да се борим за овладяване на климатичните промени не означава, че ще трябва да влошим качеството си на живот, да спрем да шофираме или да преустановим консумацията на месо. Но борбата за ограничаване на климатичните промени може да се превърне в най-великата икономическа трансформация в глобалната история” – казва Джон Кери – настоящ съветник на президента Байдън по въпросите на околната среда и основен преговарящ от страна на САЩ на конференцията, на която се прие Парижкото споразумение на климата през 2015-та. Очаква се повторното присъединяване на САЩ към Парижкото споразумение за климата бързо да върне фокуса върху поетите ангажименти и овладяването на климатичните промени отново да стане водещ приоритет на всички участващи държави.
Едно древно проклятие гласи „Дано се случи да живееш в интересни времена”. Е, за добро или лошо ние изглеждаме като прокълнати в това отношение. Живеем в интересни времена и ще бъде много интересно да видим дали сме достойни да опазим планетата си, която единствена може да опази нас самите. Ситуацията е такава, че отговорът ще бъде ясен вероятно по-скоро, отколкото си представяме. Или отколкото ни се иска.
Автор: Антон Асенов
