В наши дни несъмнено е приятно да говорим и четем за иновации, силна социална икономика, екологична устойчивост и практичност. Швеция е нещо като пряк синоним на всяко едно от тях, въпреки, че я свързваме основно с трудно сглобяемите, но достъпни мебели от IKEA и с до болка познатите ABBA и Roxette, които слушаме по радиото и до днес. А, да! И кюфтенцата с конфитюр, които са истерично популярни в световен мащаб. Има много повече обаче, което е добре да знаем за тях.
Шведите са странни. До това заключение стигам всеки път, когато правя общо или конкретно проучване по въпрос, свързан с тяхната култура и битие. Но какво всъщност е странното при тях и дали за нас не е просто… крайно непознато? Всъщност те са едни от най-проактивните хора, за които можем да се поинтересуваме.
Наред с особените им привички, високите данъци, безграничната толерантност, лошото време и завидно ниската смъртност, малката скандинавска страна е пионер в уникалната си система за рециклирането на отпадъци.
Превратът в рециклирането на Швеция
Още в средата на 20-ти век количеството на рециклиран боклук в Швеция нараства драстично, поставяйки държавата на лидерска позиция в справянето си с този проблем. Към този момент около 1% от отпадъците на страната се изпращат на сметища, други 52% се превръщат в енергия, а останалите 47% биват рециклирани. Тези високи проценти на използвани отпадъци варират непрестанно, и то – само нагоре.
Боклуци превърнати в енергия? Какво значи това?
Иновативният подход на шведите произхожда главно от два стартови казуса – недостига на ресурси и силно застрашения климатичен баланс. Тоест, вместо изкопаеми горива, те изгарят огромна част от отпадъците си, като по този начин осигуряват евтино отопление на 1 000 000 домакинства и електричество на над 250 000. Чрез иновативната система Швеция е намалила емисиите си на въглероден диоксид с близо 2,2 милиона тона годишно. Между 1990 и 2006 г. емисиите на въглероден двуокис са намалели с 34%, а емисиите на парникови газове са спаднали със 74% до 2020 г. По този начин Швеция решава проблем, който по-късно се превръща в ефективност, както за околната среда, така и за жителите.
Рециклирането е достъпно, удобно и лесно. Триста метра делят всеки жилищен район от най-близката станция за рециклиране. Нерядко гражданите получават и ваучери с отстъпки като стимул и награда за положеното старание не само при използване на рециклиращите машини с депозитна система.
Друг интересен факт, е че годишно държавата генерира доход от 100 000 000 щатски долара, рециклирайки вносни отпадъци от страни като Норвегия, Обединеното Кралство, Италия и Ирландия.
Рециклирането в цифри:
През 1984 година влиза системата за депозиране на алуминиеви кутии (кенчета), а през 1994 потребителите започват да депозират и пластмасови бутилки.
- Всяка година шведите рециклират 1,8 милиона бутилки и консерви.
- През 2011 г. страната рециклира около 1.4 милиона тона отпадъци.
- През 2015 количеството достига 1.6 милиона тона боклуци.
- През 2017 г. Швеция са отчели 4 783 000 битови отпадъци, което се равнява на 437 килограма на човек годишно. 85% бутилки и кутии са рециклирани, като 90% са били заложени в целта на правителството.
- 1 850 000 артикула се рециклират всяка година на принципа – депозиране, когато клиентът получава своите пари за връщане на отпадъци за рециклиране.
Възпитание, култура и мисъл за бъдещето
Естественият просперитет на всяка нация зависи от нейните подрастващи поколения. Хората в Швеция гледат на екологията като образователен процес, който съпътства децата от много ранен етап. Правилният начин на живот се възпитава, затова децата на Швеция израстват учейки се да рециклират и опазват околната среда непокътната. Учителите преминават специални обучения, за да ангажират малчуганите с тематични практически дейности, а училищата прилагат и стриктни политики за отпадъците.
Шведският гигант H&M пък създава своя собствена кампания под формата на „кръгово“ производство. Компанията предлага на клиентите си възможността да върнат износените си и остарели дрехи, от чийто материал ще бъдат създадени нови. „Старият текстил има стойност и тази стойност не бива да се губи“ пишат те в официалния си сайт.
Много други асоциации и официални организации в Швеция амбицират и мотивират обществото допълнително. „Beteendelabbet“ е една от тях.
Beteendelabbet е лаборатория за поведение. Те са приели мисията да насърчават хората да бъдат точно толкова добри към себе си, колкото биха били и към планетата Земя. Организацията работи с цел да пробуди масата към по-екологично балансиран начин на живот и възприятие. Един от проектите на организацията е заедно с ICA (търговска компания за хранителни стоки), в който опитват да намалят масовата консумация на месо и да изберат вегетариански алтернативи.
„Добра отправна точка е да разгледаме как можем да променим навиците си и ежедневното си поведение“, казва Ида Лемуан, която е и основател на организацията.
„Трите неща, които потребителите могат да направят са: да ядат по-малко месо, да спрат да изхвърлят отпадъци и да летят по-малко. Ако всички направим по малко от тези три неща, тогава сме напът да направим света по-добър“, допълва тя.
В заключение ще кажа, че шведите са странни хора. И тяхната странност е онова, от което всички се нуждаем, за да живеем в крачка с времето, вместо да принуждаваме него да живее в крачка с нас. Защото така погубваме и двете страни.
Автор: Ромина Георгиева
