За всеки естествен процес, протичащ на планетата, може да се определи т.нар. критична точка, отвъд която се отключват необратими последствия. По отношение на покачването на средногодишната температура на Земята вече има данни, че точката, от която няма да има връщане, вече е на хоризонта. Очаква се да я достигнем до 2050-та година, ако настоящите темпове на покачване на средногодишната температура се запазят.
Почти една трета от въглеродните емисии, отделени от човешката дейност, се абсорбират и съответно неутрализират от растителните организми. При непрекъснатото затопляне на планетата обаче до 20-30 години, способността на флората да пречиства въздуха от въглеродните газове може да се съкрати наполовина. Точно тогава ще настъпи въпросната критична точка, след която климатичните промени ще станат неконтролируеми.
Това е съвместното заключение на научни екипи от Нова Зеландия и САЩ. До него е достигнато след продължително анализиране на данни, събирани в периода от 20 години. Те са събирани от зони по целия свят и категорично показват, че способността на растенията да поемат и задържат въглеродните газове намалява с напредването на глобалното затопляне.
Биосферата на Земята и най-вече растенията и почвените микроорганизми са своеобразният бял дроб, с който планетата диша. Известно е, че процесът на фотосинтеза, извършван от растенията, е основният „преработвател” на въглеродния диоксид в атмосферата и съответно главният източник на кислород.
По-малко известен факт е обаче, че освен този тип газообмен, растителните организми отделят обратно и част от въглеродните газове. Един вид самите те дишат, а процесът е най-обилен вечер и нощем. Важна особеност в случая е, че количеството на поетия при фотосинтезата въглероден диоксид е много, много по-голямо от това, което растенията отделят обратно. Учените отчитат, че през последните две десетилетия няма промяна в тази тенденция и по този начин флората значително подпомага забавянето на климатичните промени. Но наскоро стана ясно, че 2020г. е била най-горещата в историята, през последните 15 години непрекъснато се отчитат нови и нови рекорди. Така се доближаваме до момента, в който високите средногодишни температури напълно ще компрометират жизненоважния за нас процес на растителна фотосинтеза.
Учените вече са изчислили, че сме много близо до прага или т.нар. критична точка на температурните нива. Преминавайки отвъд нея, растенията ще спрат да функционират както досега и степента на поемане на въглеродни газове ще се забави значително за сметка на процесите на тяхното отделяне от растителните организми.
„Спокойно можем да кажем, че Земята е в състояние на трайно влошаваща се треска. Знаем, че биологичните процеси в човешкото тяло протичат оптимално при точно определени температури и над дадени стойности нормалното функциониране на организма става невъзможно. Същата зависимост важи и за Земята като цяло” е алармиращото послание на учените.
Отдавна е известно, че оптималната температура за жизнените функции на човешкия организъм е около 37ºC, а необратими процеси настъпват при покачването ѝ над 40. Посоченото проучване е първото по рода си, което установява наличието на температурна критичната точка по отношение и на фотосинтезата. Учените са установили, че температурният пик на поемане на въглероден диоксид от растенията се отчита при 18º-28ºС. Според тях това са неочаквано ниски стойности. Във все повече райони на Земята се отчитат средногодишни температури, по-високи от тези. Това означава, че скоро ще достигнем момента, когато интензитета на фотосинтезата ще започне да отстъпва пред този на растителното дишане. Това ще превърне растителния свят от усвоител и неутрализатор на въглеродния диоксид в източник на въглеродни газове. Точно това ще бъде критичната точка на необратимата промяна, която неконтролируемо ще ускори климатичните промени.
„Разбира се, всеки растителен вид реагира по свой начин на глобалното затопляне. При всички видове обаче се наблюдава отслабване на фотосинтезата с повишаване на температурата” – споделя един от авторите на проучването от страна на Аризонския университет.
Можем само да гадаем колко още ще успява да „устисква” растителният свят и ще подсигурява нужния ни кислород, преди да влезе във фазата, от която няма да има връщане. Прогнозите обаче са ясни – 20-30 години.
Днес по-малко от 10% от земната флора е изложена на температури, надвишаващи тези, при които фотосинтезира нормално. При темповете на глобалното затопляне обаче до средата на века процентът може да нарасне до 50%. А сред първите потърпевши ще бъдат най-богатите горски масиви на планетата в районите на Амазония, Югоизточна Азия и Тайгата в Русия и Канада.
Изготвил: Антон Асенов
Източник: Phys.org
