Милиардерът и основател на компанията Microsoft Бил Гейтс финансира разработката на технология за частично затъмняване на слънцето. Процесът има за цел отразяване на слънчевата светлина извън земната атмосфера, което да доведе до глобален охлаждащ ефект. Експериментът е стартиран от учени от Харвардския университет и ще изследва това решение чрез впръскване на нетоксичен прах от калциев карбонат (CaCO3) в атмосферата. Проектът наречен „SCoPEx“ цели да намали последствията от глобалното затопляне.
Заради противоречия обхватът на наличните изследвания за ефикасността на слънчевото геоинженерство са в застой от години. Противници смятат, че такава наука поражда огромни рискове, включително драстични промени в метеорологичните модели, които не са по-различни от тенденциите на прекалено затопляне, на които вече сме свидетели. Природозащитниците също имат опасения, че проектът „SCoPEx“ дава зелена светлина за продължаване емисиите на парникови газови с малко или никакви промени от настоящото потребление и производство.
Експериментът ще предприеме първата стъпка в изследванията си през юни близо до Кируна, Швеция, като Шведската космическа корпорация ще помогне за изстрелването на балон с научно оборудване на височина 20 км. Този процес няма да освободи стратосферни аерозоли, а ще проведе тест за маневриране, комуникационни и оперативни системи. Ако опитът успее, ще бъде стъпка към втори експериментален етап, който да освободи малко количество CaCO3 прах в атмосферата.
Дейвид Кийт, професор по приложна физика и публична политика в Харвардския университет признава, че има много реални опасения за геоинженерството. Истина е, че никой не знае точно какво ще се случи, докато CaCO3 не бъде освободен и проучен след това.
През 2017г. Кийт и други учени от SCoPEx публикуваха доклад, в който предполагат, че прахът може в действителност да попълни озоновия слой, като реагира с озоноразрушаващи молекули. „По-нататъшни изследвания на този и подобни методи могат да доведат до намаляване на рисковете и подобрена ефикасност на методите за слънчево геоинженерство“, пише още в доклада.
Неизвестно за учените е точното количество CaCO3, което е необходимо за охлаждане на планетата, а също не могат да потвърдят и дали това е най-добрият стратосферен аерозол за тази цел. По-ранни изследвания показват, че веществото има „почти идеални оптични свойства“, които му позволяват да абсорбира много по-малко радиация, отколкото сулфатните аерозоли, което причинява значително по-малко нагряване на стратосферата. Това е и целта на научния проект: след като бъде пуснато безопасно експериментално количество CaCO3, балонът ще лети през него, вземайки проби от атмосферните реакции и записвайки получената информация.
Франк Кеутч, който е главен изследовател на проекта, все още не е на ясно какво ще дадат резултатите. Перфектният аерозол не би могъл незабавно да се намеси в стратосферната химия: „Единственото, което би направил, е да разпръсне максимална слънчева светлина и следователно да охлади планетата Земя.“
Привърженици на геоинженерството посочват глобалния охлаждащ ефект на вулканичните изригвания, който е в резултат на отделянето на сярна пепел в атмосферата. През 1815 г. в Индонезия изригва планината Тамбора, което води до „годината без лято“, докато изригването на Филипинската планина Пинатубо през 1991 г. понижава средните глобални температури с 0,5 °C. Умишленото въвеждане на подобни частици може да противодейства на емисиите парникови газове в продължение на десетки години. Доклад на Междуправителствената комисия по климатичните промени предполага, че експериментът SCoPEx може да понижи глобалните температури с пълни 1,5 °C за не повече от 1-10 милиарда долара годишно.
Подобни понижения на температурите обаче носят сериозни рискове. Температурите през 1815 г. доведоха до неуспешни посеви, а британски учени посочиха стратосферните аерозоли от вулканични изригвания в Аляска и Мексико като потенциална причина за суша в африканския регион Сахел. Значително нарушаване на глобалния климат може да доведе до крайни последици, да повлияе отрицателно на силно населените региони и дори да предизвика нова бежанска криза.
Дейвид Кийт предложи създаването на „рискова група“, която да компенсира по-малките страни от допълнителни щети, причинени от такъв тип тестове, но подобно изплащане може да бъде крайно недостатъчно. САЩ , Бразилия и Саудитска Арабия блокираха оценката на ООН на глобалните планове за геоинженерство за 2019 г.
Ще се изисква международно сътрудничество, за да се оценят реалните рискове от всеки такъв научен експеримент и как най-добре да се процедира, като се имат предвид всички.
Изготвила: Ромина Георгиева
