Познаваме чувството си за вина, усещането си за страх, недоволството от себе си, негодуванието си към живота, обичта към семейството си. Познаваме много добре и любопитството си към неизвестното. А познаваме ли Вътрешния си мир? Знаем ли как изглежда той? Къде се намира?
Ако всички гореизброени наши съвкупности живеят активно в дните ни, препускат необезпокоявани през нощите ни и си проправят път в бъдещето ни, защо Вътрешният ни мир най-често стои смълчан някъде дълбоко, в тъмен ъгъл на съзнанието ни? Смъмрили сме го изначално да стои мирен и все нямаме време да го пуснем да излезе на светло, за да го опознаем.
Престрашил ли се е някой да му подаде ръка, да се запознае с него? Да види формата, аромата, цветовете му? Много малко от нас ще отговорят положително, повечето ще се спогледат с вътрешното си Аз и гузно ще си признаят, че са вече големи, забързани, изнервени хора, които нямат време за този детински, Някакъв си Мир. Нека си седи тих и кротък, както досега.
Смущаваме се да го опознаем, защото си даваме сметка, че пуснем ли го на светло, без да иска той ще наруши статуквото, в което протичат дните ни. Защо ли? Защото най-често ние се крием сами от себе си, спотаени удобно зад оправдания като много работа, грижи за децата, домакинстване, бързане по ред задачи. Страхуваме се, че веднъж опознали Вътрешния си мир, ще ни се наложи да разместим подредбата на дните си, да забършем натрупаната прах от забравените си копнежи, да преметем притихналите си мечти и да му освободим място да се настани у дома си. Защото той не ни е на гости, Вътрешният ни мир е наш домакин, а постепенно в годините на порастване ние го прогонваме. Забравяме за него и се устремяваме напред към незначителни химери, които полека лека ни карат да забравяме цели части от себе си. После, когато сме стигнали до този етап, на кого ще му се прище да излезе от зоната си на комфорт?! На твърде малко хора.
Помислете си само какво би се случило, ако влезете в книжарницата и заедно с тетрадките за децата купите онези маслени бои и платна? Всеки път когато сте наблизо, ги заглеждате и отминавате. Купете ги сега, и поканете своя Вътрешен мир да рисува с вас, както когато бяхте на 14 и заедно двамата мечтаехте за своя галерия и безброй изложби.
Помислете си само какво би се случило да отделите един ден, в който да изкачите близката планина? Вашият Вътрешен мир ще ви подаде решително ръка и двамата ще сте отново онези катерачи от преди двадесет години! Ами ако прекрачите прага на фитнеса в другия квартал? Ами ако започнете да учите нов език, макар да сте вече на зряла възраст (и за какво ли ви е пък вече този език)? Всички ние имаме необходимост от себеизразяване, от реализация, която не опира само до това да изкарваме добра заплата и да разплащаме регулярните си сметки. Намерим ли време за себе си, отваряме широко вратата на своя Вътрешен мир и онова, което ни очаква, е само добруване за личността ни и пробуждане на нашата индивидуалност.
Моят път към моя Вътрешен мир започна наскоро. Той преминава през пътеките на близките гори, кара колело с децата ми. Прави кратки почивки за съзерцание. Снима фрагменти от живота около мен. После се цапа в калта на земята и понякога присяда на компютъра, за да пише. И това пътуване много ми харесва, нямам търпение да видя какво ме чака зад завоя. Срещаме се все по-често с Вътрешния ми мир, а след такива срещи винаги искаш още!
Рисувайте, катерете планини, садете цветя, спомагайте благотворителни каузи, четете книги, бродирайте, плувайте, танцувайте, пейте в хор, редете пъзели, отглеждайте животни. Търсете се! Намерете себе си! Само по час или по два. Само ден или само когато прецените, но започнете ли да се срещате редовно с него, съвсем скоро сами ще бързате за срещите ви. До сега той ви е чакал търпеливо да го преоткриете, а от тук насетне вие сами ще тичате срещу него, за да го прегърнете.
И не само това! Страхове, натрапчиви мисли, несигурност, паник-атаки отстъпват крачка назад всеки път, когато ние правим крачка напред в своето пътуване към себе си; всеки път, в който оцветим деня си ярко; с всеки елемент от нашия личен свят, който сме опознали и обикнали; с всяко действие или бездействие, което ни е накарало да се засмеем.
Скоро ще установите, че и вечерята ще бъде сготвена, и децата обгрижени, и сметките платени, и душата ви ще бъде по-светла и хармонизирана!
Всяко наше чувство на мир и хармония има свои форма, цвят и съдържание, и всяко посвоему ни прави хората, които сме. Просто трябва да си дадем шанс да ги открием. Кое е общото между тях и между нас? Живеем ли в хармония с Вътрешния си мир, ще бъдем по-щастливи, наистина ще бъдем щастливи. Ще бъдем по-продуктивни. Ще бъдем по-смели. Ще бъдем по-здрави.
Ще бъдем личности с дух и мисъл. Хора, които живеят дните си с вдъхновение, а аз вярвам, че това е основна мисия на всеки от нас.
Помислете къде сте го забравили, кога сте го заключили, защо сте го оставили. Направете план как и кога да го потърсите, и когато го срещнете, направете първата крачка, повикайте го. Кажете му с усмивка Ти си моят Вътрешен мир, познах те! После той ще ви се отплати в пъти за добрината, която сте направили на себе си. Човек, който живее в хармония със себе си, живее в хармония и с останалите, и с природата. Разбира се тези стъпки няма да ни гарантират живот в утопия завинаги, но ще ни помогнат да преодоляваме трудните моменти по-осъзнато и леко. Ще ни дават увереност, че дните са пълни не само със задължения и отговорности, които изсмукват в повечето случаи нашата жизненост. Ще ни научат да презареждаме своите емоции, да преодоляваме тревогите и да намираме баланс в ежедневието си. А в крайна сметка когато имаме баланс, имаме стабилност, чувстваме увереност и Вътрешен мир.
