При всяко едно съвременно бедствие, свързано с наводнение и порои, във Фейсбук мнозина публикуват една между другото много подходяща картина на двама души, обвиняващи за сполетялата ги беда природата – на фона на отсечените от хората дървета. Проблемът не е нов, а по-скоро показва липсата на каквато и да е еволюция в мисленето на природата и в нейното опазване. Не случайно италианският семиотик и медиевист Умберто Еко (1932-2016) пише, че „не моите средновековни мъже са модерни, а че съвременниците ми демонстрират средновековно мислене”. Изследователят изтъква също така, че „всички проблеми на модерния Запад (а бихме допълнили и на модерния Изток – Кр. К.) са се появили през Средните векове”.
Средновековните християни, населяващи Стария континент, са особено чувствителни към природата като творение на Бога: „И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него.” Изхождайки от естетическата изконна красота на сътвореното от Създателя, книжовниците описват заобикалящата ги природа като „земен рай”. Дори когато попадат в непознато място, което събужда у тях страх за собствения си живот, и подхождат в неговото описание като „страшна”, „вражеско”, напомнящо за „геената огнена”, те пак склонни да съгледат пръста на Твореца и Неговата воля, справедливост и наказание. Ако изходим от думите на Аврелий Августин (354-430), че дори и чудовищните същества са Божии творения, то и всичко, случващо се в природата, е обвързано с Бога. И то във време, в което делникът на обикновения човек започва да се движи в синхрон с църковната камбана.
И тук се разкрива един от парадоксите на средновековното мислене: от една страна, Божието творение, за което човек трябва да полага грижи, а от друга страна, унищожаването на това творение чрез изсичане на дърветата. Въпреки че духовниците мислят природата в категориите на „създаденото от Бога”, то тяхното мълчание (вероятно свързано и с „църковната дипломатичност”) е симптоматично и легитимира действията на обикновените хора. Чак през ХІІІ в. се появява кастилианският крал Алфонсо Х Мъдри (1221-1284), който обръща специално внимание на проблема с отсичането на горите в своя юридически кодекс „Сиете Партидас”. В нормативни актове от 1252 г. също вече намира идеята, че дърветата трябва да бъдат защитени. Законите от 1351 г. налагат строги наказания за всеки, който е дръзнал да отсече дървета в горите: наказанията започват от конфискация на имотите и стигат до смъртно наказание.
Разбира се, изсичането на горите от човека не е новост за Средновековието, има го и в праисторията, и в Античността, където прави впечатление дори на римския учен Плиний Стари (23-79). Средновековието наследява тези тенденции, до някаква степен ги доразвива, но не се опитва да ги разреши напълно (въпреки вече споменатите примери от ХІІІ-ХІV в.).
Причините са изсичането на горите са комплексни. Особено след Великото преселение на народите човекът започва да има нужда от повече пространство в иначе пренаселената Европа. Това налага разширяване на населените места за сметка на горите. От друга страна унищожаването на горите е свързано с идеята, че те ще се превърнат в едни добри земеделски площи в новосъздадените селища, където по-късно да бъдат засети ръж или пшеница. Набавянето на дървен материал е свързан и с увеличаващите се строителни нужди и тези за всекидневието.
Дървата са и предпочитаният материал за отопление. Сред пагубните за дърветата действия на средновековния човек е и набирането на смола (борина) от самите дървета. Малкото останали гори и площи пък са препълнени с пастири, за които това е една добра възможност за хранене на своите стада от кози и овце. Това провокира някои ранносредновековни общества да въведат забрани за пасенето на стадата в горите, които обаче често не са спазвани. Унищожаването на горите оказва своето негативно въздействие и върху фауната, която е лишена от своя естествен хабитат.
Статистиките показват, че в средновековна Франция горите са намалели от 30 млн. до 13 млн. хектара за 500 години – от ІХ до ХІV в. Обезпокоителна в това отношение са и данните от средновековните германски земи и Централна Европа: към началото на Х в. тамошните земи са залесени с около 70%, докато в началото на ХХ в. са останали едва 20% гори. Изчезващите гори водят Европа в началото на ХVІ в. на ръба на катастрофа: липсват дърва за огрев, обезлесяването води до изчезването и на дивеча, който е бил използван за храна.
Сегашният ландшафт е повлиян от дейността на човека над природата от векове наред. В процеса на търсене на решения за справяне със съвременните кризи ние би трябвало да се обърнем и към миналото – за да се поучим от грешките на нашите предшественици, но и да придобием представа за мащаба на една „екологична катастрофа” (казано по съвременен начин), причинен от пренебрегването на проблема. И отговорността за това е на всички!
Автор: Кристиян Ковачев
