На 2 февруари 2021 г. заедно с приятели направихме преход от гр. Симитли по посока с. Докатичево – по едни тесни кози пътечки, където автомобил не може да мине. Прекрасна природа, чист въздух, тук-там виждаш някоя катеричка да подскача по клоните на дърветата… И неочаквано купчина пластмасови и найлонови боклуци, изхвърлени на средата на пътя.
Възмущението ми вероятно е било неописуемо, погледнато от страни. Пред мен изникнаха много въпроси: как е възможно някой да си помисли дори да вземе боклуците си, да ги пренесе на толкова дълго разстояние в труден планински терен и да ги изхвърли по средата на нищото; кой носи отговорност за това; как се възпитава и създава отношение към околната среда.
Отговорност за тези „гледки” (защото това не е изключение) трябва да понесе цялото общество. Предложението да се наложат глоби на всеки хвърлил си боклук в природата създава допълнителни усложнения и заражда още куп въпроси. Например как ще се следи и контролира кой и къде хвърля отпадъците си; защо трябва „културата на контрола” да преобладава над „културата на почтеността” – защо например трябва да има полицейска кола на участъците с ограничение 60 км./ч., за да се съобразяваме само тогава с ограничението, а не да се съобразяваме с това ограничение винаги, когато минаваме през този участък – дори да няма полицейска кола с камера?! Защо трябва да има полицаи в гората, които да следят какво правим и да ни казват, че не трябва да си хвърляме тук боклука, защото ще последва глоба, а не ние самите да знаем, че не трябва да го правим?! Отговорност има и обществото за своето мълчание и за пренебрегването на проблема с думите: „Това мен не ме интересува”, „Ние не хвърляме боклуци, хвърлят ги простаците, следователно ние не трябва да чистим техните боклуци”.
От друга страна проблем се оказва и липсата на поставяне на проблема за опазване на околната среда в образователната система. Хвърлянето на боклуци започва още от детските години – в двора на или покрай училището. Много подходящ е примерът от островите Кук и тамошната екологична организация Te Ipukarea Society, която се опитва да помогне на учениците да започнат да мислят за опазването на околната среда още в ранна възраст. Релевантен е въпросът: кога и ние ще започнем да възпитаваме децата на „култура” към природата?! За да стане това обаче, трябва и ние да променим мисленето си и да спрем да изхвърляме отпадъците си, където решим – от прозорците на автомобила си например. И тук стигаме до следващия въпрос: какво иска училището да създаде като крайна продукция – съвестни граждани, знаещи своите права, но и своите отговорности, или просто деца, наизустили за една-две години някакви факти.
В мрачния тунел все пак има светлина. Публикацията ми във Фейсбук, а и тези на приятелите, с които бяхме заедно, породиха множество идеи за инициативи за почистване на околната среда. Те бяха дори споделени във Фейсбук страниците на някои регионални медии. По-късно видях, че в различни Фейсбук групи пък се създават инициативни групи за почистване на боклуците по течението на река Благоевградска Бистрица и в тамошния парк Бачиново. В същото време местните медии пуснаха и новината, че група младежи на доброволни начала са решили да почистят отпадъците по брега на река Струма и напълнили цели 80 чувала. Младите хора, явно осъзнали проблема, апелират към съвестно и отговорно отношение към природата, и за по-голяма инициативност от страна на обществото: „Отпадъците не падат от небето, те са от нас – хората.” Тази събота пък ще се почиства в района на храм „Св. Неделя” в с. Докатичево, където също има доста пластмасови и найлонови боклуци.
Автор: Кристиян Ковачев
