На Нова година, на 3 март и по други празници (включително и лични, и семейни) сме свикнали да наблюдаваме една нова тенденция, на която се радват и малки, и големи. Фойерверките. Щастливи да я гледаме, да я фотографираме, ние не се замисляме какви вреди причинява на околната среда.
За причинените вреди се говори отдавна. Освен некомфортното положение за животните, фойерверките замърсяват околната среда. Те съдържат в себе си миниатюрни метални частици и опасни токсини, които могат да се задържат във въздуха не само с часове, но и с дни. Статистиката на немската Федерална служба за околната среда показва, че всяка година в Германия покрай новогодишната заря се отделят пет хиляди тона фини прахови частици. Тези частици са неразградими. С попадането си в почвата, те я замърсяват. Голяма опасност представлява и попадането на използвания окислител с реките и езерата, а оттам и в питейната вода. Здравни експерти отбелязват и вредите върху човешкия организъм, които причиняват фойерверките: „Ако ги вдишаме в новогодишната нощ, те остават в тялото ни през цялата година”, отбелязва Карл Лаугербах.
Природозащитници сигнализират, че част от суровините, с които се правят фойерверките, се добиват от мини в планината. За това обаче е необходимо изсичането на цели гори и унищожаването на флората и фауната. Опаковките на фойерверките в повечето случаи са направени от картон, глина или пластмаса и не могат да се разградят в природата.
Вече в някои европейски и азиатски държави забраниха използването на фойерверки, а Австралия въведе „биоразградими фойерверки”, несъдържащи в себе си опасни химикали. Към празнуващите пък властите в Сидни оправят апел: да се придвижват с велосипеди или с обществен транспорт и да събират боклука след себе си.
Друг проблем, особено в България, е паленето на традиционните ритуални огньове – в повечето случаи с гуми, които отделят вредни емисии в атмосферата. Въпреки забраните „традицията” продължава да се спазва – особено в малките населени места. Въпросът обаче остава: кога ще се променим и кога мисълта за околната среда ще надделее над тази за запазването на „традицията” с паленето на гуми? Дали е възможно изобщо?!
Автор: Кристиян Ковачев
