Човешките потребности са така разнородни. Част от тях имат честа цикличност, други са с по-рядка, трети се случват едва по няколко пъти в живота ни. Имаме нужда от храна, от вода, от общуване, от топлина, от сянка, от труд, от почивка. Имаме нужда да се влюбим, да създадем семейство, да изградим дом, да си намерим професия, да създадем деца.
Всички те имат общ знаменател – необходимостта да градим.
С годишна цикличност на тази потребност се нарежда градината в двора, за любителите, които разполагат с малък двор, или голяма тераса, плюс – с много желание.
Към средата на ноември вече си изморен от дългата топла есен, която не ти дава да изтръгнеш останалите домати, или някое друго перце лук, а броколи се берат дори и в снега през декември. Иска ти се да си приключил работа по градинта, да се прибереш на топло вътре и да чакаш Коледа удобно изтегнат на дивана. Потъваш неусетно в зимата и имаш само смътен спомен от морните летни нощи, които си чакал, за да полееш градината, след като се е катурнала горещината на деня. Калта, топлината, зеленината на порасналите зарзавати, тихото свирукане на щурче някъде между листата, са ти като в далечен сън.
Все пак с напредването към зимата градината е вече изчистена и притихнала в сиво-кафяво. Зареждат се празник след празник, отминават. Новата година набира обороти, към края на Януари вече не ти е чак толкова „нова“. И изведнъж започваш да се пробуждаш, неусетно ти се иска вече да случваш нещо. Много неща. Да сътворяваш.
Време е.
Идва февруарското пълнолуние.
Първи на него се посяват доматите, репичките, марулите, някои подправки. След тях е ред и на пиперите. Започваш да си припомняш кое след кое се реди, как точно беше тая работа.
Буден си.
Това е вътрешният порив да правиш нещо полезно и да виждаш наяве плодовете от своя труд. Той те провокира. Зарежда те с положителните емоции от нещо очаквано. Мотивира те да се справиш по-добре от миналата година, да изкараш по-богата реколта. Дава ти увереност във възможностите ти. Носи ти удовлетворение, че правиш нещо полезно, както за себе си, така и за близките си. Защото плодовете и зеленчуците от твоята градина са отгледани с положителни вибрации, без допълнителни пестициди, без обвивка от парафин. И (моя любима дума) те заземява.
Води те по-близо до най-ценното и смилено – земята. Далеч от надпреварата на технологиите, далеч от суетата на социалните мрежи, далеч порочността на парите – в направата на градина сте ти и земята. Твоите ръце в калта, захабената ти кожа, мръсните ти нокти, изпотеното ти чело, измореното ти тяло и щастливата ти душа.
Когато ръцете работят умът си почива. Влагаш и получаваш на момента. Умиротворение, доволство, очакване. Очакването също е дар. Да тръпнеш в нетърпение каква ще е годината и колко богата – продукцията е удоволствие за всеки запален и начинаещ градинар. От вътре трябва да те води нещо, и имаш ли го – очакването и работата са половината част от цялото удоволствие, произведеното само увенчава финала.
Днес сред най-актуалните трендове са опитите да се храним здравословно, да живеем на село, възползвайки се от ситуациите, които пандемията открива пред нас, да сме максимално био-еко настроени. Като всеки тренд обаче, онази част от модерното, която изисква реален труд, освен поза за снимка, не е за всеки. Градината на двора или на балкона изисква време, усилия и постоянство. Трябва да се учиш, да помниш, да надграждаш. Нещо като с отглеждането на децата, само че децата ни веднъж станали на годинка – прохождат, проговарят, стават самостоятелни с всяка следваща година и когато дойде момента – поемат по своя път.
Градината е новородено всяка година, и всяка година започваш от нулата, за да достигнеш до зрелостта й. При отглеждането на децата външните фактори като приятели, учебно заведение, хобита, спорт са изключително важни и ние ги следим стриктно, порасне ли детето ни, вече то отговаря за средата си и ние не можем да оказваме влияние както в ранните детски години. Градината всяка година иска от нас голяма част от концентрацията ни посока външни фактори – застудяване, дъждове, слани, бури, ураганни ветрове, горещини, засушавания. Те са като кубчето на рубик – всяка година ни поднася различна комбинация, и ние трябва да поемем щафетата и да редим бързо и старателно.
Освен теоретични мисли по градинските приключения, трябва и практика. Пълнолунието през февруари е много добра възможност да се засеят семената за първите разсади. Разбира се, това може да се направи по всяко друго време, но тези, които се осланяме на фазите на луната си знаем, че пълнолунието се ползва за всяко начало, а февруарското, в частност, нито е прекалено рано, нито прекалено късно. Аз, за своите три години опит в градинарството, съм го приела за златна среда.
Има много фактори, които оказват влияние при стартиране на поредната градинарска офанзива – например местоположението – когато в старозагорско берат краставици с килограми, ние в пернишко се радваме на първите си завръзи; баба ти те е учила, че нещо-си- в отглеждането на градината се прави ето така, и ти го правиш точно така – например лехите да са задигнати, или да са на ниски редове, или да са на отделни гнезда. Всяка баба има свой чалъм, и при всяка той е проверен и утвърден, най-малкото, защото всички ние имаме поне по една баба, която е имала или все още има градина, която изобилства от зрели домати, краставици, пипер, картофи, лук.
Та, средата на февруари е, разбуждаме се, искаме пролетта вече да е тук. Да я повикаме – пригответе си няколко кофички, или една дълга саксия, купете си тор от близкия магазин за цветя, изпечете я във фурната, за няколко минути, за да се убедите, че няма да пренесете вкъщи белокрилка или друга вид вредител; или си съберете земя от двора, разрохкайте я хубаво, уверете се, че не сте пренесли някой червей или ларва, който ще се храни с разсада ви, и на 16.02 засейте първите си семенца.
Време е за ново начало. Успешна нова г(о/ра)дина на всеки, който има дори искрица желание. С първия плод на труда Ви тя ще стане на огън, и няма да угасне дори с ноемврийския сняг.
