За да бъдем обичани, трябва първо да обичаме себе си. Максима стара, колкото света.
Но.
Често я пренебрегваме, забързани в стремежа да обичаме другите и в желанието другите да ни обичат. Обичаме родителите си, партньорите си, децата си, приятелите си, обичаме мечтите си, които скатаваме наблизо до себе си между дневните рутини, които ни отнемат от времето да ги сбъдваме. Ами себе си? Обичаме ли се? Харесваме ли това което виждаме в огледалото? Ценим ли това, което сме? Много често не.
А трябва. Задължително трябва. Длъжни сме да направим всичко по силите си, за да обичаме на първо място себе си.
Трудно ли е? Да. Всъщност най-трудното нещо в работата с любовта е да я обърнем към Себе си. В тази връзка, някак не знаем как точно да я случваме. Заради това и най-лесно е да я пропуснем. Наш верен другар са оправданията. Имаме толкова други задачи, отговорности, хора около себе си, за които да се раздаваме, че ние оставаме назад. Това са оправдания. Любовта е от онези неизчерпаеми източници на енергия, които никога не могат да свършат или да ни изтощят, когато са насочени правилно.
Ние можем да раздаваме любов в много посоки.
Тя може да бъде приета от отсрещната страна, да бъде реализирана в отговор с любов, разбирателство и усещане за хармоничност и споделеност. В този случай любовта ни е осъществена. Можем да я прахосваме, насочвайки я към неправилни хора, и тогава тя изтича в пространството и ни носи неудовлетвореност. За жалост това усещане се обръща навътре към нас и ние влизаме в омагьосан кръг, който сочи нас за виновни – не сме достатъчно добри, не сме достойни, не сме идеални за обичане.
За да не попадаме във втория сценарий, трябва първо да обичаме себе си. Наистина. Осъзнато. Без да си поставяме условия. Когато обичаш Себе си, поставяш граници на токсичната обич към и от останалите. Не говорим за егоизъм, а за склонността към себеотричане, в името на това да обичам и да бъда обичан/а. Някак.
Старанието да се впишеш, да отговориш на чужди изисквания, да се превърнеш в ценен човек спрямо чужди критерии те превръщат в човек, който постоянно критикува себе си и изисква повече, но по стандарти, които са несъвместими с него като личност.
Дай си рестарт.
Дори и да звучи клиширано, изтъркано, смешно, ако живееш с усещане за неудовлетвореност, ако виждаш себе си като не най-добрата си версия, значи имаш проблем. Разрешим проблем. Знаеш, че силата на мисълта е всемогъща. Започни от там. Има толкова много практики, които можем да изучим и да изберем. То е като с диетите – хиляди са – малко въглехидрати, много протеини, комбинирани. Но само една – две биха били подходящи за твоя организъм. Другите ще ти носят само умора, отпадналост, неудовлетворение и чувство за личен провал. Същото е. Потърси сред хилядите пътища този, който ще те заведе към теб.
Припомни си себе си. Опитай да откриеш критичния момент, след който си започнал/а да се загубваш – винаги има причини, които са те довели до този момент, той не става в миг, сам по себе си. Каквито и да са те, основният виновник сме си самите ние, защото сме позволили да допуснем в личното си пространство някой, който ни е накарал вместо да останем, да се свиваме и отстъпваме, докато съвсем се забравим.
Хвани здраво тази нишка и намотавай кълбото от несполуки, критики, недоволство. Когато го довършиш, хвани го здраво в ръце и опитай да го стопиш, като снежна топка, докато изтича между пръстите ти. Трудно ли ще е? Да. Ще те боли ли? Да. Трябва голяма воля и много сила, за да видиш човека в огледалото – тъжен, сам, необичан (от себе си!) и загубен в дните.
Опознай се Сега, в настоящето. Оцени се. Започни да се обичаш. Всеки ден по малко. Стъпка по стъпка. Дай си сметка, че на света има по-красиви, по-слаби, по-умни, финансово по-независими от теб. Това не трябва да те потиска, да те „смалява“, да те кара да се чувстваш зле със себе си, защото обичайки се, ти вече знаеш, че няма друг като теб. И твоето място е точно там, където е. Заложи свои стандарти, усети своите потребности и нужди. Започни да се изграждаш, така че да се завършиш. Ако това, което се получи ти носи радост и не те кара да правиш компромис с личното си усещане за хармоничност, вече можеш да обичаш останалия свят.
Много хора допускат грешката да се раздават без граници в опит да достигнат безсмислени стандарти, изтриват себе си, за да отговорят на чужди потребности и разбирания за любов, а когато годините са се нанизали вече, и пътят назад е по-дълъг от този напред, осъзнават, че не живеят със Себе си, а с някакъв непознат, който ги е изместил от собствения им живот. Не е редно. Дръж се здраво за себе си.
Гради любов, семейство, давай, вземай, бъди приятел, бъди изповедник, любим, подкрепа, опора, но без да изкривяваш себе си. Хората би трябвало да ценят уникалната личност, която стои срещу тях. Ако общуването не ти носи тежест – чудесно, продължавай! Ако иска от теб да бъдеш друг – тръгни си. Други има. Ти си Ти.
Липсата на истинска обич към себе си ни прави неспособни да получаваме любов от другите. И всеки от нас е уникална комбинция от мечти, страхове, планове, спомени, надежди, смехове, сълзи, безсъници, успивания, песни, книги, калории и вино. Когато обикнем себе си, забравяме стандартите и се фокусираме върху истинските си желания и нужди.
За да даваш обич, трябва да можеш да я получаваш – първо от себе си към себе си.
