В България съществуват 55 резервата с обща площ 77 124,05 хектара. Техните територии защитават от изчезване най-различни видове от флората и фауната. Природата на страната ни е повод за гордост и богатство, за което някои хора дори не подозират, а определено си струва да познават. В тази статия ще ви запознаем със 7 български резервата, разположени в 5 планини, които са само малка част от многото, с които малката България разполага.
Резерват „Врачански карст“ – Стара планина
„Врачански карст“ е резерват в природен парк „Врачански Балкан“, Стара планина. Обявен е за резерват с обща площ 1 438,9 хектара със Заповед No.854 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 10 август 1983 година, създаден да запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, субмедитеранска флора и много реликтни видове.
Обликът на горските насаждения се определя от келявия габър, обикновения габър, мъждряна, бука, полския клен, черния бор и др.
От животинските видове са разпространени гарван гробар, египетски лешояд, черен щъркел, жълтоклюна чавка, алпийски бързолет.
Резерват „Риломанастирска гора“ – Рила
Обявен е за резерват с обща площ 3676.5 хектара със Заповед No.307 на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет от 10 април 1986 година.
Особено забележителен е районът около Кирилова поляна с красивата скалиста дъга, включваща върховете Купените, Ловница, Злият зъб, Двуглав, Иглата, Орловец и Елени връх.
Резерватът представлява еталон на смесените широколистно-иглолистни гори с главно участие на елата и бука.
За резервата са характерни редица редки, застрашени и защитени от закона растителни видове — рилска теменуга, рилско подрумиче, рилски ревен, разперена светлика, ресничест дебелец, българско омайниче, алпийска каменоломка.
От гледна точка на фауна, в резервата се срещат редица редки и застрашени видове, някои от които са включени в Червената книга на България – дивата коза, кафява мечка, златка, бялка вълк, пернатонога кукумявка, черен кълвач, глухар, лещарка, сокерица, червеногръдка, скална лястовица, гарван, обикновен мишелов, смок мишкар, планинска жаба.
Резерват „Северен Джендем“ – Стара планина
„Северен Джендем“ е разположен в Национален парк „Централен Балкан“. Той е резерватът с най-голяма средна надморска височина в парка. Обявен е за резерват с обща площ 1610 хектара със Заповед № 995 на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет от 30 септември 1983 година.
„Северният Джендем“ се състои от две геоложки формации. Ниската част (до 1300 м н.в.) е от варовици от периодите юра и креда на мезозойската ера. От 1300 м нагоре до Малкия Юмрук (2340 м) са гранити от палеозоя.
Гори покриват повече от 2/3 от територията на Северен Джендем. Характерен за тези гори е големият наклон на склона, по който растат.
Установени са над 20 ендемични вида растения, от които 13 български и 7 балкански. От особено значение са запазените находища на видовете сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка. Тук се намира и единственото находище на урумово плюскавиче.
Животинският свят е сравнително богат. Установени са повече от 20 вида бозайници – дива коза, кафява мечка, вълк, благороден елен, сърна и други. Интерес представляват популациите на лалугера и сляпото куче. Непристъпните скали са убежище за много птици. Срещат се скален орел, сокол скитник и др.
Резерват „Сосковчето“ – Родопите
„Сосковчето“ е обявен за резерват с обща площ 177.76 хектара със Заповед No.508 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 28 март 1968 година. Намира се край Смолян в Родопите.
Резерватът е създаден с цел запазване на девствения характер на вековна смърчова гора, водопадите, увивната растителност, в която живеят мечки, сърни, елени и други.
На територията на резервата се намира екопътека Каньонът на водопадите. Като най-големият водопад се нарича „Орфей“ и е висок 68 метра. Струите му се спускат надолу по голяма скала във формата на лира. По-малките водопади „Сърцето“, „Камен улей“ също са интересни и много красиви.
Резерват „Тисовица“ – Странджа
„Тисовица“ е резерват в природен парк Странджа. Обявен е за резерват с обща площ 749,3 хектара с цел да се опазят естествените горски екосистеми от източен горун, благун и източен бук, както и местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове.
Във флората на резервата преобладават субсредиземноморски и евроазиатски видове. Горите в резервата са съставени от източен горун, бук, благун, цер и габър. В „Тисовица” са установени 10 вида висши растения с консервационна значимост, от които в Червена книга на България са включени 3 вида с категория „застрашен” – тис, колхидски джел и странджанско бясно дърво. В находището на тис са установени два екземпляра на възраст около 150 години и височина 6 м.
В Резерват „Тисовица“ са установени около 400 животински вида, от които 36 таксона водни и 247 сухоземни безгръбначни животни, 5 вида риби, 25 вида земноводни и влечуги, 52 вида птици и 26 вида бозайници, от които 13 вида прилепи.
Три вида риби са ендемични за Балканския полуостров и за района, а именно странджанска лешанка, резовска брияна и странджански щипок.
От видовете земноводни и влечуги най-голяма консервационна значимост имат трите вида костенурки – шипобедрена, шипоопашата и обикновената блатна костенурка, пъстрият смок и южния гребенест тритон.
Резерват „Царичина“ – Стара планина
„Царичина“ е третият по големина резерват в Национален парк „Централен Балкан“. Той е създаден на 18 юли 1949 година със Заповед No.4942 на Mинистерски съвет, а площта му е 3418,7 хектара. Разположен е в землището на село Рибарица.
Името на резервата идва от наименованието на цветето омайниче, което се използва в този район. На територията на резервата се намира единственото находище на бяла мура в средна Стара планина, което е и най-северното находище в света.
„Царичина“ е и единственият български резерват, в който едновременно са представени букови, буково-елови, смърчови, беломурови и смърчово-беломурови асоциации.
От 600-те вида растения, които се срещат в „Царичина“, 23 присъстват в Червената книга на България. Някои от тях са витошкото лале, нарцисоцветната съсънка, самодивското лале, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичевата пищялка, кернеровата метличина и др.
Животинският свят е разнообразен. Срещат се 60 вида птици, между които пойни: дроздовете и чинките, както и грабливи птици. В резервата има различни видове бозайници: кафява мечка, вълк, дива свиня, благороден елен, сърна, златка и видра. Царичина е убежище и за седемте вида сови, характерни за българските планини.
Резерват „Юлен“ – Пирин
Резерват „Юлен“ е един от най-младите природни резервати в България. Той е създаден на 26 август 1994 година със заповед на Министерството на околната среда и водите. Резерватът се намира на територията на национален парк Пирин и е с площ 3156.2 хектара.
На територията на резервата има вековни гори от бял бор, смърч, ела, клек и бяла мура. Могат да се видят и единични бройки други многовековни видове, в т.ч. и черна мура. Според ботаниците в „Юлен“ има повече от 700 вида висши растения, от които 44 са включени в Червената книга на България. Сред тях са планинският божур, нарцисовидната съсънка и златистата кандилка.
Установени са видове, които са съществували още по време на ледниковия период – черен емпетрум и разпростряна сибалдия.
От гледна точка на животински свят, в „Юлен“ от най-голямо значение са птиците, които са най-многобройните представители на фауната в резервата. Характерни представители на птиците са синигер, кълвач, сокерица, глухарче и балкански кеклик и други.
Териториите на резервата се намират между 1650 и 2851 метра надморска височина. Затова в него могат да се наблюдават и разнообразни скални форми, предимно глациални и периглациални форми, които са се образували вследствие на плейстоценското захлаждане на климата.
