Според проучване, публикувано в eLife, отглеждането на ориз, заедно с водни животни намалява нуждата от употребата на пестициди и химически торове. Освен това може да доведе и до увеличаване на добива.
Чрез този способ могат да се ограничат вредите за околната среда, свързани с производството на ориз, както и да се доведе до потенциална икономическа полза за производителите.
Съвременните земеделци често отглеждат един вид култура и използват големи количества торове и пестициди. Това води до икономии от мащаба на производството, но с цената на повишена вреда за околната среда.
Някои земеделци експериментират със смесено отглеждане на култури и животни, за да намалят нуждата от селскостопански химикали. По този начин се възползват от полезните взаимодействия между растенията и животните, пише ScienceDaily.
„Един пример включва земеделци, които експериментират с отглеждане на водни животни в оризища“, казва първият автор на проучването Лианг Гуо, постдокторант в Колежа по природни науки в университета Жедзян, Ханджоу, Китай. „Научаването на повече за това как тези животни допринасят за екосистемите на оризовите полета може да помогне за производството на ориз по по-устойчив начин.“
Гуо и колегите му провели три експеримента, всеки от които продължи четири години. Сравнили растежа на ориза заедно с шарани, с раци и с мекочерупчести костенурки с растежа на ориз, отглеждан самостоятелно.
Те открили, че водните животни намаляват плевелите, ускоряват разлагането на органичната материя и подобряват добива на ориз, в сравнение с ориза, който се отглежда самостоятелно.
Според направения експеримент, отглеждането на ориз с водни животни води до добиви, които са между около 8,7% и 12,1% по-високи от добивите на ориз, отглеждан самостоятелно. Освен това земеделците успели да отгледат между 0,5 и 2,5 тона раци, шарани или костенурки на хектар, заедно с ориза си.
„Видяхме също, че нивата на азот в почвата остават стабилни в оризовите полета с водни животни, намалявайки необходимостта от използване на азотни торове,“ казва съавторът Луфън Джао, докторант в Колежа по природни науки, Жедзян. Университет.
По публикацията работи: Пламена Сутева
