5 C
София

Стиска ли ни да живеем на село?

„Искам да живея на село“ – това е едно от най-спряганите изречения, които чувам от доста време и от доста хора. Обратно на вечната тенденция от преди години, когато всеки искаше да отиде в големия град, да покорява, да успява, да се адаптира и доказва. Всеки искаше да намери своя успех там, където го търсеха и другите. Всеки искаше да покори динамиката или поне да се слее с нея. Какво се промени? И стиска ли ни наистина да се върнем на село? Сега всичко е възможно особено след като работата от вкъщи стана достъпна за голяма част от младите.

Реших да разгърна малко повече темата относно масовата истерия по напускането на големия град. Ясно е, че забързаният живот стана по-забързан. И че условията в хаотичния битовизъм станаха по-сурови.  А и във времена на световна пандемия сякаш желанието на хората да се откъснат от „цивилизацията“ осезаемо се усилва. Дали не се научихме, че психическото здраве и душевният комфорт са по-важни от така преследвания „успех“? Явно да. Отне време, но бавно и сигурно открихме, че живеенето има и друга гледна точка. И че амбицията има много изпълними форми. А спокойствието е жизнена необходимост.

Това, което ми се иска да разбера, е дали мнозинството „бегълци“ от големия град са напълно готови да пожертват удобствата си. И дали наистина сме готови за толкова крайна промяна. Защото от моя собствен опит разбрах, че да се преместиш на село, е въпрос на работа. Много работа.

Взех решението да се махна от София напълно спонтанно. Вярвам само в такива решения, защото всички други ми се струват съмнителни. И както на всеки друг човек в моето положение ми бе омръзнало до безкрай от наеми, хазяи, шум от самолети, светофари и кофти въздух. Обичам София, но сякаш повече от нея обичам себе си. Не я напускам за първи път, но съм сигурна, че няма да е и за последен. Тръгнах към село с най-чистото и романтично убеждение, че ме чака само спокойствие и дълбок сън. Че когато се откъсна от шума и се сдобия с тишина, всичко в живота ми ще се подобри. Донякъде това се оказа вярно,  само че нещата не стоят точно толкова замечтано, колкото ни се иска. Когато заменяш един дискомфорт, несъмнено се сдобиваш с друг, или няколко…

Хубаво е да си зададем въпроса ЗАЩО искаме да живеем на село? Или може би – готови ли сме за крайната подмяна на един хабитат с друг? Дали е заради самото бягство? Това се установява само с опит. А моят е такъв – истинският живот в истинското село е суров. Той има нужда от адаптация и труд. И доста крайни лишения. На село няма супермаркети, няма транспорт, няма я малката сладкарничка с wi-fi, в която си проверяваш имейла, докато пиеш ароматен горещ шоколад. Животът на село е приказка, но и изпитание. Всяко удобство, от което се нуждаеш, си го създаваш сам. И всеки нов ден ти поднася списък от задължения, които чакат само теб. Но това, разбира се, е само в случай, че не отиваш някъде, където всичко да ти е наготово. Тогава нито капка от моя опит не може да ви бъде полезна.

Изглежда рядко се замисляме какво ще ни коства една промяна. Мислим главно за това какъв позитив ще ни донесе. Да заживея на село ме тества на много нива, дори мога да кажа, че ме калява до някаква степен. Като този процес изисква време и лишения от всякаква степен. Но не е невъзможно. В началото на моето преместване и първоначалния ми културен шок се заговорих с човек, който също бе напуснал София и бе дошъл тук преди доста години. Той ми каза, че когато е живял в града – градът е налагал неговия ритъм. Когато е дошъл на село, ритъмът на живот си го е създал сам. Това е истина. Но е от онези истини, за които трябва да се потрудиш сам. Да, понякога ми липсва да изляза и всичко да ми е на един транспорт разстояние. Да мога да отида навсякъде и по всяко време, за да се срещна с всеки, с когото пожелая. Но тук, на село, лимитите на действие ми създават практически опит, издръжливост и организационни умения. И те срещат по-често с теб самия, отколкото с някой друг.

Разбира се, не оставайте с впечатлението, че всеки е длъжен да се подлага на точно това и да разсъждава точно така. Има достатъчно български села, в които животът е почти толкова цивилизован, колкото и в града. И където условията са доста по-приемливи. Има и достатъчно хора, които имат баби и дядовци, както и поддържани, и осъвременени имоти на село. Разтворих една скоба за хората, които искат да изживеят нещо ново и за тези, които смятат, че когато заменят едно място с друго, е в тяхна полза да бъде малко по-смислено. При всички положения силно подкрепям подобен тип решения, защото селата излишно пустеят. А в града можеш да срещнеш всеки друг, но не и себе си.

Автор: Ромина Георгиева

Подобни новини

Пластмасова вълна заля Министерството на околната среда и водите

Депозитна система за всички пластмасови бутилки – това изискаха природозащитници вчера като по-дълготрайно решение на замърсяването с еднократна смет. Младите хора демонстрираха позицията си...

Tоп 5 фантастични идеи за брънч

Брънчът е така популярната и перфектна комбинация между закуска и обяд. Това е ястие, на което може да се насладите в спокойните сутрини след...

Галя Герасимова: Ерата на Водолея е период на толерантност, разбиране и споделяне

Последните години са време на активна трансформация – постепенно преминаваме към нова епоха, а тя носи със себе си нови предизвикателства, нови стремежи и...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,734FansLike
- Advertisement -

Последни новини

Пластмасова вълна заля Министерството на околната среда и водите

Депозитна система за всички пластмасови бутилки – това изискаха природозащитници вчера като по-дълготрайно решение на замърсяването с еднократна смет. Младите хора демонстрираха позицията си...

Tоп 5 фантастични идеи за брънч

Брънчът е така популярната и перфектна комбинация между закуска и обяд. Това е ястие, на което може да се насладите в спокойните сутрини след...

Галя Герасимова: Ерата на Водолея е период на толерантност, разбиране и споделяне

Последните години са време на активна трансформация – постепенно преминаваме към нова епоха, а тя носи със себе си нови предизвикателства, нови стремежи и...

ЕКО организации: „Грийнпийс“ – България

Коя е Вашата организация и с какво се занимава? Организацията ни е „Грийнпийс“ – България, част сме от световна организация с 50-годишна история и с...

Морската трева чисти по 900 милиона микропластики от морето

„Нептуновите топки” на морската трева пренасят милиони пластмасови частици от водата към сушата, установи проучване. Подводната морска трева в крайбрежните райони изглежда улавя пластмасовото замърсяване...