-1.8 C
София

Река Искър и Черно море вече са ПЛАВАЩИ СМЕТИЩА

Гигантска маса боклук плава в река Искър пред ВЕЦ „Своге“, съобщи Би Ти Ви. Реката го е събирала по цялото поречие преди да стигне през централата. Боклукът е с големината на футболно игрище и ясно си личи, че в по-голямата си част е съставен от неразградими материали: пластмасови бутилки, телевизори, хладилници, остатъци от детски колички, автомобилни седалки и какво ли още не. Местните жители се оплакват, че реката излиза често от коритото си. Не е ясно изграждани ли са диги, колко често се почиства реката и от кого. От репортажа на Би Ти Ви става ясно, че поддръжката на реката не влиза в задълженията на общините.

Представител на ВЕЦ „Своге“ – Васил Шуманов споделя, че това натрупване на боклук не е по вина на централата, а всички ние сме виновни за него: „Tози боклук винаги го е имало в реката. В момента го виждаме така натрупан заради високите води през последните дни. Поради тази причина вецовете не работят и отпадъците остават в коритото на езерото пред вецовете. В нормална ситуация, когато те работят, има съоръжения за почистване на водата, които автоматично събират този боклук, след което той се извозва до сметище“.

Същия проблем забелязваме и в Черно море – то е сред най-замърсените водни басейни в света, като най-голямо е замърсяването около гр. Варна, съобщава ИА „Черно море“.

След проведено изследване на водите между Бургас и нов Калиакра, като част от кампанията „Свободни от пластмаса“ на „Грийнпийс-България“, става ясно, че замърсяването на Черно море с микропластмаса е сходно с това на Балтийско море и Северозападното Средиземноморие, които са едни от най-замърсените водни басейни в света. От организацията установяват наличие на 429 000 частици микропластмаса на квадратен километър! Сред частиците са открити най-много пластмасови влакна, остатъци от рибарски мрежи и въжета. Количествата отпадъци са най-големи в района на Варна и нос Емине, съпоставими с румънската част на Черно море, както и с тихоокеанските води пред бреговете на Чили.

Тези гигантски острови боклуци, които гледахме години наред по новините как плават в Тихия океан и ни изглеждаше толкова далечен този проблем, са вече част и от нашите водоеми. Както знаем, пластмасата за еднократна употреба се разпада до микропластмаси, но за да изчезне напълно, ѝ трябват около 500 години. ЕС вече въведе забрана за тази пластмаса, която влиза в сила през юли 2021, но това не означава, че вече натрупаното замърсяване ще изчезне като с магическа пръчка.

Наличието на толкова много опасен и неразградим боклук във водоемите ни свидетелства за доста по-голям проблем – управлението на отпадъците. Масово се изхвърля боклук на нерегламентирани места и така попада във водоемите, трови почвата, водата, животните и от там – и нас самите. Много голяма част от боклука всъщност би могъл да се рециклира. Той е ценен ресурс, който може и трябва да бъде оползотворен. Освен това електрониката съдържа и много токсични вещества, които в никакъв случай не бива да попадат в природата.

Много хора не осъзнават опасността, на която излагат себе си и семействата си с безразборното изхвърляне на смет, затова трябва да има информираност по темата, но и да се въведат нови регулации и да се следи строго за нарушения. Ежегодно зелени организации и еко активисти организират почиствания, но такива големи количества боклук не могат да се почистят от шепа доброволци, затова държавата е нужно да се намеси. Вече има достатъчно налични съоръжения за почистване на водоеми и е крайно време чистотата на водните басейни да стане приоритет в управлението на държавата. Докато продължава това бездействане, българската природа загива, повличайки със себе си здравето ни. Много скоро може да усетим недостиг на чиста вода, което е крайно неприемливо за тази толкова богата на природни ресурси страна. Нужни са спешни мерки! Нека не оставаме безучастни, когато става дума за бъдещето на децата ни и на цяла България.

Подобни новини

Свежи идеи за здравословни салати с кейл

През зимните месеци организмът ни се нуждае от допълнително количество витамини и минерали, които да го подкрепят в борбата със студа и болестите, и...

Как веган козметиката промени индустрията

Кои продукти за красота са веган и как потребителите стимулират иновациите в чистата и органична козметика? Веганството не е просто специален хранителен режим, а философия...

Живот на кредит през 2021 – не към банка, а към Земята

Само в рамките на първите 8 месеца на 2020 г. човечеството е изразходвало полагащия му се дял земни ресурси за цялата година. Това означава,...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,741FansLike
- Advertisement -

Последни новини

Свежи идеи за здравословни салати с кейл

През зимните месеци организмът ни се нуждае от допълнително количество витамини и минерали, които да го подкрепят в борбата със студа и болестите, и...

Как веган козметиката промени индустрията

Кои продукти за красота са веган и как потребителите стимулират иновациите в чистата и органична козметика? Веганството не е просто специален хранителен режим, а философия...

Живот на кредит през 2021 – не към банка, а към Земята

Само в рамките на първите 8 месеца на 2020 г. човечеството е изразходвало полагащия му се дял земни ресурси за цялата година. Това означава,...

Кратки интензивни тренировки – имат ли ефект и за какво могат да са ни полезни?

В днешния забързан живот и вечно заетия ни график за много от нас е трудно да изградим режим за тренировки или дори въобще да...

Възроденото Матавенеро: едно от най-големите еко селища в Испания

Светът в началото на ХХІ в. търси алтернативи за справяне с все по-големите предизвикателства и преди всичко за собственото си оцеляване. Пандемията с коронавируса...