22.2 C
София

Как да се освободим от чувството на съжаление?

Съжалението по нещо отминало ни дърпа постоянно назад и краде от сегашния момент. Знаем, че не можем да се върнем и да го променим и въпреки това продължаваме да го преживяваме в мислите си. Терзаем се, разиграваме сценарии в главата си как би могло да бъде другояче или просто си спомняме с носталгия за миналото, докато не ни хване яд от безсилие.

Какво e съжалението?

Това е болезненото засядане на съзнанието в отминал момент, който искаме да върнем или момент, от чийто развой не сме доволни; то е непрестанното ментално порицание, което си причиняваме сами на себе си в главата. Може да съжаляваме за грешка, която сме допуснали или за решение, което сме взели, да изпитваме чувство на загуба или тъга по това какво е могло да бъде и да ни се иска да върнем времето назад. Това самообвинение ни разяжда отвътре и ни ограбва времето, спокойствието, щастието. В замяна ни връща болка, страдание, огорчение.

Съжалението и кармата

А дали донякъде проблемът със съжалението не се корени в това, че самите ние понякога го пожелаваме на другите и то се връща като бумеранг с пълна сила към нас? Колко често ни се е случвало някой да не ни оцени или да ни предаде и ние да си кажем „Един ден ще осъзнае грешката си и ще съжали за решението си“? И това ни успокоява, дава ни надежда, че ще има възмездие. Да, но тази уж нагледна справедливост всъщност представлява голямо тегло за нас самите, което ни пречи и възпрепятства развитието ни. Докато страдаме по отминали ситуации и грешни избори, не бихме и помислили, че някой би се радвал на това наше нещастие. Тогава защо несъзнателно го пожелаваме на друг? Може би не правим връзката между двете… Нали едното е нечестен развой на събитията, а другото – правосъдие. Ами ако е точно обратното? Ако всъщност това съжаление, което изпитваме, е нашето правосъдие, с което изплащаме на кармата си? Но дори и така да е, не може да се самообвиняваме вечно. Ако приемем, че със страданието си досега сме изплатили натрупаната от погрешни решения карма, трябва да намерим начин да продължим напред и да спрем да се тормозим за отминали неща.

Как можем да превъзмогнем чувството на съжаление?

Когато таим съжаление, това спира естествения ни устрем напред и като че ли зацикляме на едно място, заживяваме паралелно между реалността и спомените. Чрез съжалението ние наказваме сами себе си, често необосновано. Защото всяка история има няколко гледни точки и колкото и да ни изглежда безизходно едно положение, от позицията на страничен наблюдател това може въобще да не е така.

  • Нека погледнем нещата от нов ъгъл

Първо е добре да се опитаме да осъзнаем проблема, да разберем кое в него точно ни измъчва толкова. Нека си представим, че това се е случило на наш приятел. Какъв съвет ще му дадем? Какво бихме му казали, за да го успокоим? Най-вероятно бихме намерили хиляди причини да го оправдаем, но когато става въпрос за нас самите, често сме твърде жестоки.

За да сме максимално обективни, трябва да разчленим съжалението на конкретни емоции – какви чувства предизвиква в нас мисълта за конкретното нещо, за което съжаляваме? Тъга? Чувство на загуба или на безизходица? Или пък гняв? Срам? Безпокойство? Разкаяние? Ако споделим на някого случилото се, каква емоция мислим, че ще предизвика у него? Трябва да излезем от ситуацията и да се опитаме да я погледнем отстрани, като очевидци. Все още ли изпитваме същите емоции? Хубаво е да си запишем резултатите от това упражнение и да разкажем историята на събитието от гледната точка на друг човек. Още ли нещата изглеждат по същия начин?

Постоянното преосмисляне и съжаление може да предизвика безпокойство. Това може да доведе до притеснения относно бъдещи решения, за които може би ще съжаляваме по-късно. Но всяка монета има две страни и причината за нашето безпокойство може всъщност да е прекрасна опитност, след която попадаме на следващо ниво – ставаме по-внимателни и шансът да не повторим грешката си повече става все по-голям. Всяко подобрение е в следствие на множество провали, които ни носят информация за това кое работи и кое не. Ако си представим, че става въпрос за новото ни устройство, ще наречем тези провали бъгове. И щом машината изпрати сигнал с информация за бъговете и те бъдат оправени, ние спираме да мислим за бъговете, които е имало, и просто се наслаждаваме на новата подобрена версия на устройството. Можем да направим същото и със себе си.

  • Нека простим на себе си

След като сме осъзнали проблема и кои емоции точно предизвиква у нас, е добре да ги изживеем, да ги оставим да преминат през нас, за да може да се освободим от тях постепенно. Според книгата на Алис Бойс „Наръчник за здрав разум“ емоциите са нашата сигнална система. Например ако зелената или червената светлина на светофара свети постоянно, тогава няма да има полза от тези сигнали. Те биха били ефективни само ако се променят, за да могат да дават актуална информация.

По същия начин когато се окажем потънали и зациклили в една и съща емоция дълго време, тя вече не работи за нас. Емоциите са полезни тогава, когато се включат, сигнализират за някаква промяна и после си отидат. Но когато останат за дълго, значи ги подхранваме по някакъв начин – чрез самокритика, отричане или преживяване отново и отново на случката в главата ни. Нека оставим емоциите ни естествено да се развият и когато вече са ни дали нужната информация, можем да ги пуснем да си отидат.

Как можем най-лесно да се освободим от тях? Като си простим! От мястото на вече преживели случката хора ние сме си извадили необходимите изводи, разкаяли сме се и поне малко сме се променили, дори и да не го виждаме все още. Не сме вече същите и затова няма нужда да се наказваме за грешка, която е направена от стара наша версия. Днес ние сме подобрената версия на нашия „аз“ и е време да си простим и да сменим негативните чувства, произлизащи от съжалението, с една искрена прошка.

Специалистката по детско-юношеска психология Деница Видева ни сподели, че една от причините по-трудно да прощаваме на себе си, отколкото на другите, е наличието на т. нар. вътрешен съдник:

„Ние сме си изградили вътре в психиката една инстанция, която обединява в себе си всички изисквания от родители, учители, общество и който още можете да се сетите. Макар тези хора отдавна да не играят такава роля за нас, ние пазим тези гласове в главата си, в този СвръхАз, както го нарича психоанализата. Това е нашият вътрешен съдник, събрал в себе си стандартите на целия свят, изисквания, насочени към нас самите.“

Деница предлага интересно упражнение как да си простим чрез визуализации: „Нека си представим този наш вътрешен аз или т. нар. вътрешно дете, да „видим“ как го прегръщаме и успокояваме.“ За да си простим за конкретно нещо, можем да си представим човека, който сме били тогава, да го погледнем със съчувствие и мислено да го прегърнем. „Сега виждаме по-ясно нещата, защото сме видели и последствията“ – допълва Деница. Как е можел този наш „аз“ от миналото да знае тогава какво ще се случи? Сега когато сме си научили урока, прошката е наградата, която заслужаваме да си дадем!

  • Нека благодарим за уроците

От позицията на преминали изпитанието, ние малко или много сме пораснали и сме добавили към уменията още една ценна опитност. Щом сме успели да идентифицираме проблема и емоциите, които предизвиква, да погледнем нещата сравнително обективно и да си простим, значи в крайна сметка това, което е породило съжалението у нас, е било за добро. Нека благодарим за възможността, която ни е била предоставена, за да растем и да се развиваме личностно. Без тези важни уроци ние не бихме били хората, които сме днес.

Според психоложката и основателка на Contrabond блог Лия Панайотова, няма грешки и всичко, което се случва, е точно това, което трябва да стане, то е единственото възможно:

„Естествено и на мен ми се случва да съжалявам, както на всеки друг. Но когато го изпитам, си давам малко време да помисля за положителните последици от това, за което съжалявам. Такива винаги има. Най-добре е да се запишат, защото тогава се материализират, стават истински. И благодаря. Изпълвам се с благодарност за всяка среща и всеки момент от живота си, които създават уникалния и неповторим проект на моето съществуване.“

Не винаги е лесно да загърбим неприятна случка и да продължим напред, но това е най-доброто, което можем да направим за себе си и за околните. Освен че ще се освободим от тежкото бреме на съжалението, ние ще дадем и добър пример на обкръжението ни за осъзната работа с вътрешния аз, за приемане на недостатъците и извличане на най-важната информация – поуката, която ще си вземем.

Подобни новини

Трикове за преодоляване на пролетната умора

Ако напоследък усещате, че сте отпаднали и че сякаш лошото настроение е превзело вашето ежедневие, но нямате обяснение за случващото се, то тогава най-вероятно...

Стари самолети стават модерни ресторанти в Турция

В световна тенденция се превръща търсенето и реализирането на политики за намаляване на отпадъците и тяхното рециклиране. В Интернет пространството има десетки примери за...

10 от ползите на зеления чай

Зелен чай Той е определян като една от най-здравословните напитки в света. Зеленият чай съдържа много антиоксиданти и има редица полезни ефекти за тялото...

1 COMMENT

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,972FansLike
- Advertisement -

Последни новини

Трикове за преодоляване на пролетната умора

Ако напоследък усещате, че сте отпаднали и че сякаш лошото настроение е превзело вашето ежедневие, но нямате обяснение за случващото се, то тогава най-вероятно...

Стари самолети стават модерни ресторанти в Турция

В световна тенденция се превръща търсенето и реализирането на политики за намаляване на отпадъците и тяхното рециклиране. В Интернет пространството има десетки примери за...

10 от ползите на зеления чай

Зелен чай Той е определян като една от най-здравословните напитки в света. Зеленият чай съдържа много антиоксиданти и има редица полезни ефекти за тялото...

И железниците в борбата с вредните емисии

Онези, които пътуват с влак, вероятно са обърнали внимание, че гърбът на билетите е различен от обикновеното: „С избора си да пътувате с влак,...

Може ли завръщането на европейския бизон да помогне в борбата с горските пожари в Европа?

Горските пожари са се превърнали в голям проблем на множество места по света. Те застрашават живота на хора и животни, унищожават ценни за дивия...