12.3 C
София

Биогоривата: Нов живот за пустеещите земи

Сценарии за пълноценно използване на огромните пустеещи земеделски площи на планетата предлага норвежки научен екип. Изоставените земи може да допринесат за оптимизиране прехода от традиционни към биогорива.

Според решение на Европейския съвет от 2007г. делът на биогоривата в общото потребление на гориво за транспортни средства в Европа трябваше да достигне поне 10% до 2020г. Това решение не спираше да поражда разногласия през целия период, а поддържането актуалността на проблема помогна да се разработят редица сценарии за увеличаване производството на биогориво. Сред тях предложението на норвежките учени се откроява като възможна добра практика за разрешаване и на още един проблем – все по-големите площи от пустееща земеделска земя в целия свят.   

Общото между всички биогорива е, че се получават след разграждането на растителна маса до продукт, който е пълноценен заместител на петролните горива, захранващи автомобилите и огромна част от машините в индустриалните производства. Общото между всички растения, от които се получават биогорива пък, е, че не са особено претенциозни по отношение на местата, където се отглеждат. Това позволява огромните площи пустеещи земеделски земи да се насадят с многогодишни култури, от които да се произвеждат биогорива.

Така ще се противодейства успешно на негативното въздействие, което стандартните горива упражняват върху климата, е заключението на екип от Норвежкия научен и технологичен университет (NTNU). Учените предлагат увеличаване производството на биогорива като средство за разрешаване на проблема с прекомерното отделяне на въглеродни емисии в атмосферата, особено на въглероден диоксид.

Сценарии за оптимизиране производството на храна и намаляване въздействието върху растителния и животинския свят

Лесно можем да започнем да отглеждаме многогодишни тревисти култури върху земи, които вече не се ползват за културни насаждения, поради отслабените с годините свойства на почвата. Площта на тези земи е огромна, а върху тях може да се отглежда огромно количество биомаса от растения, които са по-малко придирчиви към почвения състав” – казва член от екипа, част от програмата на NTNU по Индустриална екология. И допълва:

 „Освен това, фактът, че тези земи са били ползвани за селскостопански насаждения, означава, че са налице всички условия за напояване и други инфраструктурни удобства”.

Работейки по най-разнообразни сценарии, екипът предлага финално решение, което няма да се отрази на биоразнообразието и на околната среда и няма да създаде затруднения с изхранването на населението. Същевременно ще повиши добива на горива от непетролни източници.

Нарастващите противоречия, свързани с биогоривата

Credit: Our World In Data

Основната суровина за производство на биогорива в момента са зърнените култури – царевица, пшеница, рапица и соя. Факт е обаче, че огромната част от производството им отива за изхранване на световното население. От етична, климатична и най-вече от екологична гледна точка е неприложимо обезлесяването на горски територии за засаждане на нови площи от тези култури само за целите на производството на биогориво. Затова норвежкият научен екип предлага решение, при което това производство няма да се конкурира с хранителната индустрия. Напротив – ще се явява нейно продължение и ще придава стойност.

До момента биогоривата се произвеждат основно от отпадна растителна маса от различни индустриални и земеделски производства. Към нея ще може да се прибави и такава, отглеждана върху земи, които също отпадат от аграрното производство. Така биогоривата ще се превърнат в по-атрактивна за добив суровина.

Огромни площи земеделски земи пустеят

С помощта на глобални сателитни снимки норвежкият екип установява 83 милиона хектара земи, които вече не се ползват активно за земеделски насаждения. Това е почти 8 пъти територията на България или около 5% от площта на всички обработваеми земи на планетата.

Ползите от презасаждането на тези площи далеч ще надхвърлят добива на огромни количества биогориво. На практика те са изоставни във вид, в който са негодни за обитание от диви животни. Насаждането им с многогодишни култури би оказало позитивно влияние за възстановяване на биоразнообразието.

Добивът на биогорива от тези огромни площи ще повиши с до 47% производството им към 2050г. Остава обаче нуждата да се направи баланс между необходимостта от това гориво и евентуалните екологични последствия, до които би довело увеличеното му производство. То ще бъде свързано с допълнителни разходи за напояване и разработване на пустеещите земи. Затова остава решението да се взима на местно ниво, което не позволява да се направят крайни заключения за това доколко изпълним е сценарият на норвежките учени.

 

Изготвил: Антон Асенов

Подобни новини

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -spot_img

Последни новини