20.9 C
София

Джо Байдън за борбата с глобалното затопляне: какво обеща и постижимо ли е?

Новият президент на САЩ заяви големи амбиции за защита на климата. След четири години на пренебрегване и отричане на проблема това е добре дошло, но изпълними ли са тези високи цели?

През последните години сякаш в Съединените американски щати са настъпили тежки времена и това важи в пълна сила за политиката им относно климатичните промени. Президентът Доналд Тръмп многократно отрича научните доказателства по въпроса и в крайна сметка успя да осъществи плана си да извади страната от „Парижкото споразумение“. Това се случи ден след президентските избори през ноември 2020.

Джо Байдън даде дума, че встъпването му в длъжност ще смени изцяло държавната позиция. Той е представител на демократичната партия, която от 20 януари има почти пълен контрол над конгреса и това ще му даде нужната свобода и подкрепа да прекара своя план за справяне с климатичната криза. Но какви са целите му и възможно ли е да ги постигне?

Първата и основна цел е САЩ да станат климатично неутрални до 2050 или по-рано.

Какво всъщност означава това? Климатична неутралност е постигането на нетни нулеви емисии на парникови газове – въглероден двуокис, метан, озон и др. Това може да се случи като се намалят до минимум създадените от човешка дейност парникови газове чрез преминаване към енергийни източници, които излъчват малко или никакви вредни емисии. Друг вариант за редуциране е тези вредни емисии да не се допуснат да стигат до атмосферата изобщо или да се извлекат от нея благодарение на модерните технологии.

Членките на Европейския съюз, Китай и редица други държави са си поставили за цел да достигнат нулеви емисии до 2050 година. Това ще позволи на климата да се възстанови и ще се избегне предвижданото повишение на средните температури с 2 градуса до края на века. Сега с Байдън начело Щатите са си поставили същата важна и амбициозна цел.

Парниковият ефект причинен следствие на увеличението на парникови газове в атмосферата Credit: Wikimedia

Екологичният икономист Нат Коан, който е вицепрезидент по международния климат във Фонда за защита на околната среда (WWF), определя това като „огромна стъпка“.

„На границата сме да имаме обещания от трите най-големи производители на парникови газове – Европейския съюз, Китай, а сега и САЩ – да станат климатично или въглеродно неутрални (в случая с Китай) до 2050 или 2060 година.“ казва Коан.

Въпреки че голяма част от плана на Байдън за постигането на тези цели е строго пазена тайна, Коан вярва, че първата задача трябва да е намалението на емисиите до 50% от стойностите за 2005 година, до достигането на 2030 г.

Германският учен от Постдамския институт за изследване въздействието върху климата, Кристоф Бертрам, оценява прицелването в 2050 г. като позитивен знак.

„Но за реализирането на дългогодишен план като този няма точно определено действие, което да се извърши днес и което да гарантира успех“, заявява Бертрам – „С политическа цел е важно да се даде сигнал на останалите политици и другите части на обществото, че има ясна дългосрочна визия за това как трябва да се развият нещата“.

Какво може да постигне Байдън на родна земя по време на мандата си?

2050 година все още е доста далеч и погледите са насочени към това какво ще се направи в Щатите през следващите години.

Ключов е планът му да направи американския енергиен сектор климатично неутрален до 2035г. Бертрам казва „това е нещо, което може да даде видими резултати в рамките на мандата му“.

В добавка към енергийния сектор Коан заявява, че от Фонда за защита на околната среда са идентифицирали още две краткосрочни цели за домашната политика на новия президент: транспортa и намаляване използването на метан в индустрията.

„Федералното правителство трябва твърдo да наложи съществуващите норми като Законa за чистия въздух,“ смята Коан. „Метанът пък е основният виновник за краткосрочните повишения на температурата и намаляването му е нещо, което Байдън може да направи от първия ден“.

В САЩ нефтената и газовата промишленост са отговорни за 31% от производството на метан в страната за периода от 1990 до 2017 – отстъпвайки само на селското стопанство. Отдръпване от тези индустрии и преминаването към източници на чиста енергия ще помогне за редуцирането на метановите емисии в близкото бъдеще.

Credit: Loïc Manegarium

Байдън удържа на думата си, че ще върне Съединените щати в „Парижкото споразумение“ веднага след като стъпи във власт. Договорът от 2015 година е важен, защото подтиква държавите да се опитат да намалят глобалното затопляне и средните температури да достигнат стойности близки до тези от преди индустриалната революция.

„Парижкото споразумение е много специфично. То поставя сходни дългосрочни цели, но оставя на държавите сами да изберат механизмите за постигането им, като им позволява да определят свой собствен „национално определен принос“ (НОП).“ разказва Бертрам. Тези приноси трябва да се обновяват и излагат на всеки 5 години. САЩ ще трябва да обявят своите до следващия ноември.

Рейчъл Клийтъс, директор на климатичната и енергийна програма на Съюза на заинтересованите учени, определи изваждането на Щатите от „Парижкото споразумение“ като „много срамно“ действие. Тя вярва, че с обявяването на следващите си „национално определени приноси“ Съединените щати ще трябва да покажат желание за обвързване със споразумението.

България като член на Европейския съюз също е част от Парижкото споразумение. В реализирането на поставените цели държавата ни е постигнала някои позитиви, но има и големи пропуски. Управляващите трябва да планират и реализират икономически растеж в дългосрочен план, без да повишават националните емисии на парникови газове. Всъщност трябва постепенно да ги намалят, за да развием ниско-въглеродна икономика и след време да достигнем климатична неутралност. Това обаче изисква организирани действия на множество институции, в съглашение с местните власти и бизнеса, трудна задача дори за по-добре организирани страни – действията по нея трябваше вече да са започнали, но за момента се бавят. Въпреки това е положително, че парниковите ни емисии не нарастват. Дори имаме излишък от квоти за парникови емисии, които Министерството на околната среда и водите продава на държави надвишили своите квоти. Пред България обаче предстои още много работа преди да успее да преструктурира енергетиката си и да постигне крайните цели, заложени в споразумението.

Може ли САЩ да се превърне в лидер в борбата за климата?

Байдън обещава да „обедини останалия свят, за да посрещнем заедно опасността от климатичните промени“. Това обаче няма да е лесно, защото доверието в Америка е в дефицит. Въпреки това Коан смята, че за голяма и силна държава като САЩ винаги има лидерска роля. За да я заслужат обаче, те „ще трябва не само да говорят, но и да извървят нужния път“ чрез действия на собствена земя, допълва той.

„Това, което светът иска от САЩ, е действие, а не повтаряне на познати ни реторики“, заявява Рейчъл Клийтъс. „Ние трябва да заемем мястото си на масата, да свършим нашата част от работата и да го направим бързо и отговорно“.

Планът на Джо Байдън е амбициозен и дава надежди за голям прогрес в борбата с глобалното затопляне. Дали обаче действията ще отговарят на дадените обещания, предстои да видим. Ще си проличи още през първата година на управлението му.

Повторното присъединяване на Съединените американски щати към „Парижкото споразумение“ е изключително важна стъпка за справянето с климатичните проблеми. Все пак те са вторият най-голям производител на парникови газове (след Китай). Това е една от основните причини европейските и световни лидери да приветстват избирането на новия президент и завръщането на САЩ в борбата с този толкова належащ проблем. Както каза директорът на „Приятели на Земята Европа“, Ягода Мюних – „Това може да е последната администрация, която може да избегне катастрофалните климатични промени – САЩ и ЕС трябва да предприемат необходимите действия, от които хората и земята се нуждаят“.

 

Изготвил: Иван Маслинков

 

Подобни новини

Диета с ферментирали храни, или богата на фибри? Станфорд дава категорично заключение!

Медицинският университет Станфорд проведе ново клинично изследване, сравняващо ефекта от диета, богата на ферментирали храни и такава, богата на фибри. Двата вида хранене се...

Горещите вълни в градовете – „тих убиец“?

Автор: Зорница Спасова* за Климатека На 29 юни 2017 г. получих топлинен удар. Помня, че беше Петровден, четвърти или пети ден от началото на първата...

Малко размисли за Стара Кресна и много изненади

Използването на възобновяеми източници на енергия е една от потенциалните възможности за развитие на селските райони. Много местни, национални и международни организации в последно...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike

Последни новини

Диета с ферментирали храни, или богата на фибри? Станфорд дава категорично заключение!

Медицинският университет Станфорд проведе ново клинично изследване, сравняващо ефекта от диета, богата на ферментирали храни и такава, богата на фибри. Двата вида хранене се...

Горещите вълни в градовете – „тих убиец“?

Автор: Зорница Спасова* за Климатека На 29 юни 2017 г. получих топлинен удар. Помня, че беше Петровден, четвърти или пети ден от началото на първата...

Малко размисли за Стара Кресна и много изненади

Използването на възобновяеми източници на енергия е една от потенциалните възможности за развитие на селските райони. Много местни, национални и международни организации в последно...

Узана поляна фест се завръща над Габрово

Узана поляна фест - най-големият фестивал в България, посветен на природосъобразния начин на живот, ще огласи голямата поляна в местността Узана над Габрово на...

Как да продължим да тренираме и да поддържаме форма, когато сме контузени

Когато тренираш и спортуваш дълго, това често се превръща в навик и дори във важна част от живота. Затова травмите не само ни носят...