3.6 C
София

Пандемия като от филмов сценарий – но ще има ли хепиенд?

През 2011-та във филма си „Заразяване” Стивън Содърбърг направи плашещо реална прогноза за това до какво може да доведе крайното вмешателство на човека в установения от природата ред. „Аз нали ви предупредих, че ни дебне глобална пандемия” може да каже днес той и вероятно ще бъде плашещо прав. По-плашещата истина обаче е, че предупреждения за надвисналите опасности са отправяни и далеч преди неговия филм, при това носещи много по-голяма научна тежест, отколкото тази на една холивудска продукция.

Един заразен прилеп каца на един плод, след това един човек изяжда недобре измития плод… Да, точно толкова е просто. И след това всичко се развива като на филм. Най-дългият филм в историята – трае вече цяла година и е по-реален от всяко реалити. Има около 8 милиарда статисти, няма данни за евентуални режисьори и сценаристи. Хаос. Този филм го гледаме на живо в ежедневието си, а вече сме предупредени, че може да очакваме и продължения: Ковид19 пандемията няма да е последна, ако не спрем глобалното затопляне.

От 80-те години на миналия век, когато се заговори за проблема глобално затопляне, се знае, че последствията от него ще доведат до нещо много повече от повишаването на средногодишните температури. И преди няколко дни се появи конкретно доказателство.

Измененията в климата са превърнали Южен Китай в крайно притегателен район за живот за около 40 вида прилепи, които не са откривани в тези райони досега, защото тяхното естествено местообитание са по-влажните гори. Вследствие на глобалното затопляне обаче все по-големи територии в Китай придобиват климатични характеристики, подобни на тези във влажните гори. Това позволява на прилепите да разширяват хабитата си и съответно да заселват райони във все по-голяма близост до градовете.

Проучване показва, че само при тези 40 нови за района вида прилепи се срещат около 100 различни коронавируса. Генетичните им изследвания показват, че именно района на Южен Китай може да се разглежда като огнището, в което е възникнал SARS-CoV-2, който причини глобалната пандемия от Ковид-19.

Тези данни карат учените да считат, че глобалното затопляне може да е изиграло директна роля за настоящата пандемия. Нещо повече – последиците от климатичните промени ще направят появата на нови пандемии много по-вероятна.

“Ако прилепи, пренасящи поне 100 вида коронавирус, се заселят в нови територии поради климатичните промени, то тогава логично е да очакваме, че това ще увеличи значително риска нов вид коронавирус, опасен за човека, да се появи, да се разпространи масово или да еволюира в тези райони” – казва водещ изследовател от университета в Кеймбридж и един от авторите на проучването. „Видовото разнообразие на прилепите в Южен Китай през последните години се е обогатило много по-сериозно, отколкото в който и да било друг район на света” – допълва ученият.

Това е панголина – може и да изглежда страшно, но по-страшното е, че скоро може да се превърне в поредния изчезващ животински вид.

През януари за първи път екип на Световната Здравна Организация бе допуснат в провинция Ухан в Китай, за да проучи причините за появата на пандемията. Водещата теория за момента е, че вирусът произлиза от прилепите в района и е прескочил върху човека, най-вероятно чрез междинен гостоприемник. Като възможен такъв се посочва панголината. Тази теория провокира един интересен феномен. Панголината е застрашен от изчезване вид, а неговата популация е допълнително застрашена днес, вследствие предполагаемата му роля на участник в еволюцията на коронавируса като патогенен за човека микроорганизъм. „Повече застрашена или повече страшна – какъв е статутът на панголината?” – питат местни природозащитници в Южен Китай, борещи се за опазване популацията на вида. За момента отговорът е същият, както на въпроса за произхода на пандемията – „Все още можем само да гадаем”.

Добре потвърдено е обаче, че експоненциалното нарастване населението на Земята и експлоатацията на природните ресурси значително засилва риска от адаптиране на животински патогени и превръщането им в такива и спрямо човешкия организъм. А тези патогени може да произлизат далеч не само от прилепи.

Топенето на ледовете и „пробуждането” на други, досега невидими заплахи

Учените все по-сериозно определят глобалното затопляне като фактор за произхода и разпространението на пандемията от коронавируса. Обединяват се обаче и около още едно схващане. Че фокусът в случая трябва да се поставя не толкова върху настоящата пандемия, колкото върху самото глобално затопляне. Очакванията са, че в бъдеще климатичните промени може да допринасят за появата на нови инфекциозни заболявания и да провокират нови пандемии.

„В някои случаи по-високите температури на средата допринасят за по-високия „вирусен товар” на дадени животински организми. Това от своя страна повишава вероятността вирусът да се разпространява в рамките на вида. И по-лошото: по-високата температура на средата може да повиши толерантността на вирусите към нея, с което да им помогне да се адаптират и да станат резистентни към основното защитно средство на организма към вирусната инфекция – повишаването на телесната температура. Това също ще допринесе за по-мащабно разпространение на евентуалните епидемии в бъдеще.” – считат учените.

Глобалното затопляне има потенциала да провокира обаче и други мащабни проблеми в пряка връзка с човека и неговото здраве.

В края на януари беше оповестено, че топенето на ледената шапка на остров Гренландия тече с много по-високи темпове през последните години, отколкото се е очаквало. Глетчерите на най-големия остров на планетата за момента са най-големият фактор за повишаване нивото на световния океан година след година.

Проучванията на място показват, че макар да се разглеждат като необитаеми от живи организми структури, ледниците на Гренландия са местообитание на редица видове микроскопични водорасли. Топенето на ледените шапки образува водни корита на повърхността, в които водораслите буквално процъфтяват. Те образуват пигменти, които да ги предпазват от слънчевата радиация, т.е. да действат като слънцезащитно средство. Същевременно обаче оцветените колонии на водораслите действат като своеобразна черна тениска – т.е. акумулират слънчевата енергия под формата на топлина, което води до все по-мащабно топене на ледниците. А колкото по-бурно се топят те, толкова повече вода се събира на повърхността им, което създава още по-добри условия за развитие на водораслите. И така се получава опасен затворен кръг.

Счита се, че топенето само на Гренландските глетчери вследствие на глобалното затопляне може да доведе до повишаване нивата на световния океан с около 7 метра. Затоплянето на земята и топенето на уж вечните ледове обаче може да доведе и до други последствия, будещи плашещи асоциации с настоящата пандемична реалност.

През 2016г. бяха документирани десетки случаи на хора в Сибир, развили антраксна инфекция, чийто произход се асоциира с освободени антраксни бактерии, вследствие бързото топене на ледовете в района. Спорите на бактерията, причиняваща антракс, може да преживеят дълго време в почвата и да се разнесат след разтопяване на покриващите я ледове. Антраксни спори са открити в останки на мамут, живял преди повече от 30 хиляди години. Пак сред топящите се ледове на Сибир през 2014г. френски и руски учени откриха реактивиран вирус гигант, спял дотогава под ледената шапка. С размер от 1 микрон, неговите частици са хиляди пъти по-едри от всички познати днес вируси. За щастие, той се оказва безопасен за човека, но заразява амеби – естествените му гостоприемници. Дали амебите ще се окажат в ролята на панголините от сценария с коронавируса? Едва ли.

Факт е, че вирусите не са живи организми и съответно не може да умрат. Стоейки си пасивно под бариерата на ледовете обаче са напълно безопасни. Докато глобалното затопляне не вдигне тази бариера. И тази тема е разглеждана в редица филмови продукции. Да се надяваме, че те няма да се окажат толкова достоверни, колкото „Заразяване”.

Автор: Антон Асенов

Подобни новини

Еко организации: Храна, не война

Коя е Вашата организация и с какво се занимава? Храна, не война - София работи с хора в затруднено положение в столицата. Борим се с...

6 невероятни еко технологии, за които не бяхте чували

Еко технология е всеки подход, който има за цел устойчивото потребление на ресурсите на планетата, които човечеството черпи. С помощта на такива подходи се...

Топъл обяд получиха 1565 души в нужда

По време на втората вълна на кампанията „Не изхвърляй, помогни!“ бяха събрани 1136 кг дълготрайни хранителни продукти. Това количество е достатъчно за приготвянето на...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,884FansLike
- Advertisement -

Последни новини

Еко организации: Храна, не война

Коя е Вашата организация и с какво се занимава? Храна, не война - София работи с хора в затруднено положение в столицата. Борим се с...

6 невероятни еко технологии, за които не бяхте чували

Еко технология е всеки подход, който има за цел устойчивото потребление на ресурсите на планетата, които човечеството черпи. С помощта на такива подходи се...

Топъл обяд получиха 1565 души в нужда

По време на втората вълна на кампанията „Не изхвърляй, помогни!“ бяха събрани 1136 кг дълготрайни хранителни продукти. Това количество е достатъчно за приготвянето на...

Устойчивата трансформация на „Boom“ фестивала

Сигурни сме, че за всички нас пандемията е едно огромно предизвикателство, което почти изцяло е завладяло ежедневието ни. Надяваме се с тази статия поне...

Красотата продава храната

Пред зеленчуковия щанд в магазина съм. Много ми се хапва салата от ряпа. Хрупкава, сочна, полезна. Дойдох специално за нея. Само че от доста...