3.6 C
София

Климатични мигранти – новите бежанци в ерата на глобализацията

Миграцията е природно явление, което е съществувало в миналото, има го в настоящето и ще съществува в бъдещето. Миграцията ми напомня за морските вълни: същите приливи и отливи, водовъртежи и подводни течения. Забавно е да видиш как някои политици твърдят, че могат да забранят вълните

Анастасия Денисова, активист за правата на човека

В ДНК-то на всеки човек са заложени гените на мигрант, наследени от прастарите поколения, тръгнали да се разселват по целия свят с изходна точка някъде из Африка. В този аспект, и особено през 21 век, означаван като „ерата на мигрантите и глобализацията”, постоянният поток на хора, придвижващи се по света, изглежда като нормално и естествено явление. Променяйки гледната точка към причините, които карат хората да мигрират обаче, ще открием един нов и доскоро непопулярен фактор.

През последните години все по-сериозна роля за миграционни процеси на големи групи хора има околната среда. И по-специално измененията в климата, които правят определени райони на планетата негодни за живот и стават причина за въвеждането на нови международни термини като екологична миграция, климатични мигранти и климатични бежанци.

Въпрос на правни дискусии е да се определи дали хората, които търсят ново убежище по тази линия, може да получават статут на бежанци, или са просто мигранти. При всички случаи обаче това е многомилионна група хора, за които проблемът с климатичните промени далеч не е само медийна тема. Напротив – засяга ги пряко, при това в ежедневието им. До такава степен, че ги кара да напуснат дома си, вероятно завинаги.

Йоане Тейтиота – първият човек в света, поискал статут на климатичен бежанец

През 2015г. един жител на островната държава Кирибати в Тихия океан се обяви за първия в историята климатичен бежанец, след няколкогодишна лична битка с международните правови споготби.

Прекарвайки няколко години в близка Нова Зеландия като имигрант, Йоане Тейтиота е депортиран обратно в Кирибати с изтичането на визата си. Прибирайки се обратно обаче, той се оказва част от голяма група хора, чиито домове са под постоянна заплаха от потапяне в океана при по-силен прилив. А след като поисква убежище в Нова Зеландия, позовавайки се на естествените си човешки права за защита и сигурност, той официално насочва общественото внимание към огромната опасност, заплашваща милиони хора в подобно положение на различни места по света.

Миграцията, предизвикана от трайни промени в климата в дадени райони, е сравнително ново явление. Но мащабите ѝ непрекъснато се увеличават.

От редовни наводнения и тайфуни до непоносима суша и горещини – полюсният ефект на климатичните промени, пораждащи екологична миграция

Островната група Кирибати има над 100 хиляди души население и днес е популярна туристическа дестинация. Главният остров обаче се издига само на около 3 метра над нивото на океанската вода. Климатичните промени, породени от глобалното затопляне, и постоянното повишаване нивата на световния океан заплашват да превърнат Кирибати в една модерна Атлантида. А тази островна държава е само една от многото подобни в района на Тихия океан, изправени пред същата заплаха.  

Друга държава в тази част на света – миниатюрната островна група Тувалу с 11 хиляди души население и площ колкото нашия Благоевград, има официално споразумение с Нова Зеландия, позволяващо планирана климатична миграция. По силата на този договор 75 жители на Тувалу годишно получават законна възможност да емигрират в Нова Зеландия. Може да се предвиди, че по този начин цялото население на малката държава ще успее да емигрира до края на века, когато се очаква Тувалу да бъде вече изцяло под вода.

В този ред на мисли някои експерти са категорични – „просто трябва да приемем, че в следващите стотина години някои държави ще бъдат толкова зле повлияни от климатичните промени в района им, че населението ще трябва да емигрира за постоянно”. А властите в Нова Зеландия въвеждат експериментално първа по рода си в света виза за климатични бежанци в полза на жителите на най-застрашените тихоокеански островни групи в района.

Наред с наводненията в някои райони, в други климатичната миграция се поражда поради обратните фактори – трайно засушаване, горещини и пресъхване на водоизточници.

Редица страни в Северозападна Африка и Близкия Изток като Либия, Тунис, Йордания, Йемен, Сирия, макар и привикнали към по-сухия климат, вече се изправят пред рекордно продължителни суши и горещини. А такива не са чужди и на далеч по-развити райони. Не бива да се забравят сериозната водна криза в щата Калифорния в периода 2013-2016г., когато бяха въвеждани невиждани ограничителни мерки в потреблението на вода и се чуваха предупреждения, че случващото се там, скоро ще се случва и в други развити страни.

По данни от неправителствени организации, публикувани на тематичния портал water.org, близо 800 милиона души живеят в райони с постоянно влошаващи се водни запаси и са потенциални климатични бежанци само от гледна точка на този фактор.

Вътрешна или презгранична климатична миграция

В по-големи страни, съчетаващи райони с различен тип климат, като Китай, Пакистан и Мексико, се наблюдава редовна климатична миграция от едни към други райони на страната с по-поносим климат. Това е по-приемливото решение, а и предлага възможност за много бързо връщане на населението по места, ако климатичните изменения се окажат само временни. Такива случаи има, но тенденцията е към трайни промени в климата и съответно в условията на живот.

По-малките държави обаче не могат да предложат алтернатива на мигриращото население вътре в пределите си и се налага презграничното емигриране. Редовно през последните години се отчита голям брой климатични мигранти от района на Филипините и Бангладеш към други страни в района и дори към Европа.

10-те най-застрашени страни или откъде ще тръгне масовата вълна от климатични бежанци

Заплахите за посочените досега страни и райони на Земята са достатъчно непосредствени и плашещи, но лошото е, че те далеч не са най-застрашените от принудителна климатична миграция на населението им. Един от малкото научни показатели, даващи конкретни предвиждания в тази насока, е т.нар. „Global Climate Risk Index”. Той се публикува след подробен анализ на най-важните данни за влиянието на екстремните климатични прояви по света. На база на тези данни германски научен екип представя списък с 10-те държави, които се считат за най-уязвими на трайни климатични промени в близките години.

  1. Хондурас
  2. Мианмар
  3. Хаити
  4. Никарагуа
  5. Филипини
  6. Бангладеш
  7. Виетнам
  8. Доминиканска република
  9. Гватемала
  10. Пакистан

При условие че се запазят сегашните темпове на глобалното затопляне и измененията в климата, до края на века може да се очаква, че голяма част от населението на тези страни ще попада в категорията „климатични бежанци”.

Голямата несправедливост

Миграциите на големи групи хора вследствие на екологични фактори вече се разглежда не само като последствие, но и като неизбежно средство за справяне с измененията в климата. Ясно е, че ще трябва светът да се адаптира към тях. Не бива обаче да се омаловажава и един факт, който учените посочват като несправедливост и който е сериозен коз в ръцете на тези, които настояват за по-голяма приемственост по въпросите с бежанците.

Попадащите в топ 10 на най-застрашените от климатични бежански кризи страни допринасят за едва около 1% от годишните емисии на парникови газове в света. А точно в тези страни се случват 99% от най-катастрофалните катаклизми, породени от парниковите емисии. „Най-високата цена за климатичната миграция определено не се плаща от онези, които имат най-голям принос за измененията в климата” – е позицията на CIES Onlus – италианска организация, фокусирана върху нуждата от интеграция на бежанците.

Различни сценарии за бъдещето, но една основна цел

Много трудно може да се даде цифрово изражение на толкова сложно и многофакторно явление като климатичната миграция. Но според предположенията на ООН в наши дни броят на хората, които може да се определят като климатични мигранти по света, е около 20 милиона годишно. Очакванията са обаче в близките 50 години общият им брой да нарасне до 250 милиона (по сценария, означаван като „добър”) и дори до 1 милиард (според „лошия” сценарий).

В началото на 2020 г. Комитетът по правата на човека на ООН прие, че бежанци, принудени да мигрират поради екстремни промени в климата, вече няма да бъдат принуждавани да напускат страните, в които са получили убежище. За добро или лошо личните борби като тази на Йоане Тейтиота – първият признат климатичен бежанец, едва ли ще се повторят. Остава да се реши как ще се процедира, ако броят на хората в неговото положение наистина достигне до милиард в един момент в нетолкова далечното бъдеще.

Прогнозата е мрачна, но малко светлина носи решимостта за налагане на бързи мерки за овладяване на климатичните промени по света. Вече се прилагат много новоприети споразумения по въпросите на климата и, макар и бавно, позитивните резултати са налице. Те може да се окажат единственото средство, с което да съхраним уязвимите народи.  

 

Автор: Антон Асенов

Подобни новини

Еко организации: Храна, не война

Коя е Вашата организация и с какво се занимава? Храна, не война - София работи с хора в затруднено положение в столицата. Борим се с...

6 невероятни еко технологии, за които не бяхте чували

Еко технология е всеки подход, който има за цел устойчивото потребление на ресурсите на планетата, които човечеството черпи. С помощта на такива подходи се...

Топъл обяд получиха 1565 души в нужда

По време на втората вълна на кампанията „Не изхвърляй, помогни!“ бяха събрани 1136 кг дълготрайни хранителни продукти. Това количество е достатъчно за приготвянето на...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,884FansLike
- Advertisement -

Последни новини

Еко организации: Храна, не война

Коя е Вашата организация и с какво се занимава? Храна, не война - София работи с хора в затруднено положение в столицата. Борим се с...

6 невероятни еко технологии, за които не бяхте чували

Еко технология е всеки подход, който има за цел устойчивото потребление на ресурсите на планетата, които човечеството черпи. С помощта на такива подходи се...

Топъл обяд получиха 1565 души в нужда

По време на втората вълна на кампанията „Не изхвърляй, помогни!“ бяха събрани 1136 кг дълготрайни хранителни продукти. Това количество е достатъчно за приготвянето на...

Устойчивата трансформация на „Boom“ фестивала

Сигурни сме, че за всички нас пандемията е едно огромно предизвикателство, което почти изцяло е завладяло ежедневието ни. Надяваме се с тази статия поне...

Красотата продава храната

Пред зеленчуковия щанд в магазина съм. Много ми се хапва салата от ряпа. Хрупкава, сочна, полезна. Дойдох специално за нея. Само че от доста...