18.5 C
София

Органичното земеделие в ЕС с дял от поне 25% до 2030-та

Почти тройно увеличаване дела на органичните продукти в общото земеделско производство в пределите на Европейския съюз трябва да бъде постигнато до 2030 г. Това е заложено в приетите мерки за стимулиране на органичното земеделие в рамките на общността, засягащи пряко и българските производители.

Обединяването около тази цел на всички заинтересовани страни – фермери, бизнес и крайни потребители, е наложително условие за постигане на целта.

Органичното земеделие обединява всички техники за отглеждане на земеделска продукция, които ползват единствено природни средства за целта. Не се допуска употребата на ГМО семена, както и на всякакъв тип синтетични торове и препарати за борба с вредителите или за увеличаване на продукцията. Основна движеща сила на органичното земеделие е устойчивото използване на почвата и опазването на естествените ѝ свойства, а не високият добив на продукция на всяка цена. Отгледаните по такъв екосъобразен начин земеделски продукти се означават като органични или биопродукти. Терминът е вече много популярен, но пък относителният дял на органичните храни в общото земеделско производство все още е много нисък.

Данни за органичното земеделие в Европейския съюз

Към края на 2020 г. делът на земеделските площи за отглеждане на органични продукти общо за Европейския съюз е около 9% от общата земеделска земя. Нарастването му до 25% в рамките на следващото десетилетие ще изисква годишен растеж с 11% спрямо настоящите стойности.

Процент на земеделските площи за отглеждане на органични продукти спрямо общите земеделски земи на страните в ЕС през 2019 г. Credit: ec.europa.eu

Някои страни като Австрия, Швейцария, Дания и Швеция бележат най-сериозен годишен напредък в преорганизирането на земеделски площи за нуждите на биоземеделието. Там 25 процентната цел вече е почти реалност. Това са държавите с най-силно развито биоземеделие в Европа. В Германия, Италия и Франция към 2020 г. процентът на органичното земеделие също е над средния за Европейския съюз. Всички останали страни в общността обаче значително изостават и именно от техния напредък зависи постигането на заветната цел през 2030 г.

Биоземеделие в България

Официалното лого на Европейския съюз за сертифициране на биопродуктите на пазара. Прилага се и върху родните биохрани.

Макар и със значително по-нисък от стандартния за ЕС процент на площите, ползвани за органично земеделие, България бележи значителен растеж в това отношение. За последните десетина години общата територия на тези площи се е увеличила над 20 пъти.

В първите години след присъединяването ни към Европейския съюз около 90% от производството на биохрани се насочваше за износ, но през последните години се отчита повишен интерес към тях и съответно вътрешното им търсене нараства. Годишният прираст в това отношение се изчислява на над 30%.

Най-голям интерес се отчита към производството и потреблението на биопродукти от сферата на етеричните масла, млечните храни, билките, пресните плодове и зеленчуци. Годишният им оборот у нас се изчислява на над 100 млн. лв.

С всяка изминала година се увеличава броят на сертифицираните производители на органични продукти и биохрани и те вече са почти десет хиляди. Според доклади на различни техни обединения обаче има още много какво да се свърши от страна на държавата, за да получат фермерите, а и потребителите на биопродукти, максимално удовлетворение за труда и за вложените си средства.

Конкретни мерки за развитие на органичното земеделие в ЕС през 2021-ва

Увеличаването дела на органичното земеделие до 25% ще изисква пренасочването на сериозни финансови средства към селското стопанство. Стимулирането на биопроизводствения отрасъл ще се извършва успоредно и с мерки за стимулиране разпространението на органични продукти в ресторанти и други публични центрове. Процесът е достатъчно труден, а и допълнително се затруднява от пандемичните ограничения, но колкото и да изглежда амбициозен, планът е реалистичен.

Планът за неколкократно увеличаване дела на биопродуктите сред общата земеделска продукция до 2030 г. е напълно постижим. Можем да се позоваваме на вече петдесетгодишния опит с прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на европейската общност. Този единен механизъм цели да осигури приемлив стандарт на живот на фермерите, качествени храни за потребителите на разумни цени, както и да запази европейското наследство в селските райони и да спомогне за опазването на околната среда” – казва Ян Плаге, президент на европейския клон на IFOAM Organics International – водещата глобална организация за органична храна и биоземеделие.

Не бива да използваме Ковид-19 кризата като извинение за евентуално поемане настрани от водената досега земеделска политика на ЕС. Напротив – трябва да допълним Общата селскостопанска политика на съюза с мерки, които поощряват биоземеделците за техните усилия да опазят природните ресурси, почвите, климата, а в крайна сметка и всички нас, чисти от синтетични химични продукти” – допълва Ян Плаге.

За подпомагане развитието на органичното земеделие през 2021 г. Европейската комисия е отделила безпрецедентните досега 86 млн. евро. Голяма част от тях ще отидат за промотиране и стимулиране на фермерите да се пренасочат към органичното производство и устойчивото земеделие.

В началото на септември във френския град Рен ще се проведе тазгодишният Световен конгрес за органично земеделие (Organic World Congress). Той ще маркира постиженията и иновациите в сектора, но и ще покаже дали стремежът към по-чисто производство и потребление на храни е устоял на изпитанията покрай пандемията. Ако е успял, ще можем да заявим, че органик-идеята служи като реално вдъхновение за трансформацията не само на земеделския сектор, но и на начина ни на живот като цяло.

 

Изготвил: Антон Асенов

Подобни новини

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -spot_img

Последни новини