Има толкова много различни вида ферментация, че трудно бихме успели да ги представим детайлно в една статия и затова за кратко ще се фокусираме върху десетте основни вида от тях. Независимо дали използваме мая, бактерии или полезни плесени, за да си направим ферментирали храни, ферментацията е здравословна, вкусна и забавна.
Мая:
Маята разгражда захарите до алкохол и въглероден диоксид. Въглеродният диоксид е причината за мехурчетата в бирата и кара също така хляба да се надига.

Докато маята е част от много симбиотични култури, само алкохолните феременти се правят единствено от мая.
- Алкохол: бира, вино, сайдер и други алкохолни напитки: традиционно са се правели с дива мая. В днешно време използваме различни видове мая, които са оптимизирани по отношение на техния вкус и сила.
Бактериални култури:
Бактериите са нещото, което повече хора си представят, когато става въпрос за ферментиралите храни. Ферментацията с полезни микроорганизми е причината защо киселото зеле и киселото мляко са кисели.
Има различни щамове бактериални култури, но двата най-основни са млечно-киселите бактерии и оцетно-киселите бактерии.

2.Млечно-кисели бактерии: повечето ферментирали млечни продукти се дължат на този тип бактерии. Това включва киселото мляко, кефира, мътеницата и сиренето. Също така по-голямата част от зеленчуците, които отглеждаме в градината ни, идват оттам със своите собствени млечно-кисели бактерии. За това е толкова лесно да си направим кисело зеле, кимчи или други видове ферментирали зеленчуци.
Симбиотични култури:
Много видове ферментация започват с използването на симбиотични култури от мая и бактерии. Този вид култури могат да подкиселяват, както и да произвеждат алкохол и въглероден диоксид. Това дава уникален вкус на ферментиралите чрез тях храни.
- Подквасен хляб: квасните бактерии преработват сложните въглехидрати на пшеницата и ги правят по-лесно усвоими от човека. Самият квас представлява симбиоза между Лактобациликус бактерия и гъбичната мая, и още много други процеси. Квас може да бъде съживен от пълнозърнесто брашно, пшеница, ръж, нахут и др., като се развива най-добре в течно състояние.

- Комбуча: прави се от СКОБИ или още наречена гъба комбуча. Това е симбиотична култура, която се развива при сварен черен чай и захар. Домашно приготвената комбуча е сладка, кисела, леко газирана и пробиотична, като се различава съществено от тази, която се предлага в магазините.
- Джун: подобно на комбучата е напитка, която се получава при ферментацията на зелен чай и мед след използването на СКОБИ.
- Воден кефир: прави се от малки зрънца, които се хранят със захароза и меласа. Резултатът е газирана пробиотична напитка, която е по-сладка от комбучата.
- Млечен кефир: прави се с помощта на кефирена (тибетска) гъба, като се получава гъста, кисела и леко газирана напитка. Домашният кефир се различава много по вкус от този, който е в магазините (който най-често съдържа основно млечно-кисели бактерии).
- Ябълков оцет с „майка“: истинският ябълков оцет се прави единствено от т.нар. „майка“ – симбиотична култура от оцетно-кисели бактерии и мая. Прилича на паяжина и е изградена от протеинови нишки, ензими и полезни бактерии. Може лесно да си я хванем и вкъщи, като използваме истински оцет с майка, който сме закупили или получили от приятел.
Полезни плесени:
Има няколко различни вида ферменти, при които се разчита на плесента да разгради въглехидратите и белтъчините. Два от най-популярните от тях са:
- Коджи-кин: това е плесен, която се използва за ферментирането на ориза или ечемика. Това е основна за много японски ферменти култура, от която се прави саке или мисо.

- Темпе: това е вид индонезийска плесен, която се използва, за да се ферментират соеви зърна и да се получи подобен на гъба кейк – познатото ни и изключително вкусно темпе. Може да се използва за ферментация на други богати на белтъчини бобови култури и семена.
Изготвила: Дарина Димитрова
Източник: FermentingForFoodies



