Професионалните футболисти са едни от най-популярните личности в целия свят. Те притежават платформа, с която могат да достигнат до милиони хора и да окажат влияние по множество важни за обществеността теми, но сякаш рядко я използват по този начин. Държанието на много играчи през годините е изградило един образ на футболиста като на самовлюбен и разглезен човек, интересуващ се най-вече от пари и забавления. Това обаче е по-скоро повърхностен поглед над тези професионални спортисти, доста от които освен за забавления отделят време и средства за много благородни каузи. Такава е историята на бившия вече френски футболист Матийо Фламини, който се е посветил на борбата с замърсяването, климатичните промени и опазването на околната среда.
Името Матийо Фламини е познато на футболната общност. Французинът се отказа от професионалния футбол през 2019 година, след кратък престой в испанския Хетафе, оставяйки зад гърби си нелоша кариера, преминала в грандове като Арсенал и Милан. В тези отбори са най-силните му години и най-големите успехи в спорта. С Арсенал печели три пъти купата на Футболната асоциация, а в Милан е важна част от звездния отбор, спечелил последната им титла от Серия А. Въпреки това малко хора биха го определили като една от големите звезди на неговото поколение, особено в сравнение с играчите, с които си партнира в полузащитата при „Топчиите“ и „Росонерите“ – Патрик Виейра и Франсеск Фабрегас в Арсенал, Роналдиньо и Андреа Пирло в Милан. Фламини безспорно им отстъпва във футболно отношение, но в последните години привлича вниманието на обществото колкото всеки от тях, ако не и повече от някои. Тази новооткрита популярност, появила се в самия край на кариерата му, се дължи на неочакваната му поява в много класации за най-богати футболисти.
През 2008 година французинът основава биохимичната компания GF Biochemicals (GFB) заедно с бизнес партньора си Паскал Граната. Двамата се свързват след преминаването на Фламини в италианския Милан и решават да вложат време и пари в едно рисково начинание – откриване на устойчива алтернатива на базираните на нефт продукти. Граната, който по това време вече се интересува от климатичните промени, го води на среща с учен, от когото научават за левулиновата киселина. Разказва им за множеството възможни приложения на това съединение и за проблемите с производството му. След разговора двамата партньори решават да се пробват с производството на киселината. За да го постигнат, те работят с група химици, експерти в химикалите, базирани на биологична основа и в партньорство с университета на Пиза и Политехническия университет на Милано. Резултат от работата им е разработване на технология за масово производство на левулинова киселина директно от биомаса. GFB е първата компания, която успява и се счита, че това постижение може да доведе до революция при химикалите и биогоривата.
Левулиновата киселина се получава при разграждане на целулоза и е идентифицирана като химическа платформа с голям потенциал. През 2004 министерството на енергетиката на САЩ я посочва като една от 12 молекули, способни да помогнат за „отключването на един по зелен свят“. От нея могат да се изработват широк набор от продукти – разтворители, пяна, кремове, овкусители, почистващи препарати, пластмаса и какво ли още не. Левулиновата киселина е силно запалимa, което я прави потенциална основа за развитие на биогориво.
За да успеят да постигнат масово производство, Фламини инвестира милиони в продължение на 7 години, в тайна от семейство, приятели и колеги. През 2015 идва големият им пробив и започват да произвеждат тонове от киселината в малкия химичен завод на компанията в Касерта, Италия. Едва тогава той проговаря пред медиите за откритието, бизнеса, големите възможности на продукта и за опазването на планетата.
Заради постиженията на GFB Фламини е избран за един от „хората на годината“ за 2015 от британския сайт „NME“.
В следващите години името му започва да се появява в различни материали за богати футболисти и спортисти. Поставян обикновено на първа позиция, богатството му е определяно на около 20 милиарда. Докато едни го дават за пример като млад социално отговорен човек, множество циници смятат начинанието му за движено изцяло от финансови подбуди.
Фламини обаче многократно е говорил, че този бизнес за него е много повече от начин за уголемяване на банковата сметка. Той винаги се е опитвал да използва славата и влиянието, които му дава футболът, за да даде своя принос в борбата с климатичните промени и замърсяването. Израствайки на средиземноморския остров Корсика, той от ранна възраст се сблъсква с изхвърлени в океана боклуци и разбира опасността, която представлява зависимостта от пластмасата и петрола. Колкото по-голям става, толкова по-добре разбира неефективността и проблемите със съхранението и унищожението на отпадъците. Сам разказва, че компанията е начин да помогне в тежката борба за опазване на планетата и че точно това я прави толкова важна за него.
„Моето семейство е от малко градче загубено в планините в средата на Корсика,“ разказва той. „Зимата има не повече от 80 човека. Когато идваш от такова място, се научаваш да живееш с природата. От най-ранна възраст винаги съм се чувствал свързан с нея. Растейки до морето, бях изложен на много от проблемите на света като пластмасата, изхвърляна във водата. Виждаше се, че не вървим в правилната посока. Затова реших да използвам платформата си на атлет, за да нося промяна“.
Като на доказателство за верността на думите му може да се разглежда факта, че той всъщност далеч не е спечелил толкова пари, колкото се тръбеше из много медии. Спекулираните в началото 20 – 30 милиарда са всъщност потенциалната стойност на целия пазар за левулинова киселина, а не само на неговата компания. „Важно е да коригираме нещата“, споделя той пред L’Equipe. „Противно на това, което чета, нямам 30 милиарда в банката. Всъщност това е цялата стойност на пазара, който „нападаме“ с новите технологии, които разработваме през последните години. Това е голямо недоразумение. Това е като да оценим един ресторант на стойността на целия ресторантьорски бизнес във Франция.“
От това става ясно, че той едва ли е милиардер. Освен това, за да постигне такова богатство, трябва да продава поне част от компанията, което не се случва до момента. След това интервю започват да поставят финансовото му състояние в рамките на далеч по-реалистичните 20 – 30 милиона долара. Всъщност вместо да се опитва да спечели бързи пари, Фламини развива и уголемява компанията.
През февруари 2016 GFB купуват американската компания Segetis, която е водещият световен производител на продукти от левулинова киселина. Погълнатата фирма притежава над 50 патента и очаква одобрение на още около 200 патента, което автоматично носи разнообразно портфолио от крайни продукти за пазара, а и фабрика в Минесота. Този ход им помага да затворят кръга, след като вече имат технологията за създаване на суровината, нужна за тези продукти.
GFB продължават да се развиват с добри темпове и през следващите няколко години. През 2017 обявяват, че ще строят целулозна биорафинерия в САЩ, в партньорство с биотехнологичната компания American Process, а през 2020 година се включват в съвместно предприятие с Towell Engineering Group от Оман за производство и маркетинг на биохимикали, използвайки технология, притежание на GFB.
Фламини обаче не се ограничава с това си начинание. Той осъзнава важността от образоване по темата с опазването на околната среда и затова става част от екипа, създал BIOCIRCE – първата в Европа магистърска степен по биоикономика. Французинът е и съосновател на електронното списание The BioJournal – първото в света електронно списание, посветено на биологичния свят и екологичната устойчивост.
Заедно с Месут Йозил, негов съотборник от времето в Арсенал, през 2018 година създават природосъобразна козметична компания – One Unity. При стартирането на компанията Йозил говори със Скай Спорт, като разказва, че французинът е движещата сила зад проекта – „Матийо винаги говори за бизнес,“ споделя той. „Той винаги казва, че трябва да направим нещо и винаги пита какво още можем да направим. Той е вдъхновение за мен. Така се появи идеята, че можем да направим нещо заедно. Надявам се да е началото на една дълга история“.
Матийо Фламини бе един не лош футболист и със сигурност е един добър и способен човек. Всичко, което е започнал, е не просто бизнес, а и начин да се бори за опазването на природата. Той дава добър пример на младите спортисти какво могат да постигнат, ако са социално отговорни и се борят за това, в което вярват. Винаги ще има хора, които вярват, че всичко е само за пари, но фактът, че всяко от начинанията му е природосъобразно, показва неговото искрено желание да помага на хората и природата. Да, той печели пари, но ги печели, докато се опитва да спаси планетата.
Автор: Иван Маслинков
