Ледниците на Исландия покриват 11,1% от общата площ на държавата и имат значително въздействие върху ландшафта на острова. Има 13 големи ледника, сред които и най-големият ледник в страната Ватнайокул. Той се намира между Националния парк Скафтафел и град Хобн и радва се на голяма популярност сред туристи от цял свят. Огромни блокове лед са в постоянно движение, незабележимо за окото. Ледникът бавно се плъзга надолу и се топи – това ясно се показва от пукнатините на леда в замръзналото езеро. В подножието му има уникална ледникова лагуна, чиято дълбочина достига 200 м. Бъдещето на най-големия ледник в Европа обаче днес е на кантар.
Той се е оттеглил драстично, като учените са изчислили, че е намалял с около 400 квадратни километра в резултат на изменението на климата. Д-р Кийрън Бакстър, преподавател в университета в Дънди, споделя: „Аз израснах, посещавайки тези невероятни места, и наследих разбирането и съзерцаването на тихата сила на пейзажите им. Oпустошително е за мен да ги видя как се променят толкова драстично през последните няколко десетилетия.”
„По отношение на външния вид, степента на климатичната криза често остава до голяма степен невидима, но тук можем ясно да забележим сериозността на ситуацията, която засяга целия свят”, отбелязва д-р Бакстър.
В световен мащаб световните ледници се считат за едни от най-видимите показатели за това как климатът в света се затопля. Според американски учени ледниците са изгубили средно еквивалента на 24-метрово парче лед от 1980 година насам.
Измерването на реалния спад на ледниците е трудно в глобален мащаб, тъй като има редица фактори, които влияят върху скоростта на топене, като надморска височина, валежи, излагане на стихии, силен вятър и слънчева светлина.
Възрастта на ледниците също се различава значително. Някои са само на няколко века, докато други съществуват от стотици хиляди години. Дълголетието на ледниците предоставя ценен запис на минали климатични условия и как текущата ситуация се сравнява с минали събития.
Учените пробиват в леда на ледниците и извличат т. нар. „ядра”, които осигуряват непрекъснат ежегоден запис на минали климатични условия. Анализирайки компонентите на леда, като например задържани въздушни мехурчета в леда, изследователите могат да изградят картина на минали атмосферни характеристики, като колко въглероден диоксид се е съдържал във въздуха, какви са били температурните вариации и растителността по онова време. Това позволява на учените да изградят картина на миналите климатични условия, как се е променил климатът през годините и какво можем да очакваме в бъдеще.
Загиването на ледниците по света нанася двоен удар. Не само конкретните региони губят жизненоважни източници на питейна вода и напояване за селското стопанство, но светът губи завинаги ценната научна история на климата на планетата.
Изготвила: Силвия Арсова
Източник: BBC
