Пластмасата никога не се дезинтегрира напълно в природата. Само се разпада на все по-дребни и по-дребни частици от микропластмаса, докато достигне минималните възможни размери. И дори те запазват свойствата си на неразградим полимер. Точно затова замърсяването на околната среда с пластмасов отпадък е най-опасното в дългосрочен план влияние на човека върху природата, съпоставимо като ефект единствено с радиоактивното замърсяване. Решаването на и без друго трудния проблем се усложнява още повече и от факта, че по-голяма част от изхвърляната пластмаса в крайна сметка постъпва в моретата и океаните, където отпадъкът става почти невъзможен за почистване. Почти.
Голямото тихоокеанско сметище е придобилият най-печална слава пряк пример за това колко пагубен и мащабен е всъщност проблемът с отпадъчната пластмаса по света. От средата на 2020-та година започна серия от инициативи, целящи допълнителното популяризиране на проблема, изясняване на някои популярни заблуди по въпроса и в крайна сметка – начеването на дългия процес по елиминиране на огромния плаващ остров от пластмасови отпадъци, реещ се свободно из водите на Тихия океан.
Голямото тихоокеанско сметище, или Тихоокеанският боклуковъртеж, както също се означава, е огромна площ от територията на Тихия океан, в която се отчита изключително висока концентрация на отломки от разпадащи се пластмасови продукти. Площта на този плаващ остров от отпадък е огромна. Няма общоприета цифра, но границите му варират от 700 000 km2 до 15 000 000 km2. Това е толкова голяма територия, че дори Google обръща подобаващо внимание на проблема и в Google Maps се появява официално обозначение за локацията на плаващото пластмасово сметище. Към 2021 г. Голямото тихоокеанско сметище се намира в северната част на Тихия океан между западното крайбрежие на САЩ и Япония.
Основни заблуди за Голямото тихоокеанско сметище
Наименованието на този феномен създава представа за някакъв носещ се по повърхността на океана остров от пластмасови отпадъци, събрани накуп и образуващи цялостна компактна маса, покриваща водата като сал от непотъващи отломки. Истината е, че Голямото тихоокеанско сметище далеч не представлява толкова плашещо окото гротескно зрелище. От това обаче екологичният проблем никак не става по-малко мрачен.
В същността си Голямото тихоокеанско сметище представлява „супа” с две основи съставки – солена вода и парченца от микропластмаса. Те са получени след продължителния разпад на синтетичните полимерни отпадъци под влияние на слънцето и солта. Естествените водни и въздушни течения са причина за натрупването на тези микро отломки на едно място и за непрекъснатото постъпване на нови такива. Разбира се сред раздробените частици се откриват и по-едри такива, като учените, проучващи отблизо находките, споменават най-често за открити бутилки, детски играчки, торбички и рибарски мрежи.
Въпреки че пластмасовият отпадък се носи свободно по повърхността на водата, по-голямата част от катастрофалния екологичен ефект на Голямото тихоокеанско сметище се крие под водата, та чак до океанското дъно. Локалните изследвания на организации като Greenpeace и Oceana показват, че около 90% от общото количество пластмасов отпадък в океана може да се озове на океанското дъно, ако продължително време отломките се скупчват и пресоват помежду си. Това наблюдение доказва, че точна оценка за размерите на микропластмасовите сметища в океана реално едва ли може да се направи. И че е дошло време да се действа не само превантивно за редуциране обема на постъпващите пластмасови отпадъци, но и активно за премахването на колкото е възможно по-голяма част от тях. Реални стъпки за почистването на Голямото тихоокеанско сметище вече се предприемат, а периодът на пандемията послужи като удобен момент за отчитане на постигнатите до момента резултати.
Малките стъпки по пътя към голямата цел
През последните години учените изпробват различни доказани или изцяло иновативни подходи за започване на голямото почистване. Първоначалните усилия са насочени към впрягане на същите природни сили, които допринасят за скупчването на пластмасовия отпадък в океаните, и ползването им за постигане на обратния ефект – събиране на натрупания отпадък.
Сред първите прототипни предложения, показали позитивни резултати, е екологичната стартъп инициатива Ocean Cleanup. Тя се базира на 600-метрова закотвена бариера, носеща се по повърхността на водата около Голямото тихоокеанско сметище и задържаща попадналите в обсега ѝ пластмасови частици с размери над 1 милиметър. Разработчиците на тази технология считат, че в рамките на 5 години тя може да помогне за намаляване обема на Голямото тихоокеанско сметище с до 50%. Трудното обаче идва с нуждата от транспортиране на целия събран отпадък до сушата. Инициативата Ocean Cleanup за момента е основно концептуална и резултатите от нея все още се разглеждат като капка в морето, което проблемът с плаващите сметища представлява. Перспектива за доразвиване на проекта обаче има и по нея се работи усилено.
През август 2020г. бяха оповестени и резултати от друга инициатива за борба с Голямото тихоокеанско сметище – тази на Ocean Voyages Institute. Това е международна неправителствена организация, лидер в проучването и реализирането на идеи за активно почистване на океаните през последните 10 години. Само за периода май – август 2020 г. мисиите на тази организация са помогнали за премахване на 170 тона пластмаса от територията на Голямото тихоокеанско сметище. Резултатите се определят като най-голямото и успешно почистване на отпадъци в открити води в историята.
Създателят на Ocean Voyages Institute Мари Кроули споделя: „Пандемичните ограничения попречиха за постигане на първата цел, която си бяхме поставили за 2020 г. – събирането на 500 тона пластмасов отпадък от Тихия океан. Сигурен съм обаче, че тази цел ще постигнем скоро, а още по-сигурен съм, че след нея ще последват по-амбициозни такива. След няколко десетилетия количеството пластмаса в световния океан ще надвишава количеството риба в него. Ние сме отговорни за това, че в рамките на нашия съзнателен живот ще се случи този ужасен екологичен колапс. Затова трябва да си поставим максимално амбициозни цели за справяне с тази перспектива”.
Микропластмасата в нашето меню
Разлагащите се полимерни частици се поглъщат от дори най-малките океански обитатели и оттам започва дългото им пътешествие, завършващо в менюто на човека, като властелин на хранителната верига. Микропластмаса вече се открива дори в плацентата на родилки, т.е. пътят ѝ на разпространение ще продължи и в нашите поколения. Дори да не усещаме привкуса на сметищна пластмаса в менюто си, добре е да знаем, че такъв компонент вече присъства, особено в морските хранители продукти.
Докъде ще стигне всичко, ако нищо не се промени – никой не може да каже. Голямото тихоокеанско сметище не е единственият такъв феномен и подобни, макар и значително по-малки като площ, се наблюдават в почти всички океани и големи морета. Ясно е, че няма да се почистят сами, а по-благоприятната перспектива със сигурност е да бъдат почистени, отколкото изядени като част от менюто ни.
Автор: Антон Асенов
