12.3 C
София

Глобален провал – нито една от Целите от Аичи за биоразнообразието не е постигната

На среща в Нагоя, префектура Аичи, през 2010 г. бяха приети 20 цели, за периода 2011-2020 година, за опазване на биоразнообразието. След изтичане на предвиденото време нито една не е изпълнена.

Докладът излиза преди тазгодишната Конференция на партиите относно „Конвенцията за биологичното разнообразие“ в Кънминг, Китай. На нея трябва да се въведе рамката за плановете за опазване на природата и биологичното разнообразие в новото десетилетие.

България е постигнала известен напредък, но също е далеч от реализиране на обявените цели.

Международната общност се провалила в изпълнението на всички цели за опазване на биоразнообразието и животоподдържащите екосистеми, които бяха приети на голяма конференция преди 10 години, съобщава ООН.

Резултатите са от доклада „Глобална перспектива за биологично развитие 5“ (GBO-5). В него се посочва, че от всички 20 задачи, поставени на Конвенцията за биологично разнообразие в Нагоя, Япония (станали известни като „Цели за биоразнообразието от Аичи“, на името на префектурата, в която се намира японският град) през 2010 г., нито една от тях не е изпълнена докрай.

Разочароващите изводи са публикувани само няколко месеца преди новата среща относно биологичното разнообразие и развитие – COP-15 (Конференция на партиите 15) в Кънминг, Китай. Основната тема на нея ще е международният план за опазване на природата за следващите 10 години. Водещото предложение е да се увеличат защитените зони за дивия живот до 30% от площта на планетата. Този доклад обаче повдига въпроса доколко са реално постижими толкова амбициозни цели.

В Нагоя през 2010 г. се обявява десетилетие на биоразнообразието и се набелязват 20 важни цели за подобрение, обединени в 5 по-големи категории:

  1. Справяне с основните причини за намаляване на биоразнообразието, чрез интегриране на биоразнообразието в работата на правителството и обществото.
  2. Да се намали прекият натиск върху биоразнобразието и да се насърчава устойчивото ползване.
  3. Да се подобри състоянието на биоразнообразието, чрез опазване на екосистемите, видовете и генетичното разнообразие.
  4. Да се увеличат ползите от биоразнообразието и екосистемните услуги за всички.
  5. Подобряване на прилагането чрез обществено планиране, управление на знанията и укрепване на капацитета.

Напредъкът по изпълнението на обещанието не е обнадеждаващ, въпреки че предвиденото време изтече, но все пак го има по доста от точките. От всички 20 цели едва шест са частично изпълнени. Забележим напредък има в спирането на инвазивни видове (чужди за дадена екосистема видове, които я превземат и рушат), като около 200 са успешно премахнати от острови. Друга задача, по която има известен успех, е за защитените зони. Началната цел от 17% защитени сухоземни и вътрешни водни зони, както и 10% от крайбрежните и морски райони, не е достигната. Защитените жизненоважни за биоразнообразието зони обаче са се увеличили до 44% от 29% през 2000 година. 

Глобалното обезлесяване не е намаляло с 50%, както бе предвидено, но се е забавило с една трета през последното десетилетие спрямо предходното. Въпреки плановете, да се защити животът в океаните, една трета от морските рибни запаси са подложени на прекомерен риболов, това е по-голям дял в сравнение с първото десетилетие на века, то по местата, където са въведени забрани и защити, запасите бързо са се възстановили.

„Броят на изчезналите птици и бозайници вероятно щеше да е поне от 2 до 4 пъти по-голям, ако не бяха мерките за съхранение и опазване през последното десетилетие“, се казва в доклада. Но видовете „като цяло продължават да се приближават към изчезване“.

Най-близо до реализиране е точка номер 17. В нея се изисква от подписалите държави да изготвят национална стратегия за биологичното разнообразие и план за действие до 2015 година, но дори тази задача не е изпълнена докрай за 10 години.

Авторите на доклада заявяват, че прогресът е недостатъчен и неравномерно разпределен. Състоянието на природата се влошава според ООН и бездействието не помага.

„Живите системи на Земята като цяло са компрометирани“, споделя в изявление относно доклада Елизабет Мрема, изпълнителен секретар на Конвенцията за биологичното разнообразие на ООН. „Колкото повече човечеството експлоатира природата по неустойчиви начини и подкопава нейния принос към хората, толкова повече ние подкопаваме собственото си състояние, сигурност и просперитет.“

По главните „Цели от Аичи“ остава още много работа, за да бъдат реализирани. Водещата цел за намаляване наполовина на загубата на естествени местообитания, включително горите, не е постигната. Въпреки че обезлесяването в световен мащаб се забавя, богатите на биологично разнообразие екосистеми в тропиците продължават да бъдат разрушавани. Постепенно изчезват дивите зони и влажните райони, а сладководните екосистеми са в критично състояние. 

Пластмасовите и хранителните отпадъци не са доведени до ниво, което да не вреди на екосистемите и биологичното разнообразие. Замърсяването с електроника също нараства. 

В огромен проблем се превръща състоянието на кораловите рифове. Повече от 60% от тях са под заплаха заради прекомерния риболов и разрушителни практики. Пропуснати са два срока за намаляване на заплахата – през 2015 г. и през 2020 г., като за това са обвинени климатичната криза, окисляването на океаните и човешката дейност по бреговете.

Напредъкът по точка 14, в която се изисква да бъдат възстановени и опазвани екосистеми, които предоставят жизнено важни услуги като чиста вода, допринасят за здравето, прехраната и благосъстоянието, като се вземат предвид нуждите на хора и общности в неравностойно положение, е недостатъчен. Тези важни екосистеми не са защитени и това засяга особено много силно уязвимите слоеве на обществото.

Притеснително е, че продължават да се наливат публични средства в неща, които вредят на биоразнообразието. В доклада са посочени половин трилион вредни държавни субсидии за селско стопанство, риболов и изкопаеми горива, които би трябвало да се намалели или напълно премахнати според плана.

„Все още виждаме много повече публични средства, инвестирани в неща, които вредят на биологичното разнообразие, отколкото в такива, които поддържат биологичното разнообразие“, отбелязва водещият автор на доклада Дейвид Купър, пред Ройтерс.

България се присъединява към Конвенцията за биологично разнообразие през 1996 година, като ратифицира и допълненията от Нагоя.

България е едно от горещите точки на биологичното разнообразие в Европа, като от разнообразните животински и растителни видове 1300 са ендемични за територията на държавата. В страната и на Балканите като цяло са едни от последните свободно течащи реки в Европа и опазването им е от съществено значение за биоразнообразието на континента.

Богатството на българската природа е застрашено от множество човешки дейности – прекомерно строителство, инфраструктурни проекти, нелегална сеч, замърсяване на природата и множество други. От разнообразните видове на територията на страната 112 са записани като застрашени в международния регистър.

България е направила известни стъпки към реализирането на целите за периода 2011-2020 година. Изготвен е Национален стратегически план за биологичното разнообразие и се прекарват законови разпоредби, нужни за прилагането му. Работи се за увеличение и поддръжка на защитените зони в страната, които са с площ 54,6785.3 хектара, класифицирани на 6 категории, равняващи се на 5% от територията на страната.

Голяма част от работата е увеличение на горските площи. През последните 50 години са засадени над 1.5 милиона хектара горски култури с цел да се възстановят изсечените площи, да се увеличи продуктивността им и да се вземат мерки срещу ерозия на почвата. Засаждат се коренни видове дървета, за да се подпомогне естественото възстановяване и обогатяване на горите и разнообразните биологични видове, които приютяват.

За правилното контролиране на биологичното разнообразие са въведени закани за лов и риболов. Те определят периоди и места, в които експлоатацията е разрешена, като са взети специфични мерки за възстановяване на ресурсите. За медицинските растения с ограничени количества са въведени режими за тяхната защита и употреба, като се определят разрешено количество за събиране, региони за експлоатация и са предвидени периоди за възстановяване.

Въпреки въвежданите мерки България среща много трудности в опазването на околната среда и биологичното разнообразие, също като останалите страни е далеч от изпълнението на 20 цели от Аичи. Земеделието и плодородието, с което толкова се гордеем, както и животновъдството са неустойчиви и често вредят на местните екосистеми. Трябва да се модернизират и да се стремим към развитие на устойчиво селско стопанство. Замърсяването е голям проблем, като голяма част от водните басейни са в лошо състояние, включително Черно море, което е в особено тежко положение. Строителството по бреговете е почти неконтролируемо и разрушава множество естествени среди на живот, и допринася значително за замърсяването плажовете и морето. Сериозно трудности се срещат и в борбата с незаконната сеч, бракониерството и незаконния риболов. Нуждата от строг контрол и законови мерки е належаща. България обаче е все още развиваща се държава и има възможност да въведе правилните планове и закони, с които да се насочи по пътя на устойчивото развитие.

 

Автор: Иван Маслинков

Подобни новини

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -spot_img

Последни новини