Епидемията от Ковид-19 и мерките за ограничението ѝ промениха значително ежедневието ни. Негативните ефекти са много и добре познати на всички ни, но все пак може да намери някои позитиви и в тази тежка ситуация. Със сигурност има поне един – нивото на вредните емисии във въздуха спадна драстично, вследствие на затварянето на някои бизнеси и осезаемото намаляване на движението на автомобили. Липсата на трафик доведе до повишаване на интереса към колоезденето в Европа и даде възможност да се преустроят улиците на стотици градове, за да се улесни карането на велосипеди и ходенето. Бумът на интереса през 2020 г. се дължи на нуждата от социална дистанция и желанието на хората да избягват градския транспорт. Сега когато се появи надежда, че краят на изолацията наближава, колоезденето е част от плановете за възстановяване.
Според проучване на Федерацията на европейските колоездачи (ECF) през 2020 г. градовете на континента са изхарчили над 1 милиард евро за свързани с Ковид колоездачни мерки. Като част от тях са създадени повече от 1000 километра велоалеи, мерки за успокоение на трафика и улици забранени за коли. От Европейския съюз са приготвили 750 милиарда за възстановяване от пандемията по програмата за възстановяване и устойчивост. До края на април държавите членки трябва да финализират своите планове и приоритети за предвидените средства, и отделянето на средства за велосипедния транспорт е част от плановете на повечето държави. От ECF приветстват това, защото смятат, че пандемията е разкрила нужда от по-добра инфраструктура за пешеходци и колоездачи.
Част от проучването на Федерацията на европейските колоездачи е анализ на колоездачните инвестиции и стратегии в плана за възстановяване и устойчивост. За да го направят, те разглеждат обстойно вече приетите планове на 15 от държавите членки на Европейския съюз и България е една от страните които вече са изготвили своята програма, но този тип инвестиции не са широко засегнати в нея. Най-детайлно са развити плановете на Белгия, Италия и Латвия.
Когато става дума за инвестиции в областта, Дания и Холандия са обичайните заподозрени и развиват успешно своята велосипедна инфраструктура от 50 години. Данните на ECF показват, че през изминалата година и другите европейски държави са обърнали повече внимание на областта, като 34 от 94-те най-големите градове в Европейския съюз са предприели действия за подобряване на условията за колоездене.
Париж може би е градът с най-сериозен прогрес. От началото на пандемията са инвестирани 20 милиона евро и колоезденето там се е увеличило със 70%, включително се е увеличил значително процентът на жените, ползващи колелета. Управляващите осигуряват 50 километра временни велоалеи за периода на пандемията и голямата част от парижани искат те да станат перманентни. Заради големия интерес са планирани над 320 километра нови велосипедни алеи и от тях 160 вече се строят. За повишаването на интереса помага и подкрепата на правителството, което предлага 50 евро субсидия на гражданите за ремонти на велосипедите им и безплатни уроци за деца и възрастни.
Каталунската столица Барселона ускорява плановете си за строеж на 160 километра нови или за подобрение на съществуващи велоалеи. Това се налага, след като използването на градския транспорт спада с цели 50% от началото на ограничителните мерки, докато използването на лични автомобили спада едва с 10%. Опасенията са, че ще има недостиг на места за паркиране и претоварено движение, заради нуждата от транспорт, но и от социална дистанция, което ще доведе до масовото използване на личните автомобили. За да се избегне такъв сценарий, са оформени над 20 километра временни велосипедни пътища, за да се запълнят дупки в мрежата и да се стимулира колелоезденето като алтернатива на публичния транспорт. Резултатът е 10% увеличение на използването на велосипеди в сравнение с времето преди пандемията. От управата на града смятат да уголемят велосипедната мрежа на над 300 километра до 2024 година, като това е част от плана да намалят използването на коли с 25% до същата 2024 година.
Милано бе един от първите градове, инвестирали в колоезденето като вариант да се осигури начин на хората да се движат отново. Местната програма „Strade Aparte („Отворени Пътища“) стартира още през април 2020 г. с предложение за 35 километра нови защитени велоалеи и пешеходни зони. Само за няколко месеца активните велосипедисти се увеличават с цели 122%, като по главната търговска улица Corso Buenos Aires минават по около 10000 колоездачи на ден. Тези данни се потвърждават от Пиерфранческо Маран, заместник кмет на Милано по градското планиране, зелените зони и агрокултурата – „Опитахме ме се да строим велоалеи и преди, но шофьорите протестираха. Наскоро някой ми каза, че сме имали нужда от корона вируса, за да ги наложим в нашия град.“ Той казва още, че повечето от новите колоездачи са хората, които преди това са използвали градския транспорт и сега имат нужда от алтернатива. Правителството на Италия предлага и помощ от 500 евро за закупуване на колело или електронен скутер като стимул да не се използват коли и общественият транспорт.
В Краков голяма част от населението преминава от публичен транспорт към колоездене и за предходното лято броя на велосипедистите се е увеличил двойно. В резултат в града са оформени редица временни пътеки и се приема 5-годишен план за разширение на мрежата от велоалеи.
В Брюксел пък са оформени над 60 километра временни велоалеи по някои от най-натоварените пътища, а броят на активните велосипедисти се е увеличил с 87%. Центърът на града се превърна в зона с предимство за пешеходци и колоездачи чрез въвеждането на нови знаци и маркировка.
В Лондон половината от цялото движение, от април до юли, е било извършвано с колело или пеша. Там тече работа по 100-километрова мрежа от велоалеи и използването на този транспорт се е нараснало с 22% спрямо 2019 година. Швейцария пък отбелязва ръст от 175% на изминатите с колела километри.
България също усети голям ръст на интереса към велосипедите. Намалението на трафика по време на първите строги мерки направи придвижването с колело много по-лесно и удобно из големите градове в страната. Дори сега, когато мерките ту се затягат, ту отслабват, е видно, че броят на колоездачите и пешеходците е по-висок в сравнение с времето преди пандемията. Доказателство за това е значителното увеличение на продажбите на велосипеди през 2020 година, като някои търговци в София споделят, че имат двойно повече продажби отколкото през 2019 година. Всъщност търсенето е толкова голямо, че производителите се оказват неподготвени и не могат да изпълнят всички поръчки, и то не само при евтините марки, а и при тези с цени от 2000 до 15 000 лева. Тези рекорди в продажбите не са само за България, разбира се, като за недостиг на велосипеди и части за тях, се съобщава от много от големите производители.
В страната продължава да се развива и велосипедната инфраструктура. Столична община изпълни план за развитието на велосипедния транспорт 2012-2017 и сега разполага с около 60 километра велоалеи, като са планирани изграждането на нови 30 километра. Проблем донякъде могат да бъдат местата за паркиране, за който не са изнесени точни данни, но е известно, че през 2019 са поставени 400 стойки за заключване близо до сините и зелени зони за паркиране.
Страхът, ограниченията и нуждата от социална дистанция, предизвикани от Ковид-19, може и да са в основата на промяната в интереса и поведението, но намаляването на замърсяването на въздуха е това, което може да направи промените постоянни. Проучване в 21 европейски града показва, че 64% от участниците не желаят нивото на замърсяване от преди Ковид да се завърне. Голяма част от запитаните твърдят, че ще продължат да карат велосипеди или по-често ще ходят пеша и след края на епидемичните мерки, и са съгласни да се продължи с подобряването на инфраструктурата. Тези резултати са обнадеждаващи за възможността повече хора да наблягат на активния транспорт (ходене, колоездене) и да видим известен спад в използването на коли вътре в градовете. Нуждата от такива промени е належаща след като излязоха данни, че нивото на замърсяването на въздуха в Китай вече се е върнало до нивата преди ограниченията от пандемията и учените са сигурни, че същото ще се случи и в Европа. Велосипедите може да са шанса леко да се забави и ограничи връщането на това замърсяване за да можем да дишаме малко по качествен въздух.
Автор: Иван Маслинков
