Когато говорим за грижа за себе си, първото нещо, което ни идва на ум, е да се погрижим за себе си на физическо ниво – елиминиране на определени храни от режима ни, увеличаване на физическата ни активност или премахване на някои вредни навици. Експертите по психология от Therapy Chat ни карат да се замислим защо не процедираме по същия начин и с личните си взаимоотношения.
„Понякога даваме приоритет на чуждите нужди пред нашите и се чувстваме виновни, ако откликнем с „не“ на нечия молба. Но истината е, че определянето на ограничения ни помага да се свържем със себе си и да преразгледаме нуждите си“, съветват експертите от Therapy Chat.
Често срещан проблем, с който се сблъскваме в ежедневието си, е липсата на категоричност в решенията и неумението да казваме „НЕ“. За някои от нас е трудно да откажем дори това решение да противоречи на нашите принципи, нужди и желания. Основният проблем тук е обвързан със страха от негативните последици, които биха могли да настъпят вследствие на нашия отказ. Сред възприеманите негативни последици най-често откриваме следните аспекти:
- Чувство за вина: отказът може да събуди чувство за вина у отделния индивид, както и да го подтикне към асоциации от типа на „лош човек“. Именно поради тази причина по-колебливите хора предпочитат да кажат „ДА“ пред това да откажат.
- Наличие на конфликт: липсата на категоричност е породена от страха, че негативният отговор може да доведе до евентуален конфликт.
- Гневна реакция: липсата на категоричност тук е породена от страха, че негативният отговор може да предизвика лавина от гневни реакции и да се превърне в причина за разваляне на взаимоотношенията с останалите.
Защо е толкова важно да се научим да си поставяме граници:
- Те ни помагат да опознаем по-добре себе си: „Поставянето на граници изисква добро себепознание и познание на собствените нужди“, обясняват експертите. „Ключът е в това да сте наясно по всяко време какво искате и от какво имате нужда. Затова се запитайте: Какво искате? Какво ви трябва? Какво ви кара да се чувствате добре?“. Ясно е, че невинаги сме наясно с това какво искаме и от какво имаме нужда, но в никакъв случай това не бива да се превръща в причина за пренебрегване на собствените ни принципи.
- Те изграждат нашето самочувствие: „Поставянето на граници вероятно ще завърши със значително повишаване на самочувствието ви. Говорейки за себе си, ще се чувствате свободни да изразявате нуждите си, независимо от това как го приемат останалите.“ Умението да казваме „НЕ“ ни позволява да развием увереността в себе си и по този начин да повишим самочувствието си. Освен това ни позволява да взимаме собствени решения и следователно да насочваме развитието на събитията в желаната посока.
- Те ни помагат да поддържаме здравословни и балансирани взаимоотношения: „Ограниченията ще ви помогнат да постигнете баланс във вашите взаимоотношения. Ще можете да покажете на останалите как искате да комуникират с вас, така че уважението ще бъде осезаемо във вашите взаимоотношения и нито един няма да се чувства нападнат от другия.“ Трябва да си избием мисълта, че отговорът „НЕ“ може да бъде причина за конфликт и за разваляне на взаимоотношенията ни с даден човек. Напротив, отказът показва нашия характер и чрез него печелим заслужено уважение.
Как да си поставяме граници:
- Първо да анализираме ситуацията: преди да вземем категорично решение, е добре да направим обстоен анализ на ситуацията. Идеята на това е да преценим всички позитиви и негативи както на положителния отговор, така и на отрицателния. По този начин ще избистрим ума си и ще вземем крайно решение, което е правилно за нас.
- Нека кажем „НЕ“, когато не искаме дадено нещо: „Трябва да премахнем фалшивото убеждение, че ако откажем нещо, ще създадем конфликт. Откликването по подходящ начин на искане, което не ни харесва, категорично не бива да води до конфликт с когото и да е било.“ Ако смятаме, че не бива да правиме дадено нещо, което се изисква от нас, не трябва да се притесняваме да го заявим категорично. Хората, които не са категорични, обикновено отказват дадена молба въз основа на куп оправдания. Тоест, те не изпълняват желанията на другия не защото не искат, а защото не могат и по този начин смятат, че другите няма да се ядосват. Нека не забравяме, че само ние трябва да бъдем свой собствен съдия, който да преценява важността на нашите нужди, нашите желания и решения. Уважението към собствените нужди е първата стъпка към самоувереността и повишаването на самочувствието.
Автор: Виктория Давчева