22.2 C
София

Микропластмасите водят до антибиотична резистентност?

Ново изследване демонстрира как микропластичните отпадъци допринасят за антибиотичната устойчивост. Учени установяват, че бактериалната утайка, която се образува около микропластичните отпадъци в пречиствателните станции за отпадъчни води, съдържа гени, които насърчават антибиотичната резистентност.

Изследване, публикувано в Journal of Hazardous Materials Letters, предоставя допълнителни доказателства за вредното въздействие на микропластмасите върху здравето на хората и околната среда.

Микропластмасата и здравето на околната среда

Пластмасата е един от най-използваните и най-обсъжданите материали в съвременния свят. Тя е толкова разпространена, а изследователите дори предполагат, че широкото ѝ присъствие в глобалните археологически формации ще доведе до обособяването на нова епоха – Антропоцен.

Понастоящем основният казус е съсредоточен около това дали микропластмасата, която обикновено се разбира като по-малка от 5 милиметра, представлява сериозна заплаха за здравето на хората и състоянието на околната среда.
Някои изследователи достигат до заключението, че все още няма достатъчно доказателства, за да се знае какви конкретни ефекти може да има микропластмасата върху нашето здраве. От друга страна, те осъзнават, че нейният потенциал за увреждане на здравето е достатъчно значителен, за да бъдат предприети допълнителни изследвания.

Антимикробна резистентност

Антимикробната резистентност представлява способността на микроорганизма (бактерия, вирус, паразит) да устои на действието на антимикробното лекарство. При бактериите антибиотичната резистентност е способността на бактериите да устояват на действието на антибиотика.

Бактериите имат антибиотична резистентност, когато определени антибиотици губят способността си да ги убиват или да спират растежа им. Някои бактерии могат да бъдат естествено резистентни към определени антибиотици, но по-тревожният проблем е, когато бактерии, нормално чувствителни към даден антибиотик, станат резистентни в резултат на адаптация чрез генетична промяна. Гените в човешкия организъм, които кодират антибиотична резистентност при един вид бактерии, могат лесно да се прехвърлят на други бактериални видове чрез обмен на генетичен материал.

This illustration provided a 3D graphic representation of a spherical-shaped mumps virus particle, that was studded with glycoprotein tubercles. The studs, colorized reddish-brown, are known as F-proteins (fusion), and those colorized beige, are referred to as HN-proteins (hemagglutinin-neuraminidase). Credit: CDC, Unsplash

Според скорошна статия на проф. Zulqarnain Baloch и колегите му в списание Infection and Drug Resistance, развитието и употребата на антибиотици бележат своя бум между 30-те и 60-те години на миналия век. Оттогава насам те са спасили безброй животи и все още са от решаващо значение за съвременното здравеопазване.

Въпреки това, патогените са се адаптирали към някои от ключовите антибиотици, развивайки устойчивост, която прави медикаментите по-малко ефективни или неефективни като цяло.

Макар развитието на някаква степен на резистентност да е неизбежно, съществуват редица фактори, повлияни от човека, които я изострят. Според професор Baloch те включват пренаселеност, засилена глобална миграция, увеличено използване на антибиотици в клиники и животновъдство, натиск за селекция, лоши санитарни условия, зле изградени канализационни системи. Авторите на новото проучване твърдят, че именно в пречиствателните станции за отпадъчни води микропластмасите могат да играят ключова роля за насърчаване на антимикробната резистентност.

„Тези инсталации за пречистване на отпадъчни води могат да бъдат горещи точки, където различни химикали, устойчиви на антибиотици бактерии и патогени се сближават и това, което нашето проучване показва, е, че микропластмасите могат да служат като техни носители, създавайки непосредствени рискове за водната среда и човешкото здраве, ако заобиколят процеса на пречистване на вода“, коментира един от авторите на изследването.

Анализ на две често срещани микропластики

За да определят до каква степен микропластмасите могат да допринесат за антимикробна резистентност, изследователите взели проби от утайки от три битови пречиствателни станции в Ню Джърси. Екипът въвел в лабораторията полиетилен и полистирол и направил обстоен анализ на пробите, използвайки количествена полимеразна верижна реакция и последователност от следващо поколение. Това им позволило да наблюдават растежа на бактериите върху микропластмасите и промяната на генетичния състав на бактериите с течение на времето.

Изследователите открили различни резултати за трите гена, свързани с антимикробната резистентност, в зависимост от това коя микропластмаса са използвали и от коя пречиствателна станция е взета пробата.
Пробите на полиетиленовите биофилми водят до значително увеличение на трите гена на резистентност. Биофилмите от полистирол имат по-малко статистически значими резултати, но въпреки това крайният резултат може да варира в зависимост от местонахождението на пробата.

Осем вида бактерии са били силно обогатени върху биофилма на микропластмасата. Те включват Raoultella ornithinolytica и Stenotrophomonas maltophilia, които са свързани с респираторни инфекции при хората. Бактерията Novosphingobium pokkalii е най-често срещаният щам и изследователите смятат, че тя играе ключова роля в подпомагането на формирането на микропластичния биофилм.

„Когато тези микропластмаси влязат в пречиствателната станция за отпадъчни води и се смесят с утайки, бактерии като Novosphingobium могат случайно да се прикрепят към повърхността и да отделят подобни на лепило извънклетъчни вещества. Докато други бактерии се прикрепят към повърхността и растат, те дори могат да разменят ДНК помежду си. По този начин гените за резистентност към антибиотици се разпространяват сред общността“, коментира Менгян Ли, доцент по Химия и наука за околната среда в Технологичния институт в Ню Джърси.

Това проучване повдига призиви за по-нататъшно разследване на микропластичните биофилми в нашите системи за отпадъчни води и разработването на ефективни средства за премахване на микропластмасите във водна среда.


Автор: Виктория Давчева

Подобни новини

Трикове за преодоляване на пролетната умора

Ако напоследък усещате, че сте отпаднали и че сякаш лошото настроение е превзело вашето ежедневие, но нямате обяснение за случващото се, то тогава най-вероятно...

Стари самолети стават модерни ресторанти в Турция

В световна тенденция се превръща търсенето и реализирането на политики за намаляване на отпадъците и тяхното рециклиране. В Интернет пространството има десетки примери за...

10 от ползите на зеления чай

Зелен чай Той е определян като една от най-здравословните напитки в света. Зеленият чай съдържа много антиоксиданти и има редица полезни ефекти за тялото...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,972FansLike
- Advertisement -

Последни новини

Трикове за преодоляване на пролетната умора

Ако напоследък усещате, че сте отпаднали и че сякаш лошото настроение е превзело вашето ежедневие, но нямате обяснение за случващото се, то тогава най-вероятно...

Стари самолети стават модерни ресторанти в Турция

В световна тенденция се превръща търсенето и реализирането на политики за намаляване на отпадъците и тяхното рециклиране. В Интернет пространството има десетки примери за...

10 от ползите на зеления чай

Зелен чай Той е определян като една от най-здравословните напитки в света. Зеленият чай съдържа много антиоксиданти и има редица полезни ефекти за тялото...

И железниците в борбата с вредните емисии

Онези, които пътуват с влак, вероятно са обърнали внимание, че гърбът на билетите е различен от обикновеното: „С избора си да пътувате с влак,...

Може ли завръщането на европейския бизон да помогне в борбата с горските пожари в Европа?

Горските пожари са се превърнали в голям проблем на множество места по света. Те застрашават живота на хора и животни, унищожават ценни за дивия...