15.9 C
София

Художничката Мая Дочева на 70: Човекът е длъжник на природата!

Българската художничка Мая Дочева ще отбележи 70-годишния си юбилей с изложба, включваща най-значимите картини в личната й колекция, рисувани от 1975-а година до днес. Експозицията ще се открие на 9 юни от 18.00 часа в Галерия „Шипка 6“ и ще включва творби от всички периоди в творчеството й. 

Ярките й пейзажи се открояват с нежен импресионизъм и припомнят на градския човек красотата на природата и  вълшебния чар на сезоните. Самата тя признава: “Философията ми като художник е, че платното не трябва да бъде само цветно и лъчезарно, а да утвърждава… Когато говоря за земята, то тя за мен е като майката. А майката е понятие, пряко свързано с люлката. Земята действително е люлка на човечеството, защото ние тук се раждаме, узряваме, (или не) и се движим напред (или назад). Дано да не я унищожим, защото така унищожаваме своето бъдеще и на децата си”.

Разговаряме с художничката по повод на юбилея и творбите в него…

Здравейте, госпожо Дочева! Празнувате 70-годишен юбилей с първата ви голяма изложба в България от десетилетие насам. Какво представлява селекцията и как избрахте картините в нея?  

За тази изложба съм се готвила може да се каже през целия си творчески живот. Винаги съм знаела, че ще има такава ретроспекция на изминатия път от мен като художник. И през всичките тези десетилетия съм творила така, че да не изневерявам на себе си, на усета ми за света, който в основата си е красив. Целта ми е била като се обърна назад и погледна сътвореното от четката ми и душата ми, да се усмихна. Мисля, че съм се справила, сега гледам подредените картини символизиращи годините ми работа и се усмихвам.

Голяма част от творбите ви са в частни колекции по цял свят. Има ли картина, която ви липсва и бихте искала да си върнете? Или такава, която помните като особено специална и е останала в сърцето ви? 

Картините са ми като деца, колкото и банално да звучи. Няма как да кажа, че обичам някоя повече от друга. Създавам ги с много обич и мисъл, зареждам ги с огромно количество светлина и енергия и ги оставям да изживеят своят живот. Защото картините си имат своя собствена съдба. 

Темата за природата и нейното опазване е централна във вашето творчество – разкажете ни малко повече за нея! 

Винаги съм казвала, че природата е люлка на човека и не бива да го забравяме. Когато не се грижим за природата, ние убиваме бъдещето си. Обричаме бъдещето на децата си. Много се радвам, че вече все повече млади хора искрено са загрижени за опазването на това богатство. Човекът е длъжник на природата и подсъзнателно вероятно това е причината да не рисувам много хора в картините си. Сега обаче съм оптимист заради младите хора. Дано са по добри и умни от нас!

Прекарвате ли време сред природата, рисувайки вашите пейзажи, или по-скоро се раждат във въображението ви? 

Аз рисувам предимно от натура, сред природата , стига да го позволява времето. Макар, че не веднъж са ми премръзвали пръстите докато рисувам снега. Случва се да започна една картина навън и да я завърша в ателието си. За моя изненада зимите в Англия се оказха много меки и всъщност мога да рисувам сред природата почти през цялата година. Където и да е по света, рисуването на място е много вълнуващо, защото преминаващите хора покрай мен са най- добрите критици. Няма да забравя веднъж когато рисувах покрай село в Стара планина, една преминаваща баба спря и се загледа в платното ми..попита ме „ Момиче, ти какво правиш?” Отговорих и, че ридувам гората отсреща. Тогава тя ме попита защо го правя? Отговорих  и, че е красива. Тя погдна платното, погледна гората, пак платното и каза „ Верно е красиво! Ама наитина е красиво..” 

Този спомен ме топли през всичките години. Хората навсякъде се вълнуват когато ме видят да творя, в Англия също спират, млади хора снимат с телефоните си, други искрено се радват и ме окуражават, че е красиво и искат директно да ги купят, особено ако живеят някъде около мястото, което рисувам. Казват, че имам специална дарба – да видя красотата във всяко парче земя и да я запечатам с бои.

Има ли нещо, което не бихте нарисувала? Какво е то? 

Добър въпрос… на който не мога да дам отговор. Човек непрекъснато се развива и променя. Не мога да обещая, че един ден няма да ми се прииска да нарисувам нещо, което сега ще кажа, че не бих.

След 4 десетилетия активен творчески живот, кой е най-важният научен урок?

Уроци учим всеки ден. Не мога да кажа кой е най-важният, за мен може би е да бъда съзидателна , щастлива и благодарна, че мога да творя.

А кой урок не успяхте да усвоите? 

Не успях да се науча да не се доверявам на всеки. Продължавам да вярвам в човешката добирна, което често ми създава проблеми. Но мисля, че просто много ми се иска това да е истина. 

Професията, или занаятът на художник много се променя в последния век. Като дългогодишен преподавател, какво мислите, че е сърцевината, която не бива да изчезне от нея? 

 Желанието да се твори няма възраст, то е основна човешка нужда, отличителна черта на човешкия род, също така естествена както говора, възприятието на света, стремежа да бъдем разбрани и щастливи. Това е закодирано в нас от хилядолетия и няма да се промени. Може би само ще се променят средствата, с които това ще става. 

Как успява една дама в толкова мъжка сфера?

Всеизвестна истина е, че за жените творци е много трудно да бъдат приети наравно с мъжете и това важи за всички изкуства, но особено силна дискриминация има в изобразителното изкуство и сулптурата. И това е исторически обосновано и като прибавим и геополитическата тежест тук в родината ни, положението наистина става трудно. Много се радвам, че това постепенно се променя и то в глобален мащаб, ето например основен приоритет в момента в ЕС е стимулирането на жените творци с различни програми за финансиране.

Кой трябва да види Вашата изложба? 

Всеки, който иска да се докосне до красотата, светлината и величието на природата и да черпи сили и вдъхновение от тях в този забързан и стресиращ  ден.

Подобни новини

5 филма в програмата „С(рещу) природата” на „София ДокуМентал“

5 филма са подбрани в програмата  „Природа: SOS” или „С(рещу) природата” в първото издание на живо на международния фестивал за документално кино "София ДокуМентал",...

София ДокуМентал с първо издание на живо

От 7 до 14 септември в София ще се състои първото издание на живо на международния филмов фестивал "София ДокуМентал". Организатори на събитието са ...

За микро-медитацията – как и защо да я практикуваме

Медитацията е практика, която помага на организма да се освободи от натрупания стрес и осигурява устойчиво единство между ум и тяло. Когато обаче нивата...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -

Последни новини

5 филма в програмата „С(рещу) природата” на „София ДокуМентал“

5 филма са подбрани в програмата  „Природа: SOS” или „С(рещу) природата” в първото издание на живо на международния фестивал за документално кино "София ДокуМентал",...

София ДокуМентал с първо издание на живо

От 7 до 14 септември в София ще се състои първото издание на живо на международния филмов фестивал "София ДокуМентал". Организатори на събитието са ...

За микро-медитацията – как и защо да я практикуваме

Медитацията е практика, която помага на организма да се освободи от натрупания стрес и осигурява устойчиво единство между ум и тяло. Когато обаче нивата...

Регенеративното пътуване – какво представлява и има ли бъдеще?

Пандемията от Ковид-19 донесе множество промени в обществото и може би още повече идеи за това как обществото трябва да продължи напред. След тежките...

4 упражнения, които облекчават болките във врата

Напрежението, стресът, както и неправилната стойка на тялото, когато сме седнали пред компютъра у дома или в офиса, превърнаха упражненията за болки в областта...