23.9 C
София

За децата и отглеждането на храна

Преди време прочетох много интересна за мен статия, по повод 24 Май (Виктория Бешлийска, „За писането и писането“), посветена на ръкописа. Колко важен и ценен елемент е той от нашето израстване, съзряване и съществуване. Как полека лека ръкописното умение се измества от клавишното, а това води след себе си редица загуби за нас – от ментални до физически, които тепърва ще разгръщат и показват мащаба си.

Осмисляйки статията, някак изплетох връзка между написаното в нея и моя втори опит да отглеждам зеленчуци и подправки на двора. Дайте ми няколко изречения време, и мисля, ще видите изплетеното.

Вярвам, че всички умения, които нашите баби и дядовци са имали – от предвиждането на времето за утрешния ден без прогноза по телевизията, събирането на сено, доенето на животни, подсирването на сирена и кашкавали, отглеждането на плодове, зеленчуци и подправки, тяхното консервиране за зимата, плетенето на вълнени чорапи от жените ако щеш, и още, и още – са ги правили качествени човеци. Хора, които са умеели да се приспособяват, оцеляват и надграждат. Знания. Умения. Опит. Практичност. Работливост. Упоритост. Множество ползи за личностното развитие на човек, които съвременните технологии ни спестяват да учим и ни оставят да ползваме на готово, а физическото и менталното вървят ръка за ръка. Едното без другото рано или късно се загубва.

В този ред на мисли, убедена съм, че въпреки напредъка на технологиите и ние, и децата ни не трябва да забравяме как се пише А, Б, В върху лист, с химикал. Също така трябва да се постараем да набавяме на децата си допир до функционални знания и умения. Да ги доближаваме до реалния живот, такъв какъвто се случва 24/7 с всеки изгрев, с всеки залез, през всеки ден от всеки сезон. Да им покажем красотата и смисъла на онова, до което могат да се докоснат и видят сами, извън мониторите.

В България часовете, които преди години наричахме „труд и техника“, (а сега имат помпозното наименование „технологии и предприемачество“), ни предлагаха да готвим и шием, шкуряхме дървени моливници, извивахме метални лопати, слагахме боб или леща върху памук докато покълнат, и с това се изчерпваше разнообразната, практична и забавна част на ученето. Поправете ме, ще съм щастлива да греша, мисля, че почти нищо не се е променило или ако се е променило, то е в посока на все по-малко подобни занимания.

Осъществимо е, полезно е, интересно би било ако децата ни имаха възможност сами да се грижат и отглеждат храната, която ядат.( За жалост тук може да се отвори не скоба, а цяла яма, по повод на това, че държавните училища масово нямат столови, в които да се приготвя тази отгледана храна). Някои от нас имат спомен от опитните полета, които са се намирали в близост до училище, ходели са да засаждат, поливат и да се грижат за различни зеленчуци. Това е хубава практика, която съществува в редица страни, и една от многото, които за жалост в България биват изоставени. Чудесна инициатива, която вместо да набавим на децата си, ние забравяме, а тя съдържа и изгражда толкова много качества.

Възпитателният елемент. Да си отговорен за нещо извън себе си е чудесен начин се научиш да не закъсняваш, да не забравяш, да не отлагаш. Да изпълняваш задачите си и да виждаш реален резултат от усилията, които полагаш. Ако посадиш няколко семенца, грижиш се да са полети, да им бъде топло и да ги грее слънце, те ще покълнат, ако ги пресадиш в по-голям съд и продължиш грижите си, те ще пораснат и ще цъфнат. Ако ги опрашиш, те ще „вържат плод“ и ти скоро ще си собственик на малък домат или краставичка. Ако я пренесеш у дома за лятната ваканция (като алтернатива на липсващо опитно поле), ще видиш как доматът узрява, ще го откъснеш и ще почерпиш семейството си със салата от твоя личен труд.

Физически труд. За да отгледаш зеленчуци, плодове или подправки на опитното поле в училище, това ще изиска от теб да се научиш да използваш различни земеделски инструменти и приложението им, ще клякаш, ставаш, прескачаш, ще се навеждаш, изправяш. Ще плевиш, ще поливаш, ще изхвърляш боклук. Ще опознаваш природата в този малък кръг създаден от теб и твоите съученици. Ще се забавляваш и ще прекарваш пълноценно време далеч от технологии, което ще бъде споделено в разговори и движение. Нещо, което много липсва на децата ни.

Удовлетворение. Ще си доволен и горд. Ще си научил от учебника теория, ще си я приложил на практика, ще си довършил един жизнен процес от начало до край, това ще ти е донесло емоции на щастие, знания и умения. Ще ти даде увереност, че ти можеш да се справяш с предизвикателства. Съчетавайки с технологиите днес, можеш да водиш видео или снимков дневник, можеш да споделяш в групата на класа или училището, да следиш развитието на своите приятели и съученици, да обменяте опит и да сте един отбор, макар лятната ваканция да ви е разделила за кратко. Ще видиш колко приятно е чувството сам да се грижиш за своята прехрана, и ще уважаваш труда като труд. Ще разбереш, дали това ти харесва, или би предпочел да насочиш енергията си към друго поле за извява, но ще го знаеш от опита си, не от предположенията си.

Дори и да тръгнем от най-малката крачка, с пособия, удобни за работа в класната стая, с малки сандъчета със семена, донесени от вкъщи. Ентусиазъм ни е нужен. Само толкова. Във всеки малък и голям град в нашата страна има място, което може да се отдели и ползва за опитно поле, в което децата да учат и да се забавляват едновременно. Това не е непосилна практика, напротив, това е златна възможност за разгръщане на множество идеи, които образоват с практика, не само с четене.

От известно време се случва възход на малките семейни био ферми, както за животни, така и за земеделска продукция. Социалните мрежи ги правят достъпни за поръчки на продукция, за посещения на място, за доброволен труд. Малка крачка напред би било учениците да посещават такива ферми, да наблюдават и да помагат. Подобни идеи се приемат радушно и практикуват, но в повечето случаи от частни детски градини и училища, държавните нямат късмета на подобни начинания.

Аз вярвам, че това трябва да се промени. Децата така или иначе дигитализират детството и възприятията си от най-ранна възраст, този процес е необратим за тях. Затова ние трябва да им набавяме изживявания, които ги свързват с природата, за да възпитаме в тях уважение, любов и чувство на дълг и отговорност към нея. Практическото учене – за земята и животните не бива да е привилегия за деца със заможни родители. То трябва да бъде подсигурено за всички ученици, от всяка община. Ако няколко родители подадат ръка и започнат подобна инициатива, към тях ще се присъединят още, след тях още и така ще се заформи едно родителско общество, което се явява двигател на промяна в образованието на децата ни. Те имат нужда да обновим начините, по които изучават света, да ги направим повече реалистични отколкото теоретични.

Всичко това е възможно, ако само малко излезем от ритъма на своето съвремие и се върнем крачка назад, да се пресегнем и да си набавим от хубавите и полезни практики на нашето близко минало. Не говорим за повсеместно аграрно обучение. Не. Говорим за няколко часа в седмицата. Не мислете, че е безпредметно, не мислете, че е остаряло и непотребно. Припомнете си, колко много неща не очаквахме, че могат да се случат, и колко много преживяхме. Връщайки се към първите си изречения, бих обобщила мислите си така:

Ние трябва да можем да хванем молива правилно и да изпишем на хартия всяка мисъл, която се е зародила в главата ни. Това трябва да е така естествено, както да можем да засеем семена, да посадим разсад и да откъснем зеленчук. Едното храни душата ни, другото храни телата ни. И двете трябва да се учат в училище. Приказките, които четем на децата вечер преди сън разкриват нови светове, развиват въображението им, дават им криле. Посещенията на конни бази или ферми с животни, грижите за градини с растения, допира до земята и видимите резултати – в плодове или зеленчуци, в издоено мляко, в събрани яйца –  ще им дадат същото. Обединени тези практики са добър залог за грамотно общество със здрава коренова система. А здравите корени дават широки криле за полет към бъдещето.

 

Автор: Мартина Стоева

Подобни новини

Диета с ферментирали храни, или богата на фибри? Станфорд дава категорично заключение!

Медицинският университет Станфорд проведе ново клинично изследване, сравняващо ефекта от диета, богата на ферментирали храни и такава, богата на фибри. Двата вида хранене се...

Горещите вълни в градовете – „тих убиец“?

Автор: Зорница Спасова* за Климатека На 29 юни 2017 г. получих топлинен удар. Помня, че беше Петровден, четвърти или пети ден от началото на първата...

Малко размисли за Стара Кресна и много изненади

Използването на възобновяеми източници на енергия е една от потенциалните възможности за развитие на селските райони. Много местни, национални и международни организации в последно...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike

Последни новини

Диета с ферментирали храни, или богата на фибри? Станфорд дава категорично заключение!

Медицинският университет Станфорд проведе ново клинично изследване, сравняващо ефекта от диета, богата на ферментирали храни и такава, богата на фибри. Двата вида хранене се...

Горещите вълни в градовете – „тих убиец“?

Автор: Зорница Спасова* за Климатека На 29 юни 2017 г. получих топлинен удар. Помня, че беше Петровден, четвърти или пети ден от началото на първата...

Малко размисли за Стара Кресна и много изненади

Използването на възобновяеми източници на енергия е една от потенциалните възможности за развитие на селските райони. Много местни, национални и международни организации в последно...

Узана поляна фест се завръща над Габрово

Узана поляна фест - най-големият фестивал в България, посветен на природосъобразния начин на живот, ще огласи голямата поляна в местността Узана над Габрово на...

Как да продължим да тренираме и да поддържаме форма, когато сме контузени

Когато тренираш и спортуваш дълго, това често се превръща в навик и дори във важна част от живота. Затова травмите не само ни носят...