19.8 C
София

Кораби „изстъргват“ вредните си емисии от въздуха, но почистването замърсява моретата

Все повече товарни и круизни кораби използват модерните системи за почистване на отработени газове. Благодарение на тази технология те успяват значително да намалят вредните си емисии и да се справят в все по-затягащите се правила за замърсяването на въздуха. Макар това да помага за един проблем, според проучване на експерти от Международния съвет за чист транспорт, тези системи създават нови също толкова сериозни опасности.

Корабоплавателната индустрия се нуждае от подобна технология, защото повечето кораби от дълги години използват за суровина евтини, богати на сяра тежки горива като мазута. Новите международни правила обаче изискват и в морето да се използват горива с ниско съдържание на сяра. Това се налага защото сярата в горивата образува емисии от серен двуокис (SO2) и допринася за създаването на фини прахови частици, които са особено вредни за хората и околната среда. Емисиите от SO2 могат да имат сериозни последствия за природата, защото увеличават киселинността на дъждовете, което води до промени в качеството на почвите и водата.

Борбата за намаляване на емисиите на серен двуокис се води от дълго време и страните членки на Европейската агенция за околната среда са намалили своите с 74% от 1990 година до 2011 г.

Системите за почистване на отработени газове дават на собствениците на кораби някакъв вариант на „златната среда“. Те им позволяват да продължават да използват евтините тежки горива и да спазват правилата за качеството на въздуха. Тези системи изчистват серният двуокис и други вредни вещества от отработените газове, като ги смесват с морска вода и ги филтрират.

Точно тук обаче идва големият проблем. След завършването на процеса морската вода се връща обратно в океаните и моретата, по-често без да бъде почистена. Изследването на Людмила Осипова, Елиз Георгев и Браян Комър от Международния съвет за чист транспорт показва, че тази замърсена вода е по-киселинна от обикновената морска вода, а освен това съдържа фини прахови частици, нитрати, нитрити и тежки метали. Тази отпадъчна вода е токсична за някои морски организми, вредна за много други и влошава качеството на водата.

Credit: Enderes et al., 2018

Съществуват три варианта на технологията – с отворен край, със затворен цикъл и хибриден. Най-разпространеният е този с отворен край, при който водата се връща в океана, след като се отработят вредните емисии. При него е възможно да се включи система за пречистване на водата, но не е задължително и се прави рядко заради значителното повишаване на цената. 

Определено по-добрият вариант е този със затворен цикъл. При него се използва прясна вода, третирана с алкални соли, за да наподобява неутрализиращите ефекти на морската вода. Тази вода се използва многократно, като се добавя допълнително вода в процеса заради загуби от естествените изпарения. Тази вода се събира и транспортира до пречиствателна станция, където се преработва преди да я върнат в морето. Този тип система обаче също е по-скъп вариант и се използва по-рядко.

Третият вариант е хибридна система, която в зависимост от дизайна си може да работи като такава с отворен край или със затворен цикъл и да сменя вида вода, който използва.

Освен това броят на корабите, използващи тази технология, значително расте. За момента те са около 8% от корабите по целия свят, но за последните няколко години те са станали от стотици на хиляди (според изчисления на авторите над 4300 кораба). Те се очаква да изсипят в моретата поне 10 милиарда метрични тона отпадъчна вода от системите за почистване на отработени газове. Важна част от проблема е, че популярността на тези системи расте най-много при големи товарни и туристически кораби, а колкото по-голямо е превозното средство, толкова повече отпадъчна вода произвежда.

Около 80% от тази замърсена вода свършва близо до бреговете, включително на големи туристически дестинации като Бахамите и Италия, а също така на екологически чувствителни места като Големия бариерен риф. Вместо да потече към широките морски пространства, където замърсителите могат да се разпръснат, много от отпадъчната вода се озовава на места където циркулацията е по-слаба и могат да бъдат оприличени на вани, а тя може да носи в себе си и канцерогенни вещества от мазута.

„Това означава, че всяка година доста висока концентрация (от отпадъчните води) ще се натрупва в тези райони и ще продължава да расте“, споделя изводите си водещата авторка Людмила Осипова. 

Природозащитни групи приветстват проучването и считат, че то доказва, че индустрията полага само половинчати усилия за справяне с климатичните промени. Корабите излъчват големи количества парникови газови всяка година, но вместо да се търси алтернатива на мазута, се инвестират милиони в това да се инсталират технологии, които помагат за един проблем и създават друг. Дан Хюбел от организацията с нестопанска цел Ocean Conservancy настоява, че целта трябва да е намаляване използването на изкопаеми горива, а не търсене на начини те да се използват в рамките на новите правила.

„Ние сме изправени пред една наистина глобална криза и това е от нещата, които имат нужда от смели решения“, казва Хюбел. „Едно от нещата, които ни затрудняват, е предпочитанието на индустрията към краткотрайни корекции“.

Поддръжниците на тази технологии обаче са категорични, че тя работи, и посочват спонсорирани от корабоплавателната индустрия изследвания, за да опровергаят данните и изводите от това проучване. Според групата Обединение за чисто корабоплаване (The Clean Shipping Alliance ), която обединява редица представители на индустрията, включително круизния гигант „Carnival”, цифрите посочени от Осипова и колегите ѝ, 10 милиарда тона отпадъчна вода, са силно преувеличени. Според тяхното изследване водата, която се връща в океана, е със същото качество като цяло и продължават да твърдят, че системите за почистване на отработени газове са „успешно решение за постигане на въглеродна неутралност“.

Твърденията на представителите на индустрията обаче не съвпадат с резултатите от други неутрални проучвания, които също сигнализират за опасностите от отпадъчните води от системата. Изследвания от Белгия и Швеция посочват, че разглежданите от тях проби са с повишено съдържание на метали и са силно токсични за зоопланктона, основна храна за много важни рибни видове. Проучванията обаче са трудно осъществими, защото собствениците на корабите не искат изследователите да събират проби от тях.

Заради несигурността около технологията и силното обществено желание за решения на екологичните кризи, много правителства са предприели стъпки за ограничаване или пълна забрана на изпускането на такава отпадъчна вода в техните териториални води. Сред тях са големи мореплавателни страни като Китай, Сингапур и Норвегия, а ограничения има и в някои американски щати.

Множество групи на екозащитници искат системите за почистване на отработени газове да се забранят, като Международният съвет за чист транспорт са препоръчали на Международната морска организация (международна организация към ООН, която регулира морския транспорт) да спре корабната индустрия от това да използва тази технология, за да влезе в границите на екологичните правила. По този начин индустрията ще бъде принудена да премине към горива с ниско съдържание на сяра като природен газ, докато се появят алтернативи на изкопаемите горива като цяло.

Разпространението на системите за почистване на отработени газове показва нежеланието на част от индустрията да жертват печалби в краткосрочен план, за да се помогне на околната среда в дългосрочен. Вижда се също и големият потенциал на технологиите за борба с климатичните промени и замърсяването, но и слабостите на това да се прибързва с налагането им. Пречистването на въздуха е от съществено значение за живота ни, но то не трябва да е с цената на друго замърсяване и нови екологични кризи, още повече когато компромисът се прави основно с цел поддържането на печалби. Тези системи помагат да се справим със емисиите SO2 при горенето на мазут, но целта трябва да е да заменим изкопаемите горива, а не да търсим вратички да ги експлоатираме в границите на закона.

 

Автор: Иван Маслинков

Подобни новини

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -spot_img

Последни новини