Производителите на безалкохолни напитки и бутилиращите компании за вода у нас са с визия за постигане на пълен кръгов модел „от бутилка в бутилка“ на използваните от индустрията опаковки, съобщи Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) по време на регионалната онлайн конференция „PRIA Околна среда България“, в която участва и министърът на околната среда и водите Борислав Сандов.
Визията на АПБНБ е в унисон с европейската директива за събиране на 90% от РЕТ бутилките за напитки до 3 литра и влагане на най-малко 30% рециклирано съдържание в новите бутилки от 2029 г. в страните членки, както и в подкрепа на заявения ангажимент от МОСВ за въвеждане на депозитна система у нас.
През последните години депозитната система се наложи като предпочитания подход на много европейски правителства към постигането на заложените цели. Въвеждането й води до средно 90% събираемост на опаковките. А производителите на безалкохолни напитки, като част от „задължената индустрия“, която генерира най-голямо количество опаковки и носи отговорност да ги събира, оползотворява и влага обратно в нова продукция, имат водеща роля в прилагането на депозитната система.
По същество депозитната система представлява схема за събиране на опаковки, при която при покупката на продукт потребителите плащат допълнително малка сума (депозитна такса) за опаковката. Тази сума им се възстановява при връщане на празната опаковка в специфичните точки на събиране. За отчитане на събрания материал се използват кодово-базирани решения, които се вграждат във вендинг машини и други цифрови и технологични системи, които отчитат приемането на празната опаковка.
Според Жана Величкова, депозитната система у нас може съществено да надгради това, което вече е постигнато в областта на събирането и оползотворяването на опаковки в България.
Според АПБНБ, за да заработи ефективно депозитната система в България, е необходимо законодателство, което да подкрепи няколко минимални критерия при въвеждането й. Те са съобразени и със стандартите в ЕС и са разработени съвместно с европейските асоциации UNESDA, Natural Mineral Waters и Zero Waste Europe.
На първо място в минималните критерии, всички граждани и търговски обекти – малки и големи, трябва да имат гарантиран достъп до участие в системата, т.е. лесен достъп до точките за обратно изкупуване – вендинг машини за големите вериги и други цифрови решения за малките обекти.
Законодателната рамка следва да обезпечи и интереса на потребителите и да гарантира запазване на достъпна цена на произвежданите напитки. За целта събраният материал трябва да остава за рециклиране и повторно използване в страната, а производителите да имат приоритетно право да го изкупуват и влагат в новите си опаковки. Кръговият модел на опаковките трябва да генерира добавена стойност за икономиката и хората в страната.
Според минималните критерии за българската депозитна система, тя трябва да обхване всички видове и размери опаковки за напитки до три литра. Препоръчително е още от самото начало да включва и опаковки за напитки за многократно пълнене, защото в дългосрочен план така ще се генерират 50% по-малко CO2 емисии в сравнение с депозитната система за опаковки за еднократна употреба.
Управлението на депозитната система, както и в останалите европейски държави, следва да е поверено на специално създадена централна организация без право на печалба, с основни акционери производителите на напитки. Характерно за централната организация е, че тя се самофинансира – не ползва публични средства, като в същото време използва механизми и отчетност, които правят дейността й напълно прозрачна.
Търговците на дребно – големите вериги и хилядите малки търговски обекти в страната – играят критична роля в процеса на обратно изкупуване и следователно трябва да се присъединят към управлението на централната организация. Ключово участие имат и оползотворяващите и рециклиращи организации.
Депозитната система в Европа
Една от държавите с най-добри резултати след въвеждане на депозитна система е Норвегия. Там вече се влага над 80% рециклирано съдържание в новите опаковки, а се събират почти 100% от тях. Управляващият директор на норвежката централна организация Infinitum AS Norway Киел Олав А. Малдум обърна внимание на финансовите стимули в законодателството, които мотивират почти всички производители да станат част от системата. В Норвегия опаковки се приемат обратно дори от онлайн магазините, а депозитът е освободен от ДДС.
Една стъпка по-напред от България във въвеждането на депозитна система е съседна Румъния. Президентът на румънската национална асоциация на безалкохолните напитки Алис Никита сподели на конференцията, че там вече е прието законодателството след близо две години подготовка и съвместна работа с Министерството на околната среда, водите и горите. То гарантира приоритетен достъп на производителите до събрания материал. А съвсем скоро се очаква лицензирането на създадената централна организация, в която производителите са акционер със 75%, а търговските вериги – с 25%.
